The Quiet Corner

Тук ще публикувам стиховете (:

Момичето със аления шал
---------------------------------
По уличките тесни на големия ни град
вървя си аз спокоен, доволен и засмян,
оглеждам се да видя някой мой познат -
пред мене много хора, а повече отзад.

Лицата им разглеждам, но не забелязвам,
дори един човечец, такъв, добър наглед;
дори един приятел, с когото да приказвам,
дори една душа... Обръщам се напред.

Тогава я видях. Насред купищата хора
една следа червена, като прясна кръв,
на всичко скучно тя изпъкваше на фона,
на всичко скучно тя бе пълен антипод.

Тогава я видях. Вървеше срещу мен:
походката - грациозна; усмивката - безценна.
Вървеше срещу мен такава, съвършена...
Безупречно момиче с шоколадов тен.

Къдрите ù руси със блясък заслепяват;
очите ù зелени като смарагдите блестят;
дългите бедра така те изкушават;
а бялата ù рокля... Но, уви, тогава

всички тез неща останаха си тайна.
Така бе, да... Във сметка крайна -
проклетия ми поглед беше приковал
изящният ù дълъг, плавен, ален шал...

Ergo sum
-----------
Взех четка и бои
и се разписах
върху оставения да лежи
на масата бял лист.
Написах -
две думи, на език цветист.
"Бях тук."

И се почувствах жив.

Момичето със аления шал - много оригинална идея!

Цитат :

Ergo sum
-----------
Взех четка и бои
и се разписах
върху оставения да лежи
на масата бял лист.
Написах -
две думи, на език цветист.
"Бях тук."

И се почувствах жив.

Възхитена съм

Ergo sum е определено по-добро. ^^продължавай в тази насока.
Относно първото - сигурно си знаеш, проблеми с ритъма и римата и малко във самия словоред, иначе има добрите моменти.

Аления шал е първото нещо, което написах сериозно, не стил "трети клас" с някаква съвсем проста рима и т.н. И всъщност експериментирах с липсата на рима на места за сметка на благозвучие. Второто е по-ново, от скоро е. Благодаря за коментарите (:

Зимна нощ
-------------
Злокобна и студена е нощта,
прикриваща със своя мрак
дори и пухкавия сняг...
И таз зловеща тишина!

Небето е покрито с черни
облаци и няма ги звездите.
Не светят тази нощ горките,
прикрити от тъга безмерна.

А луната... Сякаш огледало,
в което виждам своя образ блед.
Скована е дори луната в лед,
под леденото зимно наметало.

И няма, няма вече светлина
за пътника, без път останал.
И без да има никаква следа...
Ах, как злокобна и студена е нощта!

*Без име*
Нощта е вперила във мен
хилядите си очи искрящи
и сякаш ме препращат
към бъдещия скучен ден,

когато вънка ще изляза
и без да има я нощта,
ще бъдат вперени във мен
милионите очи незрящи
на злобата и завистта.

как точно се компенсират рими за сметка на благозвучие? те римите го носят благозвучието

Не съм съгласен. В момента не мога да се сетя точно от къде беше, но имаше една страхотна поема, в която нямаше нито една рима, но въпреки това звучеше разкошно. Ще се опитам да я намеря и ще ти я изпратя. Но хората са различни - аз намирам благозвучие на места, за които повечето ми познати твърдят, че изобщо не им харесва. За мен по-важно е да се вложи чувство или да се открие заложено такова (:

Е, добре, виж, за различни неща си говорим. Едно е поема без нито една рима. Друго е такава със стандартната кръстосана рима, трето е твоето, което е мешано.
Иначе и аз признавам, че има добри бели стихове, но са доста отрицателен брой (според мен)- аз си държа на римата и ритъма. Второто особено- каква "мерена реч" е без ритъм изобщо.

Аз по принцип съм против всякакви правила (писани или не), не съм се интересувал от термините и пиша на чисто любителско ниво. Съгласявам се с вас, вие сте по-навътре в нещата и не мога да си позволя изобщо да дискутирам тема, която ми е толкова позната, колкото и ядрената физика (която, уверявам ви, ми е не просто непозната, ами и противна). Така че бих желал да прекратим темата и да оставим "Тихия кът" да си остане място за коментар на конкретните творби (ако можем да ги наречем така). Хубаво е все пак, че чух някакви мнение, аз тези неща не съм ги споделял с много хора, които се занимават с това. И искам да завърша с един стих на английски (надявам се да го разбирате този език, ако ли не - просто не четете по-долу).


