Вампири в Хогуoртс

Може да се получи забавна манджа от двата бестселъра. Ограничения няма - измисляйте, иронизирайте, плагиатствайте.. пък каквото стане! Игрите са за забавление, нали? Приемете го с чувство за хумор!

Началото...

Новата учебна година в Хогуортс започна с непрестанни и невъздържани на моменти обсъждания на Новината. След като таласъмите успешно се бяха настанили в банкерството, магьосническият свят бе изправен пред друго непредсказуемо нашествие. Неусетно в болниците и малките лечебнички се бяха настанили най-зловещите от всички немъгъли - вампирите. Лечебните отвари вече не бяха панацеята. Как и с какво лекуваха новите лечители не знаеше никой и странно, но никакви магьоснически трикове не можеха да разбулят тайната. А доволните ставаха все-повече, което пречеше на Министерството да вземе мерки за отстраняването на натрапниците. Най-потресаващото бе, че една безименна вампирка беше представена в Хогуъртс като новата лечителка. Това разтърси всички и се настани в пресата с помпозното име Новината. Безименната рядко се показваше публично, което още повече разпалваше любопитството на децата и учителите.

Толкова много ми се пише в рп, че се записвам веднага, въпреки, че не си представям да омешаме Хари Потър и вампири =D
Предлагам в тази тема да си пуснем герои, а като се съберем, да пуснем друга тема за самото рп, както си му е реда, съгласна ли си?
Ето моята героиня:

Име: Мария Николаева
/истинско име: Нора/
Раса: Полувампир
Народност: Българка
Възраст: 73 години, изглежда на 25
За нея: Нора е полувампир, израстнала в човешко семейство на магьосници. Родена и отраснала в България, тя завършва училището за магия и вълшебство Дурмщранг, където по-късно преподава Черни изкуства. (Дурмщранг е единственото училище, в което се изучава ЧИ вместо ЗСЧИ) Въпреки името на предмета, часовете на Нора са силно ориентирани към защитата от черните изкуства, което бързо я превръща в трън в очите на тогавашния директор Игор Каркаров.
Във външния вид на Нора няма нищо, което да издаде вампирските корени на магьосницата. За да се задържи в магьосноческото общество и за да не бъде отлъчена от света, на който принадлежи, тя е принудена да крие миналото си и да пази в тайна потеклото си. Когато Каркаров разбира за вампирската ѝ жилка, Нора е изгонена от Дурмщранг и е принудена да напусне България.
След около година Нора става новият учител по ЗСЧИ в Хогуортс, където всички я познават като Мария. След плъзването на вампирите в магьосническият свят, Мария трябва да направи всичко възможно, за да опази тайната си.
Снимка: /извинявай, Бубз, че я изплагиатствах от блога ти/


Мм, даже съм поласкана. Хелена е такава красавица! <3 ~Riddle

Име: Д-р Дриймс
/истинско име: Кристофър Дриймуивър/
Раса: Вампир
Народност: Уелсец
Възраст: 334 години, изглежда на 30
За него: Млад, красив, добър, фин вампир вегетарианец. Преживял е драматична загуба на семейството си - жена и три деца в южен Уелс, след кърваво нападение от обезумели вампири. Оцелява само той, но неспособен да се обвързва. За това пък става изключителен лекар. Обича децата, дори е способен на саможертва, но страни и от тях. Както вече казах, той не пие човешка кръв. Скоро е започнал работа в Хогсмийд.

Манджа с грозде наистина, но досега така и не успях да участвам в нито един ролплей, така че се включвам :Д

Име: Марион Русо
Раса: Вещица (чистокръвна)
Народност: полу-французойка
Възраст: 17

Майката на Марион е рускиня, но самата тя е родена във Франция. Баща и дълго е настоявал тя да учи в "Бобатон", но, в следствие на "онези луди сънища", както ги наричат родителите и, тя изпитва силно влечение да учи в Хогуортс и накрая желанието и се сбъдва. Още преди да сложи Шапката на главата си знае, че ще бъде разпределена в Слидерин- интересът и към Черните изкуства е прекалено силен.
Изключително интуитивна е. Някой би сметнал даже, че има пророческа дарба, но това, което прави, е далеч от пророкуването: тя просто отгатва възможните пътища на бъдещето малко преди те да станат реалност.
Това, което и навлича най-много проблеми, е голямата и уста: даже не полага усилия да я държи под контрол.

снимка:

Каубой и извънземни !

