~everyday is a second chance...

Отлитат птиците на юг


Отлитат птиците на юг
И гледам ги в захлас в небето.
Сълзи се стичат. Плача тук,
Защото ме боли сърцето.

Държах го цялото във шепи,
Протегнах дланите към теб.
И дадох го. Била съм сляпа!
Защото ти си само лед.

От обич ме боли душата,
А ти раняваш ме безспир.
Крещя от болка към луната,
А ти си крал на своя пир.

Сърца ловуваш за забава,
Лъжи предлагаш за любов.
О, моля се да те забравя,
Това е моят скръбен зов.

При теб е празно във гърдите,
Очите ми кървят за теб.
Обичам те, макар лъжите,
Редя куплет подир куплет.

Но най-добре ще е за мене
Да тръгна надалеч от тук.
Със птиците с криле големи
Да полетя далеч на юг.

еха... колко е стъклено-вълшебно!
междудругото, ще се радвам, ако погледнеш някое от моите по-късни стихотворения и дадеш мнение за него. моля?

Много, много красиво. Браво. ;/

Благодаря ви!

Родена е от светлината...

Родена е от светлината
Във топъл ден през пролетта.
Посланик е на добротата,
На красотата и мира.

Душата й по детски чиста,
И вярва в хората и днес,
А той животът с кал я все оплисква,
Сърцето й захвърля в тъмен лес.

Събира тя сълзите си кристални
Във шепите си, до зори.
И болката в сърцето й е трайна,
Не спира да гори и да горчи.

Обича тя като дете, без корист,
Обича до последния си дъх.
Любов горчива - тежката й орис,
А болката е с безизмерен връх.

Но тя е воин и не момиче, а жена,
Която с чест се бори със хомота.
И няма никаква безмилостна съдба,
Която да я победи в живота.

Защото е родена в светлина
И силата й е във добрината,
Която дава със разтворена ръка
И покорява със любов сърцата.

Лицето й ли? То е като блян.
Очите й са като звездна тъмнина...
Душата й е чиста като светъл храм.
А името й? То е Светлина...


Посветено на Н. ❤

Фалшива любов

Красива любов, привидно красива,
Романтика, рози, парфюм, шоколад...
Във въздуха носи се пласт похотливост,
Писма, валентинки из целия град.

Балони-сърца летят из небето
- символ на нечия днешна любов.
Бижутата лъскави - трепва сърцето
И всичко това е любовния зов.

Клиширани рози изсъхват във вази,
Дрехи търкалят се до унижени тела.
Но любовният празник духът си запазва
И е есенция от фалш, маски и суета.

И все пак надявам се някъде там
Да има любима и неин любим,
Които без корист и капчица свян
Се обичат дори след свети Валентин...

толкова вярно! наздраве с чаша вино за тези, които са се обичали истински на празника

Това е възможно най-фалшивия празник от всички, не знам какво толкова го харесват хората...

Представям си


Представям си любовта със вкус на лимони
и капчици пролетно-есенен дъжд.
Може би смес между сладки бонбони,
женски парфюм и мирис на мъж.

Може би нежна на допир коприна
Или пък тежък и хладен сатен.
Може би тъмна като зряла къпина,
Може би светла като пролетен ден.

Може би мисля твърде наивно,
Може би трябва за миг да поспра.
И вместо да мисля далечно, пасивно
Да опитам на допир и вкус любовта.

Може би си написала едно от най-добрите си неща <3

Благодаря! ^^ <3

Липсваш ми

Липсваш ми.
Ти. Смехът ти. Гласът ти.
Тишината, която споделяхме заедно.
Липсва ми брадичката, очите, носът ти
И прегръдките, когато е хладно.

Липсваш ми.
А беше отдавна. Почти не се спомням вече за дните.
Помня, че беше красиво видение.
Целуваше устните, вгледан в очите.

Ти си сънят ми, мечтите ми, всичко.
Ти си рисунките в скицника мой.
Липсва ми как си и всичко, и нищо,
Липсва ми аз да съм твоя, ти мой.

Вече не помня, но те сънувам,
Дълго ще помня тези очи.
Дълго със въглен ще те рисувам,
Макар да бледнеят твоите черти.

