Вампири в Хогуoртс

Ами, ако искаш да е Елизабет, ама да не е Батори, че навява грешни асоциации? Името Елизабет ми харесва и си мисля, че ще й отива. Smile

Finite Incantatem Брой мнения : 624 Registration date : 13.02.2011

Добре, ще помисля за алтернативно име ;D

Какъв е смисълът?
Героинята ти може да се казва както решиш, тъй като е твоя. И идеята за противоположностите е интересна.
+тва съм сигурна, че след вампира Елизабет Батори от легендите има достатъчно мацки, които носят това име, нищо, че са неизвестни.

***

Марион влезе в Общата стая и с голяма радост установи, че няма никого. Обичаше дните, когато можеше да притежава цялото помещение само за себе си, да прави каквото си иска, необезпокоявана от досадни съученици, да остане насаме с тишината и приспивния пукот на огъня. Със самодоволна усмивка на уста, Слидеринката се отпусна в мекото крело и затвори очи.
Чувството беше божествено.
През ума й пробяга спомена за отровния поглед на Патрик, когато го беше изоставила на произвола на съдбата. Това я развесели. Тя изви ъгълчетата на устата си и се запита какви ли закани й отправя момчето в момента. Дали го бяха наказали, или му се беше разминало?
"Дано да са го пратили да търка медалите в трофейната зала." -помисли си ехидно и се загледа в игривия танц на пламъчетата. В този момент някакъв малък предмет пред камината привлече вниманието й. Приличаше на черно гравирано топче. Или поне оттук изглеждаше така. Марион стана и с нарастващ интерес отиде да го погледне по-отблизо. Тя го хвана и го приближи към себе си. По него бяха изписани различни символи, наподобявващи руни. За жалост не посещаваше часовете по аритмантика и дори да бяха такива, нямаше ни най-малка представа какво може да означават. След като продължи да го разучава в продължение на една-две минути, го приближи към ухото си и го разклати. Първоначало не чу нищо, но след като повтори практиката два-три пъти, й се стори, че във вътрешността му кънти ехо от плясък на вода. Момичето, въодушевено до краен предел, веднага се опита да го отвори, но неуспешно.
- Русо. - дочу се иззад гърба й един студен женски глас.
Марион завъртя очи.
Тя много добре знаеше на кого принадлежи.
Опитвайки се да си придаде възможно най-невъзмутим, горд и надменен вид, Слидеринката се обърна.
Сякаш материализирала се от нищото, до дивана стоеше Моргана Елейн. На лицето й бе изписана каменна гримаса, която прикриваше всичките й чувства и помисли.
- Какво има? - отвърна предизвикателно Марион, веднага заемайки самоотбранителна позиция.
- Не бива да пипаме това, което не е наше, Русо. - Моргана продължи да я гледа безизразно. - Дай ми го. - Тонът й не търпеше възражение.
Съученичката й вирна брадичка.
- Ами ако откажа да ти го дам?
- Тогава.... - Моргана се усмихна - Ще те накарам.

п.с. - Ако си спомняте, моята героиня (Моргана) постоянно ходи в Забранената гора... Не се знае защо. (И аз още не знам, честно казано Very Happy

) Но ще бъде свързано по някакъв начин с вампирите и това топче също има връзка с тях (Мисля, че ще е подходящо, защото така се вписва със сюжета на играта). Но нека да не се разбира още нищо, може примерно Марион само нещо да се чуди за какво й е това топче или и аз не знам.