Uniquely you
In poetry, you render from the gut –
Expository slut, the aim:
Cathartic legs apart,
Inviting all to penetrate
Your world;
A whore of individuality –
Your literary art ejaculating
From the riven heart –
Pumping, thumping, crying out
Upon the sleeve –
For that is what you do –
Uniquely –
Now believe.

Дом

Два мънички фотьойла, масичка, диван
и слънчеви лъчи през прозореца голям.
Рафтове със книги, часовник на стената,
на шкафчето спокойни почиват очилата.

Висок, кафяв, масивен дървен гардероб
и вечното спокойствие на мъртвешки гроб;
Компактен телевизор, спалния голяма,
но място за един - и никога за двама.

Във ъгъла хладилниче и до него печка;
тенджерка, тавичка и за зъби клечки,
две вилици, лъжица и наточен нож,
покривка проста - никакъв разкош.

Трикраки табуретки, дребнички и ниски,
и в барчето отгоре - отлежало уиски,
бутилка стар коняк, половинка хубав ром -
уют, гостоприемство, хармония в моя дом.

Догарят вече във камината дървата;
рафтове със книги, часовник на стената.
Лунна светлина през прозореца голям -
два мънички фотьойла, масичка, диван...

много ми харесва )

Един пролетен ден

О, тъй красиво е небето
със всички тези цветове!
И два игриви самолета,
ведно с душата на поета,
там нарисуваха сърце.

И във сърцето, по средата
слънце златно хвърля зной
и храни със лъчи тревата,
усмихват се от там цветята
в хармония и покой.

Изправен вдишвам красотата
на раннопролетния плод,
а вие сте ми във краката,
в кръг седите на земята
и "праскате" белот.

От вашето безцветно наргиле
облачета дим излизат.
Изгубилите сте всички цветове,
а пък зад сивите ви гърбове
всичко е красиво...



*Посветено на заблудените ми приятели :X

Лирично

Да ти откъсна ти помоли ме веднъж
звезда от нощното небе, аз помня.
Лежахме двама в цъфналата ръж,
а пък нощта бе сънено спокойна.

Усмихнах се. Погалих те небрежно,
целунах те в челото и прошепнах:
"За тебе всичко, мила моя, нежна,
ала това, що искаш е нелепо.

Звездите, да, цветя са те красиви,
но за душата са предназначени.
Затуй пък тази вечер аз ти свивам
венец от рози огненочервени."

Целувка нежна в миг ни сля тогава
и потопихме се във тишина покойна.
И тайнствен шепот вятъра навяваше,
а пък нощта бе сънено спокойна.

толкова е прекрасно <3

наистина е хубаво

Хех, благодаря (:

Приказно

Днес музата ми пак заспа дълбоко,
опитах се да я събудя неведнъж.
А пък високо от небето синеоко
се сипеше на ситни капки дъжд.

"Убола се е явно на вретено!"
разочарован аз помислих си за миг;
в душата ми бе толкова студено,
сподавен вътре спотаяваше се вик.

Тогава яхнах кон от въображение,
и цъфна в мене бяла орхидея -
за да избавя скъпото си вдъхновение,
отправих се на дълга одисея.

Във сънените, влажни, хладни дебри
аз търсех него под дърво и камък.
И ето, че накрая го намерих -
потънал във мъгла безцветна замък.

Засилих се. Сърцето ми препускаше,
туптеше невъздържано и бясно.
Аз знаех: музата предвкусваше -
усещането бе така прекрасно!

Отворих портите, във крепостта нахлух
и мигом се отправих към покоите...
И после, после помня само вопъл глух:
разбитите илюзии бяха моите.

Насред чаршафите аз търсех поетеса,
красива и очарователна царица.
Но вместо моята заспала сън принцеса,
намерих мършава, съсухрена старица.

Днес музата ми пак заспа дълбоко,
опитах се да я събудя, но уви -
реалността бе ледено жестока,
дъжда така и не престана да вали.

Страхотно е!!!!!!!!!!!!

Memento mori

Днес лято е и всичко е така зелено,
струи от всяко цвете нежна песен.
Но утре пак ще е обезцветено -
и ще увехнат розите от идващата есен.

Високо свети слънце в синевата
и улицата ведро ухае на овощ,
но много малко й остава на стрелката,
за да удари пак часът на тъмна нощ.

И може би сега е адска жега;
ала след миг стъклото вече е във скреж.
И ледно вятъра студен нашепва:
"Memento mori: Помни, че ще умреш!"

Помни! Но знай, че докато е лято
растенията гонят съвършенство.
Бъди и ти, бъди като цветята -
живей добре, цъфти в блаженство.

И това ми харесва много. =)

Благодаря ти ^^

съгласна съм със сид ^^