Име: Моргана Елейн
Възраст: 17 години
Чистокръвна магьосница.
За нея:
Снимка:

Ще пусна една магьосница, ръководител на Рейвънкоу, после

edit: Fuck, забравих. Лошото е, че и снимката загубих, и забравих за какво идеше реч :Д
Ставаше въпрос за мацка, която е на около 50 години, с биологична дъщеря на 7-8, ръководителка на Рейвънклоу, много строга и стриктна и е заклет вампирофоб ;Д Та... идеята беше тя да създава неприятности.

Елизабет Батори

^^ супер!

Имам чувството, че ще стане интересно... Чакаме и другата героиня. Е, малко "извънземно" се роди идеята, но по предложените герои усещам сериозни намерения у включилите се и доста добър вкус..

Началото
Нощта в Хогсмийд дойде някак изведнъж. Нямаше го обичайното свечеряване, бавното угасване на деня, наситено с весели разговори, помайване, поспиране, отбиване в кръчмата и какво ли още не. Изведнъж стана тъмно и толкоз. Всички минувачи изчезнаха. Трите дами, които оживено обсъждаха нещо, набързо се сбогуваха и се разделиха.
Д-р Дрийм вървеше към малкия си, спретнат дом и нищо не го отделяше от мислите му. Нямаше да усети нищо необичайно, ако не бяха случайно дочутите реплики от разделящите се магьосници: "вампирите.. Хогуортс.. опасно.. чудовищно.. потайна..". Ако сърцето му биеше, сигурно щеше да полудее в гърдите му. Нима тук имаше и други като него? Щеше ли да ги разпознае? Щяха ли да го разпознаят? Щяха ли да се отдръпнат пациентите му?
Изведнъж ужасяващ писък разцепи тъмнината. Кристофър стисна към гърдите си лекарската чанта и се затича. "Бавно, контролирай се, бавно - тичай бавно! БАВНО!". Въпреки това той стигна пръв до мястото, от което се чу писъкът. Когато до него дотичаха и други смелчаци, го завариха да гали по главата малък немирник от близкото магьосническо училище, който подсмърчаше и му обясняваше как е паднал и колко "страшно" е наранен. Отстрани стърчаха още двама малчугани, притеснени и за приятеля си и за това,че без позволение са напуснали пределите на Хогуортс.
-Бил е виновен! Сега професор Макгонъгол ще ни накаже завинаги! Ще вземе всичките точки на дома! Ще каже на всички и ще бъдем намразени и опозорени!

Иска ми се да участвам, ако може. Играе ми се с мъж герой, може вещер или вампир (ученик или възрастен - няма особено значение). Само кажете от какво има нужда.

Разбира се, че може! Даже се радвам, че изявяваш желание. : ) Освен това, още по-добре, че ти се играе с мъжки герой, защото и без това преобладават женските.

- Успокой се, Били, дай да погледна! – каза млада на вид билкарка и се втренчи в очите на детето.
- Няма нищо сериозно, освен голямата уплаха – констатира тя, но все пак натри удареното момче със сноп непознато ухаещи билки.
След оживено обсъждане на инцидента присъстващите възрастни единодушно решиха, че децата трябва да бъдат придружени до училището. Също така единодушно избраха като най-подходащ за това младия си лекар. Д-р Дрийм не можа да се сдържи и се разсмя гръмогласно – поредното изпитание за скритата му същност – да отиде сред куп ясновидци, майстори на магията, доброжелателни и не чак толкова доброжелателни „властелини” на вълшебствата...
В този миг непрогледната тъма сякаш избухна и се разцепи. Чу се пронизващо свистене и във въздуха се замятаха чудновати сенки и светлинки.

Оставям на следващия...

Играе ми се с някой от Рейвънклоу. Сега ще опитам да го опиша накратко.

Име: Патрик О`Райли
Раса: Магьосник
Народност: Ирландец
Възраст: 17-18 (Не съм решила още, но рождения му ден ще бъде някъде около началото на учебната година)
Резюме: Пади О`Райли е ученолюбив и старателен ученик, последна година в Хогуортс. Обича да се забавлява, но за разлика от типичния ирландец никога не би пренебрегнал ученето заради парти или жени. Има репутация на шегаджия и особняк, но си пада и малко страхливец. Когато е в училище, се държи все едно на челото му е написано "Рейвънклоу" с големи сини букви - винаги знае отговора на зададения въпрос и се стреми да не компроментира по никакъв начин дома си. В приятелска компания обаче може съвсем да се отпусне, да се натряска като свиня и да разправя възхитителни неприлични вицове по целия път, докато приятелите му го мъкнат към стаята му. С дамите е галантен, но и малко нескопосан, което честно му спечелва по някой шамар или обърнат гръб.