Брой мнения : 44 Registration date : 06.04.2010

Уважаемият господин директор – професор Флитуик – се облегна на стола си и се усмихна широко. Нищо не подсказваше какви мисли се въртят в главата му. А там се преплитаха спомени, вълнения, притеснения и какви ли не очаквания. Фокусираха се картини от отминалите, но незабравени събития на триумфа над Волдемор и победата на малкия Потър и неговите съмишленици; тъжните спомени за смъртта на Дъмбълдор; раздялата със Снейп, който напусна училището и замина неизвестно къде... Сега нови вълнения тресяха магьосническия свят. Новата учебна година в Хогуортс започна с непрестанни и невъздържани на моменти обсъждания на Новината. След като таласъмите успешно се бяха настанили в банкерството, магьосническият свят бе изправен пред друго непредсказуемо нашествие. Неусетно в болниците и малките лечебнички се бяха настанили най-зловещите от всички немъгъли - вампирите. Лечебните отвари вече не бяха панацеята. Как и с какво лекуваха новите лечители не знаеше никой и странно, но никакви магьоснически трикове не можеха да разбулят тайната. А доволните ставаха все-повече, което пречеше на Министерството да вземе мерки за отстраняването на натрапниците. Най-потресаващото бе, че една безименна вампирка беше представена в Хогуъртс като новата учителка по ЗСЧИ. Това разтърси всички и се настани в жълтата преса с помпозното име Новината. Безименната рядко се показваше публично, което още повече разпалваше любопитството на децата и учителите. Тайната на Мария уж я знаеше само той, но Новината я имаше и можеше да му създаде големо непирятности като директор. А българката не бе лоша, напротив – заради влечението и към ЗСЧИ, Каркаров я бе изгонил от Дурмщранг, където тя бе най-младата, но най-добрата му учителка и ,както се оказа, безполезна там.
Вечерятя, която реши да даде Флитуик за неочакваните гости започна малко мълчаливо.
-Е, хайде да се запознаем наистина. Имената не са достатъчни - да разкажем по нещо за себе си - прикани Директорът. - Това може да стане началото на добро сътрудничество и приятелство!
Д-р Дрийм стрелна с поглед младата учителка и каза с усмивка:
-Първо дамите!
Мария Николаева зае достолепна поза и каза:
-Да, но първо дамата-гост. Моля, уважаема, Разкажете ни за себе си! - Почукна два пъти по масата и с невидим за обикновеното око жест разпери в дясната си ръка ветрилце. Започна леко да си вее и с финес набоде на виличката си малка хапка. Самото съвършенство! Удоволствие за окото! Дама.
Докторът подтисна следващата си усмивка -вече знаеше, че тя е като него. Такава бързина не можеше да постигне нито един магьосник.

- Аз съм Алисън Уейни. - веднага откликна бъбривата гостенка - Родена съм си тук, в Хогсмийд. Майка ми беше билкарка, също като мен, и баба ми, и прабаба ми... така да се каже, семеен занаят. Предава се в поколенията. - След което се изсмя малко нервно и когато видя, че другите я чакат да довърши, продължи да разказва за себе си - А и когато учех, винаги ме смайваше с каква лекота сестрата лекуваше всички. С едно "Хоп!" и - готово! - Тя примигна на парцали и продължи - Е, мислила съм да пробвам работа и в "Свети Мънго", но... харесва си ми тукашното спокойствие.
Професор Флитуик не си спомняше това момиче да е посещавало "Хогуортс". Странно, при положение, че беше от Хогсмийд... А той си спомняше всички ученици, независимо, че бяха безброй много.
- Извинете, госпожице - обърна се той учтиво към нея - Но не си спомням да съм Ви виждал тук преди. Аз ли греша, или....?
Билкарката направи кисела физионимия.
- За жалост не грешите. Майка ми държеше да отида в Румъния, в лечебното училище на Мадам Мелопа Хербс. Не че беше лошо - побърза да добави тя - просто... ами, искаше ми се да уча тук - в гласа й се доловиха нотки на горчивина. Тя замлъкна, отдадена на меланхолични мисли, но след миг се оттърси от тях и се обърна към младия доктор:
- Ами вие? Няма ли да се представите?
Той се усмихна смутено.
- Аз съм Кристофър Дриймуивър. Лекар съм... Роден съм в Уелс, но се преместих да живея тук. За да сменя обстановката - поясни той и замлъкна.
Определено не беше от приказливите.
След като си даде сметка, че д-р Дриймс няма намерение да говори повече, професор Флитуик се обърна към Мария:
- Май е твой ред да се представиш. Е, аз те познавам, но нищо, може пък да науча нещо, което не знам - той се изкиска и си доля от медовината на мадам Розмерта.
- Аз съм сестрата тук - каза тя, продължавайки да вее с ветрилцето си - Винаги съм искала да работя като такава в "Хогуортс". - в действителност нещата не стояха точно така, но в крайна сметка, ако лъжеше само за това ... - Въпреки че ми е странно, че именно аз, а не друг, замених Мадам Помфри. Но тя сега трябва да се грижи за болната си сестра, това е най-важното за нея.
Професор Флитуик изпусна тежка въздишка и отпи няколко солидни глътки от питието си. Гърлото му запари.
- В такъв случай, наздраве, приятели... за това, че сме се събрали! - той вдигна чашата си във въздуха, подканяйки и другите да сторят същото.
След като вдигнаха тост, Мария се обърна към д-р Дриймс и го попита:
- А ти къде работиш в момента?
Младият мъж се усмихна тъжно.
- Точно сега - никъде. Опитвам се да намеря нещо, но уви... - той сви рамене и заби поглед в земята.
В този миг на професор Флитуик му проблесна.
- Ами защо не останеш тук! Ще намерим място и за още един лекар ....И без това учениците не са никак малко, на Мария няма да й е излишна малко помощ. Е? Какво ще кажеш?
Лекарят хвърли поглед към Мария с надеждата да прочете по лицето й какво мисли по въпроса. Не искаше да се натрапва. Изобщо не искаше да създава проблеми. Но пък от друга страна... наистина нямаше да е зле да започне да работи, все пак галеоните не бяха безкрайни. А и не само това. Тази жена не беше просто обикновена лечителка, а вампир. Което означаваше, че най-накрая бе намерил някой, който да споделя същата съдба, същите грижи като неговите. Искаше да си намери приятел, компания, някой, който да го разбира... някой себеподобен.
И това беше идеалната възможност.

