'За него, Живота, направил бих всичко..'

Моите стихотворения ще може да намерите в тая тема =)

_________________

Русалка

Тя всяка вечер на брега стои
и вглежда се в здездите със тъга.
Очите ,пълни със сълзи,
устата бявно тя отваря:

"Ах, колко искам аз да съм щастлива!
Да бъда най-обикновен човек!
Да мога да усетя, че съм жива.
За мъката си да намеря лек.

Ах ,само аз крака да имам,
да мога с тях да стъпвам твърдо.
Уроци от живота аз да взимам,
дори да не живея дълго.

А тез човеци имат всичко:
и слънце, и небе, земя...
Ах, колко много са щастливи!
Защо не осъзнават те това?!"

Зад нея слуша я рибарче.
Във думите й вниква то.
Разбира, че русалката е без другарче.
съзира колко е самотна тя...

И чак тогава той разбира,
"Ах, колко много съм щастлив!"
На живота смисъла намира.
Разбира, че се чувства жив.

_________________

На Недялко Йорданов

Прости ми, поете, че от тебе се уча
и даже понякога (несъзнателно) те копирам.
Ала стиховете ти са толкова звучни,
че няма как пример от теб да не взимам.

Аз искрено се надявам да не ми се разсърдиш
и даже да бъдеш горд със мене.
Защото от мене ако някой се учи,
аз ще бъда горда даже със себе си.

Тогава ще чувствам, че нещо съм постигнала,
че съм дала живот на изсъхнало цвете.
Че съм спряла огромен вулкан от изригване.
Че съм направила живота мъничко по-цветен.

И тука е ред две думи да кажа,
израз на искрена обич към тебе:
"Благодаря ти, поете, че ми показа
пътя към тая тайна - поезия".

_________________

Пролет
На Ради - пролетта на мойте дни

В безкрая на синьото пак ще те чакам,
тъй бяла и нежна, както аз си те знам.
С очи изумрудени да стоплиш ти мрака,
с ръка на поет да събудиш ти плам.

Тъй чакан, тъй искан ,безброен мой сън,
тъй нежен и топъл, горещ като хляб.
На моята младост трептящия звън,
на изгрева златен горещия знак.

Ти идваш от дългия път сред росата,
окъпана с блясък от цветни лъчи.
И радост, на плитка събрана в косата,
ти хвърляш навред все със нежни очи.

Ти, моя надежда, на дните ми изгрев,
на моята болка лекарство със мед.
На моята обич вълшебния пристан,
разтапяш във мен всяка капчица лед.

Стихотворението е писано за рождения ден на най-добрата ми приятелка =)

_________________

la tua cantante. Брой мнения : 238 Registration date : 20.06.2007

МНОГО СА ХУБАВИИИИИИИИИ!!! !!! !!! Иска ми се да пиша като теб и да намирам такива хубави думи...

Но не мога. /ех, мечти, мечти.../

Ти си... гений.

ух..благодаря ви много (hugs)
Ето още...

Мир

С черни облаци е пълно небето.
Черна сянка по земята пълзи.
Страшна буря се вие в морета.
Отвред капят тъжни сълзи.

Гняв се спуска над земята.
Бавно се пълни морето със кръв.
Вият вълци нейде в гората.
Всеки днес е жаден за мъст.

С малка оцапана рокля
насред пътя момиче ридай.
Чува се нейният вопъл,
смесен със целия плач.

Във ръцете й малка играчка,
по обувките прашни следи.
Развалените плитки в косата.
На ръката й рана кърви.

Всеки тича,отминава
този малък ангел.
Бърза,за да се спасява
и не вижда сякаш.

Уморено на земята пада.
Гасне тихата душа.
От устата й последна дума:"Мир!"...
И в очите й Смъртта...

На ръката й рана кърви.
Развалените плитки в косата.
По обувките прашни следи.
във ръцете й малка играчка.

И смилил се над нея Всевишния
и прибира във своето царство.
И на мястото на момичето
оставя той цвете прекрасно.

В миг изчезва тъмнината.
Вред цветя поникват.
Път пробива светлината.
Всеки в радост вика.