Е, това измислих. Сега да видим как ще играя с това чудо.

Кой е наред, между другото?

Той вдигна озадачен поглед към мястото, където хвърчаха светлинките, и преди дори да успее да се запита какво точно се случва, във въздуха изскочи фигурата на млада дама. Първото нещо, което мина през ума на Д-р Дрийм, когато я видя, беше: "Леле! Красива е!" Колкото до възрастта, даваше й най-много двадесет и шест години, по-скоро по-малко, отколкото повече. Изглеждаше ядосана. Всъщност, меко казано "ядосана". През ума му мина, че ако това момиче можеше да изпепелява с поглед, най-вероятно цял Хогсмийд вече щеше да се е превърнал в пясъчна дюна.
Черната й мантия се развяваше бясно назад, плющейки и свистейки във въздуха като разгневена змия. Вървеше с гордо изправени рамене, така че веднага си проличаваше, че е от хората с високо самочувствие, от дръзките, които не спестяват онова, което имат да кажат, колкото и болезнено да е то. Лицето й беше снежнобяло, и, допълнително подсилено от гнева, наподобяваше на замръзнало езеро - студено, опасно и коварно.
Всички до един бяха приковали погледите си в непознатата. Очевидно за учениците съвсем не бе "непозната", защото изглеждаха уплашени; бяха добили точно онзи вид, който приемат децата, когато ги очаква наказание.
Тя продължи да върви право към Били, и когато стигна на около метър от него, се закова на място, вирна леко брадичка и повдигна вежда, пронизвайки го с проницателен поглед.
Изглеждаше зловеща и авторитетна. И някак елегантна. Дори в най-рязките й движения се долавяше грация ... афинитет.
- Очаквам обяснение. - каза лаконично тя, без да прекъсва прекия очен контакт с момчето.
Никой не й отговори. Възцари се типичната тишина за хванатите в крачка ученици. Гробовна и с привкус на вина.
- Е?
Тя присви очи и приближи лицето си до това на Били.
Горкото момче изглеждаше, сякаш всеки миг ще получи сърдечен удар.
- Май вече не сте толкова смели, а? - изрече победоносно жената, най-накрая отмествайки поглед от жертвата си, с което официално обявяваше победата над първокурсниците. - Сега ми кажете: кой беше умникът, който предложи да се промъкнете в Хогсмийд сами? Държа да знаете, че здравата сте я загазили, ученици. Много добре знаете, че посещенията в Хогсмийд се позволяват чак след трети курс ... и освен това, както виждам, добре сте се подредили. Опасявам се, че ще се наложи да посетите Настоятелите на домовете ви и Училищния директор.
След което изражението й изведнъж омекна.
- Благодаря за съдействието на всички ви - добави тя вежливо, обръщайки се към магьосниците, които се бяха притекли на помощ. - А Вие... - тя посочи не кой да е, а именно билкарката и Д-р Дрийм - Бихте били така любезни да дойдете до училището, нали? Все пак ще е добре да чуем истината от.... така да се каже, обективен източник.
Докторът се смути. Така се бе вглъбил в разиграващата се случка, че съвсем бе забравил за собственото си съществуване. И когато чаровната непозната (явно преподавателка в Училището за Вълшебства и Магия "Хогуортс") се обърна към него, се стресна, сякаш някой му бе зашлевил шамар, за да го извади от дълбок транс.
- Да, - отвърна той, когато се освести - Разбира се, нямам нищо против.
- Добре тогава. Да тръгваме?
Тази жена никак не се размотаваше. Колкото светкавично се бе появила, толкова светкавично си тръгваше. Като фурия, която се вихри за кратко, но оставя след себе си пълно опустушение.
В този момент на Д-р Дрийм му хрумна интересен факт.
Как се бе появила тук, при положение, че магипортирането от Хогуортс е забранено?
И .. как изобщо бе разбрала за децата?

п.с. - това е Мария Николаева.
п.с. 2 - няма ред, който когато свари. ;д
п.с. 3 - да, рени, може да направим нова тема за РП-то, че стана малко хаотично...;д ама то вече тръгна в тая, така че засега пишете тук.