П.с. - готово е в дирекцията, можете да почвате за другите герои спокойно
^^

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Вампири в Хогуoртс - Page 2 Unname11

Брой мнения : 44 Registration date : 06.04.2010

Тази сутрин някак бе различна. Живеещите в Хогуортс се събуждаха един по един и в първия момент не разбираха какво става, а в следващия миг усещаха приятен аромат на цъфнали рози, примесен с дъх на цитруси и морски бриз. И още – навсякъде се лееше тиха нежна музика, наподобяваща елфски звуци и сътворена от непознати музикални инструменти.
Патрик едва бе отворил очи, когато на леглото му се метна Рийз и го разтърси:
- Ставай, виж какво се случва! Флитуик ни буди сякаш ще празнуваме нещо – нещо мнооого специално. – и се разтресе в кикот.
- Млъкни, глупако! Ти да не искаш да те будят с магарешки рев? – изръмжа дрезгаво Фил, третият обитател на стаята, седнал на ръба на леглото и търкайки още сънено очи.
Патрик ги изгледа недоумяващо и се надигна.
- Мислех, че сънувам...
Започна да се облича и да прави сутрешния си тоалет. Музиката го озадачаваше като всички, но предпочиташе да не прави коментари, не и след това, което видя снощи. Просто трябваше да разбере какво става.
***
- Добро утро на всички – приветства Флитуик - и приятна закуска. Днес ще ви помоля, след като похапнем приятно, всички да останете на място за важно съобщение.
Патрик вдигна очи и засече острия поглед на Марион, впит в него. Лицето му не издаде нищо, но доста се притесни – не разбираше нищичко от това, което се случваше и любопитстовто не му даваше мира. Девойката му кимна леко и размърда устни едва забележимо.
- ....в ...теката.
Аха викаше го в библиотеката, но кога? Погледа я пак и този път разбра веднага от едва доловимите движения на устните – СЕГА. Трябваше спешно да измисли как да се измъкне! Увлечени в тайния си диалог и двамата не разбраха, че Моргана Елейн ги наблюдава и разбра всичко, което си размениха толкова дискретно.