С бели облаци е пълно небето.
Светла сянка по земята пълзи.
А отгоре усмихнато гледа детето
и радостно извиква:"Мир!"

_________________

Замък от мечти

Построих си замък от мечти.
Направих му стени от младост.
Вратата оковах в усмивки.
Вградих в прозорците аз радост.

В градината посадих люляк
със цвят на теменужен блян.
Направих от бръшляна люлка.
Кокичета звънтяха там.

Живях щастливо в моя замък от усмивки.
Живях щастливо ден след ден.
И нийде в мене нямаше преструвки,
че всичко туй не е за мен.

Внезапно в мрачен ден обаче
дочух ужасна новина.
Вилнеел ураган от злоба.
Разруха сеел из света.

Достигна и до моя замък от усмивки.
С човешката си злоба той го разруши.
И любовта ми не успя да ме обгърне цяла,
със сетни сили тя да ме спаси.

И сега го няма моят замък от усмивки.
Любота ми цялата е срината на прах.
Но зная,някой от прахта ще ме повдигне-
няма туй да бъде моят крах.

_________________

Зима

Тя ледени ръце към мен простира
и се опитва пътят ми да спре.
Със бели пипала сърцето ми намира,
но то дълбоко е като море.

Аз мислех си,че зимата ми е приятелка.
Че с нея сме сестри от векове.
Че тя е моята добра пазителка.
Че пази ме от вечни страхове.

Но зимата дори предаде ме.
Сега опитва да ме спре.
Ах,колко бързо тя забрави ме...
Дълбока съм като море...

Отново ледени ръце към мен простира
Отново се опитва пътят ми да спре.
Със бели пипала сърцето ми намира,
Но пак дълбока съм като море.

В сърцето ми цяла аз сбрана съм.
И целият свят се блъска във мен.
И всичко това се превръща във сън...
Но зимата още е в мен...

Лорелай

_________________

Една мокра пейка

На Umbrella

Посред есента,когато
слънце грее и вали.
И земята е богата
на лъжи и на злини.
И когато заболи ме
и незнайно откъде
някой тъжно нарани ме
и сърцето прободе.
Аз ще седна на онази пейка,
в парка,под самотното дърво.
Поглед вперила във мрака
чакаща единствено добро...
Без да мисля аз за утре
ще те чакам да пристигнеш пак
със усмивка и със кротък знак
с нежен,звънък смях.
Със безброй усмивки и звезди
с аромат на круши и коли.
С крехък,слънчев лъч
да ме вземеш ти от тук,
да ме пренесеш далеч
в приказва за люляци и дни,
за русалки непринудено добри..
Но когато пак поискам
да се върна в моя свят,
тъй жесток,но все пак мой.
На мечтите ми безброй
търпеливото пристанище.
Аз да мога със чадър,
светлосин като покой,
да се гмурна във безкрая
накъде отивам без да зная.
И да мога да се върна пак
и да стъпя с мокър крак
аз на мократа позната пейка.
И отгоре малка вейка
да ме гледа тихо и свенливо.
мъката от мен отпила.
Да си казва тя щастливо:
“Пак ли ти момиче диво!
Докога ти тъжна тук ще спираш
и на тази пейка ще намираш
ненамереното щастие за теб,
дето дава ти приятен лек?
И нима пак тази пейка,
ще те кара да се чувстваш
като мене-нежна като вейка?
И щастливо аз ще отговарям:
“Няма,няма аз да те забравя!
Как във тъжни,мрачни дни
с остри и болезнени стрели
есента пробождаше сърцето
скрито дето е небето
на мечтите мои...на звезди
и на люляци добри...
На русалки непознати
но до болка тъй приятни.
Няма,няма аз да ги забравя!
Нека те не ме оставят
и дори когато остарея...
То-сърцето-ще младее..”

21.04.2007

Лолерай

_________________

la tua cantante. Брой мнения : 238 Registration date : 20.06.2007

"Мокра пейка" и "Замък от мечти" най-много ги харесвам, но и другите са прекрасни. Наистина можеш да се гордееш със себе си!

Yhden Enkelin Unelma написа:: Ти си... гений.

Циганка

Шоколадова кожа.Устни
рубиненочервени-
неземно вкусни.
Искрящи очи зелени.