Пади беше излязъл по-рано от вечеря, за да отиде да върне книгите си в библиотеката. По това време нямаше практически никой извън Голямата зала, учениците и учителите все още се хранеха. Всъщност, не всички учители бяха налице. По едно времето новата учителка с непроизносимото име стана от масата, пошушна нещо на директора и излезе от залата.
Изобщо, странни неща ставаха в училище, откакто тя дойде да преподава. Строгото й отношение към учениците беше само едно на ръка. Най-лошото бяха слуховете за нея. Според мълвата новата учителка беше вампир, а това беше по-страшно от всичко, което се беше случвало в училището.
Момчето понечи да стъпи на първата стълба от мраморното стълбище, но в това време вратата на Входната зала се отвори. Това сигурно беше новата учителка, която се връщаше от където там беше отишла. Предпазливостта накара Пади да се скрие зад една колона и надзърна да види дали е прав.
И наистина, през вратата първа мина новата, след това две хлапенца, сигурно първокурсници, а най-накрая вървяха двама непознати вълшебници.
- Къде ще ги водите? - обади се възрастния вълшебник
- В директорския кабинет. - ледено каза учителката - Директора ще бъде там всеки момент.
И погледна към вратата на Голямата зала. Двамата вълшебници изказаха съгласието си, а един от малчуганите подсмръкна шумно.
Какво ли бяха направили, замисли се Патрик. Явно бяха нарушили училищните правила, щом учителката ги водеше при директора. Дали бяха правили забранени магии? Че какви магии можеха да направят първокурсниците? Сигурно бяха излезли извън училище, реши накрая, едва ли щеше да им стигне акъла за друго провинение.
Имаше нещо потайно около цялата група и то не идваше от учениците - докато се изкачваха по стъблите, момчетата хленчеха и се оправдаваха, че не са искали да направят това, което са направили. Възрастните обаче се стараеха да ги преведат нагоре възможно най-бързо, явно за да избегнат излишни свидетели.
"Какво става тук?"помисли си Пади и старателно залегна зад колоната, за да не го забележат. Докато изпращаше с поглед отминаващата група, той усети една ръка на рамото си и чу познат глас зад гърба си.
- Шпионираш, а Патрик? Какво ли би казала тя, ако разбере?

П.С. Предполагам спазваме принципа на наративната истина - т.е. ако напишеш нещо и никой не възрази, значи нещата са се случили както си написал.
П.С. 2 Мария последно лечителка ли е или учителка? Понеже сте писали различни неща за нея. Тук съм писала така, все едно е учителка, но мога да го поправя, ако трябва.
П.С. 3 Надявам се тук някой да вземе ролята на този (тази), който вижда Патрик, за да не си остана да вися зад колоната вечно.

Самo да вметна, че намерих още една снимка на Мария и вкарах Елизабет, рейвънклоуката.
Иначе, Джейн, Мария си е учителка

Докато премине тази конфузна сцена с Патрик и Марион, в директорския кабинет вече се бяха събрали Настоятелите на домовете и Училищния директор и слушаха обърканите разкази на провинилите се първокурсници. Там бяха и Д-р Дрийм, чаровната, непозната нему учителка и билкарката, оказала първа помощ на децата.
-Спрете, деца! – каза Директорът – Няма нужда да занимаваме нашите гости с проблемите ни. Мисля че е по-добре да продължим разговора си утре. Сега бързо в леглата! А уважаемите Настоятели нека помислят къде е пробойната в сигурността на нашето училище и как е възможно първокурсници да го напуснат сами!
Недоволни, че гнева на Директора се насочи към тях, Настоятелите на домовете напуснаха кабинета му, водейки със себе си малчуганите и мъмрейки неразбрано нещо помежду си. Най-кисела бе професор Макгонъгол и естествено не пропусна да отнеме ВСИЧКИ точки на дома си, както и да сътвори най-цветистото конско, чуто някога в училището.
- А сега, скъпи гости, позволете ми да Ви опозная като прекараме заедно една специална вечеря. Ще имате удоволствието да опитате средиземноморските кулинарни изненади на нашите духчета, които цяло лято изучаваха тънкостите на готвенето в далечния югоизток.
Любезността на Директора към гостите бе неподправена, макар гостоприемството му не бе съвсем безкористно. Искаше да провери слуховете от Хогсмийт, че младия и способен доктор е от една особена порода... Още повече, че новата му подопечна бе от точно този вид и трудно можеше да бъде заблудена от себеподобни.
-С удоволствие – веднага откликна билкарката – щом съм и с кавалер, с когото после да се прибера не виждам защо не!
Останалите двама кимнаха сдържано, но не отказаха. Скоро стаята се изпълни с екзотични и съблазнителни аромати.

Само да кажа, че според легендата Елизабет Батори е вампирка, имала е навика да убива млади девойки и да се къпе в кръвта им и разни такива. Май не е най-подходящия характер за вампирофоб.

Мене точно историята на Ержебет Батори ме вдъхнови да направя герой с такова име, но противоположен характер ;Д Ако ви пречи, ще го сменя (името)