Марион се измъкна незабележимо от Голямата зала. Пади преброи до петдесет, огледа се да не би някой да го наблюдава, и също тръгна да излиза. Не му се искаше да пропусне важната новина, но и Марион очевидно имаше да му казва нещо важно.
- Рийз, прикрий ме, кажи че ми е станало лошо и съм излязъл, ако някой пита за мен. - прошепна той на най-добрия си приятел.
- Ама ти защо... - започна другото момче.
- Нямам време да ти обяснявам, но е важно. Моля те.
- Добре. - кимна Рийз. Знаеше, че приятеля щеше да му разкаже всичко по-късно, в каквато и каша да се беше забъркал.
Патрик тръгна нагоре по стълбите, като се стараеше да стъпва възможно най-тихо. За негов късмет по коридорите нямаше никого.
Скоро стигна до библиотеката, поздрави мадам Пинс и тръгна по редиците. Беше практически сигурен, че ще я намери някъде там, между книгите.
Не се беше излъгал, защото скоро забеляза момичето близо до раздела с книги по отвари - явно това й беше любимото място в библиотеката.
- Марион! - понечи да извика той
- Шшш, тихо! - изшътка му момичето - По-добре да шепнем, може някой да ни подслуша.
- Добре. - съгласи се той шепнешком. - Кажи сега какво толкова имаше да ми казваш, че трябваше да пропусна важното съобщение на професор Флитуик заради теб.
- Отнася се за новата ни учителка, вампирката. Мисля, че знам тайната й.
- Ако тайната е вампирската й същност, това го знае и цялото училище.
- Не, глупако. Говоря за ИСТИНСКАТА тайна. - изсъска тя - Приближи се още малко, не мога да рискувам някой да ни чуе.
Момчето се приближи до нея, колкото смееше да си позволи. Тя го изгледа с ехидна усмивка, но не каза нищо - момента беше важен. Направи още няколко крачки към него и почти допря устни до ухото му.
- Случило се е по време на преподаването й в Дурмщранг. Тя...
Но не можа да довърши, защото иззад книгите се беше появила Моргана.
- Така, уреждаме си любовни срещи в библиотеката? - засмя се ехидно тя
- Моргана, изобщо не е каквото изглежда! - побърза да се защити Патрик. След това се изчерви. Моргана Елейн ги беше хванала "на калъп" - мантията на Марион почти се беше омотала около него и тя му шепнеше нещо на ухото.

П.С. Ама вие май още не сте се изяснили Мария сестра ли е или учителка. Много е объркващо така.

Брой мнения : 44 Registration date : 06.04.2010

Моргана мразеше романтичните сцени и силно желаеше да развали срещата на Патрик и Марион, но в момента, в който изричаше ироничната си реплика и обмисляше как да се изрази още по-язвително, усети че тук не витаеше любов. Лицето и се изостри и очите и се присвиха. Протегна ръка и я стрелна над главите на обърканите и още преплетени в опасна близост младежи. Те замряха и двамата, а Марион се обърна към Пади и захлупи лице на рамото му. „Мисли, Мари, мисли, тази тук е много опасна.. Мисли!!!”. Въздухът около тях осезателно започваше да вибрира. Пади се взираше глупаво в Моргана, а тя бе на път да отключи неподозирани сили, потъпквайки строгите забрани на училището.
- Е добре, Моргана, той да знаеш е мой! – обърна се и целуна продължително Патрик.
Смехът на Моргана изригна като мощно бедствие.
- Не си прави труда, хубавице, френските ти лиготии тук са безполезни! Ако този бе твоят любим, аз .... Хахахаахааа.. Марион кажи ми веднага какво става тук! В противен случай – сниши глас тя – изобщо не ми пука какво тук е забранено! Ще пропадна завинаги, но ще повлека и вас!
Самодоволството я накара за миг да се разсее. Марион скочи към нея и блъсна силно ръката и. Моргана, залитайки, посегна да се опре на стената и от дланта и се изплъзна малкото черно топче. Бърза като дребен хищник, съперницата и го грабна и победоносно се изсмя, но триумфа и бе кратък.
- Петрификус тоталус! – Патрик насочи пръчката си към момичетата, които секунда преди това се сблъскаха, готови да се разкъсат. Наведе се бавно и за миг се поколеба преди да вземе топчето от вцепенените пръсти на Мари. Усмивката му бавно се разля по лицето.
- Глупавият Патрик, а? Наивният, доверчив, лесен Пади, какво ще кажете, момичета. Трудно ви е да намерите думи на разкаяние? Искате да се извините? Ха, ще ви оставя да се съсредоточите и да намерите начин.
Той им обърна гръб с голямо задоволство и тръгна към Голямата зала. Все още всички бяха там. Зад него момичетата останаха вцепенени и настръхнали, като дебнещи се котки.