Стройно тяло на жътварка,
весел,звънък смях.
Нажежени крака на нестинарка,
без да знае що е грях.

Изумрудена усмивка,
лице жарава.
Душа що не почива,
сърце що не забравя.

Веднъж в живота си обича,
веднъж в живота си се влюбва.
По душа-невинно момиче.
По сърце-за любовта всичко погубва.

Шоколадова кожа.Устни
рубиненочервени-
неземно вкусни.
Искрящи очи зелени...

_________________

Аз, както съм твърдяла винаги, дори и без да знаеш, в произведенията ти откривам думи на човек, откривам, че са живи. Наистина си гении, продължавай все така, а като станеш на моите години може да си призната и в света.

На мен лично обаче стихотворението Циганка не ми харесва особено. Имаш далеч по-успешни. Някак в него не откривам онова характерно за теб чувство....

Дъга

Многоцветна и весела-ето ме тук.
Ето цяла на вас пак ви се давам.
Безгранично добра,безнадеждно висока,
ето-всичко от себе си на вас подарявам.
Нека моето синьо да бъде небе,
тъй далеко и все пак тъй близо до вас.
Искам моето синьо да бъде море,
нека вие от обич крещите на глас.
Давам своето жълто да бъде за вас
неугасващо слънце.Нека бъдете млади.
Аз ще влея в сърцата ви радостна страст,
нека моето жълто бъде огън на клада.
Ще захвърля от себе си всичко зелено,
нека бъде трева под краката ви здрави.
Нека влея в кръвта ви мойто гордо червено,
нека на вас свойта силна душа да оставя.
Ето,вече ме виждате-не съм многоцветна,
ала все още съм безгранично добра.
Аз съм все още дъга столетна.
Аз живея все още във ваште сърца.

_________________

Обичам те...

Очите ти в морето ме потапят,
за миг забравям кой съм аз.
Очите ти на злато ми приличат,
блестят с неистовата страст
на неизживяно лято.И на мека зима.
И казваш,че за всичко време има.
И аз ти вярвам.Щом съм с теб,
туй значи,че съм в безопасност.

Със пръсти докосвам душата
на твоята искрена страстност.
Обичам те...
Властно...
Прекрасно...

Ужасно все пак те обичам.
Устни във твойте допирам.
Нежно те наричам...
Всяка твоя тайна намирам.

Тъй силно те обичам...

Светли са твоите мисли
Обичам да лазя по тях.
Да галя с очи твоите устни.
Да раждам у теб вкусен смях.
Обичам във мен да се сливаш,
обичам да пееш,да шепнеш.
Обичам,когато намираш
във мен всяка слабост.

Обичам те.

Единствена радост
в дълбок океан от тъга.
Спасение,влак на надежда.
Моя многоцветна дъга.
Обичам те.

02.Юли.07 г.

_________________

Там

Там,където вятърът ме брули
с нежните ръце на пролетта.
И със нежни,сладки устни ме целува.
Там съм аз.Сега.

Там в безкрая.Във безброя
на мечтите ми.Сама.
Аз се лутам без да зная
накъде да тръгна след това.

Там,където е красиво.
И морето,непринудено добро,
шумно блъка,дращи диво.
Там,където няма зло.

Там,където се синее
небосвода нежно млад.
И звездите ярко греят.
Там е моят свят.

Там ухае на кокиче,
на море и на трева.
Тичат весели момичета
по свободните поля.

Там,където вятърът ме брули
с нежните ръце на пролетта.
И със нежни,сладки усни ме целува.
Там съм аз.
Сега.

03.Юни.07г.

_________________

Момче синеоко

Той е момче синеоко.
Много се смее и трудно се сърди.
А сърце има дълбоко.
Той е момче синеоко.

Той е момче синеоко
и нежно му е лицето.
Ах,колко било дълбоко
на мойто момче сърцето.

Той е момче синеоко
и весело на живота гледа.
И има сърце дълбоко.
Любимият му ден е Среда.

Той е момче синеоко
и мрази тъжна да ме вижда.
Той има сърце дълбоко,
затова трудно завижда.

Той е момче синеоко.
Много се смее и трудно се сърди.
А сърце има дълбоко!
Ах,мое момче синеоко!

_________________

Момиче, имаш невероятен талант! Стихотворенията направо ме оставиха без думи Smile

Харесва ми това, че всяко стихотворение си има своя тема (нещо, което при мен не важи, аз само за тъжни простотии пиша), имаш богат речник и затова всяко едно от стихчетата звучи като отделна приказка (а не се допълваст едно друго).
Абе както и да е, много ми харесват нещата ти. Smile

Благодаря за прекрасните думи,Брена (hug)

_________________

Пролетно момиче

На Петя Дубарова:
"Аз искам слънце цял живот да имам,
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо,
и буйно да горя,да не догарям."

На небето в синьото се давя,
гони то от мене завистта.
Слънчева,гореща аз оставям
своята душа на пролетта.

Тя закичва в мойте къдрави коси
своя дар от горски теменуги.
Блесват нежно моите очи,
все за други греят те,за други.

Тя облива моето лице
в страстен жар на нестинарка.
Прави ледените ми ръце
топли като на жътварка.

Нося във ръце кокиче,
дъх на слънце негасимо.
Днес съм пролетно момиче.
Утре съм отново зимна.

13.Авг.07г.

_________________

Бъдеще

Аз вървя,продължавам все да гледам напред.
Мое искрено бъдеще в златен колет -
следвам твоята пратка из целия свят
и те чакам навсякъде-град подир град.

Ти си бърз,непонятен,неслучайно красив.
Ти си копие мое-нежнострастен и вид.
Ти ме водиш напред и ми викаш : "Ела!"
В тебе няма дори и следа от сълза.

Крачиш гордо напред и не гледаш назад.
Ти все още си също толкова млад.
Ти си весел,усмихнат и когато дори
скрита болка във теб неизречено ври.

Давам своята дума във ръка с химикал
да изпълня докрай обещания дял,
/с тебе имахме сделка,не мисли,че забравих/ -
обещах свойто бъдеще никога да не оставя.

27.Юли.07г.

_________________

Бъдеще.

Много хубаво и приятно.

Yhden Enkelin Unelma написа:: Бъдеще.

Много хубаво и приятно.

Мерси =}

Приказка за Поезията

На всички поети

Аз и вие имаме честта
Да пазим най-святото в света.
У сърцата си да го съхраним,
Да умеем крехкостта му да не нараним.

Най-бялото в света възкръсва
в сърцето ми всяка сутрин.
Вече четиринайсет години не омръзва,
все пристига-и вчера,и днес,и утре...

Събужда ме със дъх на пролет,
с ухание на късно лято.
Понася ме из облаците с полет...
Обичам тези сутрини,когато

по мен минава тръпка
от нови стихове и рими.
И сякаш чувам стъпки,
оставени от тихи думи.

Примамливо шептят:”Вземи ни!”
От мене дърпат одеалото.
Крещят в ушите:”Напиши ни!”
Горя от радост цялата.

Така се раждат мойте стихове,
сестри на изгрева златен.
Пристигат като бързи влакове.
А с тях се чувства богата,богата...

Запазете у себе си поезията,
крепете я и тя вас ще крепи.
Пазете я като надеждата,
запазете я до последните си дни.

20.Авг.07г.

_________________

Добро утро,есен

Нощта е черна като моите очи.
Луната бяла е като невинност.
Звездите шепнат ми:”Мълчи!
Ела и гледай нощ като на кино.”

Щурците свирят стари песни,
нашепват ветровете приказки.
Окапващите листи носят есен
във свайте длани златолисти.

Да се сбогуваш с лятото е късно,
отдавна си отиде то на юг.
Недей тъжи,все още песни
щурците свирят всяка вечер тук.

Все още облаците носят
дъхът горещ на морско лято.
Краката ми са още боли,
докосват листи като злато.

„Мълчи!Не нарушавай красотата
на ранна есен,още млада,млада...
С ръка недей докосва тишината!
Ела тук утре пак.По пладне...”

23:00
21.Авг.07г.

_________________

» Кое е най-откаченото нещо, което си направил/а ?
» какво си казал,че никога няма да направиш,но си направил?
» Сенки от живота ми
» Все още влюбена в теб
» За случайностите в живота