Защото ми липсваш.
Ти, смехът ти, гласът ти.
И тези прикрасни, тъмни очи...

Птиците мълчат.
Животните се крият.
Спи гората.
Всичко е тишина.
Само плачът от погребението
Нарушава идилията.
Рев раздира рязко тишината
И сепва притихналите гарги.
Всичко се събужда със смъртта...

очарован съм

обикновено аз използвам този израз иронично, но в случая ще го приема като комплимент

в случая може да се приеме като комплимент,а иначе беше споделяне на впечатление
не е иронично,много ми хареса,даже си го преписах

Не е точно стихотворение. Не съм и вложила кой знае колко, а и не знаех къди да го кача, затова го пускам тук.


Понякога наистина го мразя.
Ругая го безмилостно наум.
Държа се лошо - огледално отражение
На това, което той ми дава.
Понякога ми става мъчно
И си мисля, че е може би
Един ядосан на света човек.
Но пак го мразя.
Но и го обичам.
И казвам си "И той е човек".
И не трябва да мразим тъжните хора.
Но добрите хора не са лоши 20 години, нали?
И пак го мразя.
И го ругая.
И му посвещавам сълзите си от яд.
И тези гневни думи.
За последно.
Защото ме боли.
Някъде дълбоко.
Някъде навътре.
Не в душата.
Не в сърцето.
А във цялото ми същество.
Той е просто лош човек,
Който изпитва удоволствие
От това да тормози душевно другите.
И се надявам, защото вярвам в кармата,
Душата му да се гърчи в ада.
И да го боли.
Както ни болят нас душите и сърцата.
Да се гърчи.
Както душата ми се гърчи гледайки другите
И както ме боли сърцето, гледайки какво имат другите.
А аз не.
И не че вече не съм го преживяла.
И не че вече не съм се примирила.
И не че вече ми е тъжно.
И знам, че наистина го мразя.
Просто понякога наистина се питам
Какво би било,
Ако вместо непознат в дома си
Просто имам добър баща.
Какво е?

Приятелко любима, не плачи...
(На Н.)

Приятелко любима, не плачи,
Не се съсипвай по любов нещастна.
Недей да тичаш след погубени мечти,
Мечтай сега, защото си прекрасна.

Аз знам, че много те боли
И няма как да бъде друго яче,
Но се стегни и запомни -
Големите момичета не плачат.

Те може да са адски наранени,
Но кожата им винаги блести.
А устните им - аленочервени
И няма помен от сълзи.

Бъди и ти така красива,
Напук на хорските злини.
Усмихвай се, бъди щастлива,
Напук на всички черни дни.

И ако някога ти стане тъжно
Надявам се да прочетеш това.
Аз ще направя всичко нужно,
За да не чувстваш ти тъга.

Ще имаш приказна любов,
Момче мечта, живот прекрасен.
И този миг красив и нов
Ще скрие спомена ужасен.

Мечтай, живей, обичай лудо
Приятелите си и теб
Ще видиш, ще случи чудо
И всичко ще ти е наред.

Не се отказвай да обичаш,
Защото те боли сега.
Светът е пълен, приятелко скъпа,
Със хиляди търсещи обич сърца.

(А те се намират.)

Затова...

Приятелко любима, не плачи,
Не се съсипвай по любов нещастна.
Недей да тичаш след погубени мечти,
Ще видиш, че животът е прекрасен.

Ще се търсите, ако трябва,
Ако е писано.
Ще се намерите, ако трябва,
Ако е писано.
И ако е писано ще се обичате
Безумно, изпепеляващо, истински.
Дори и след като смъртта ви раздели.
Защото това е любовта, нали?

седя от петнадесет минути и не измислям какво да напиша
измислям разни неща,но ми звучат глупаво или престорено
мисля че стихотворенията ти са прекрасни
радвам се
като ги чета
браво и супер

Благодаря ти много. Понякога и една дума е достатъчна. Радвам се, че ти харесват.

Подари ми/подарих ти

Подарих ти сълзите си,
А ти ги изпи.
Подарих ти сърцето си,
А ти го рани.
Подарих ти живота си,
А ти го пропиля.
Подарих ти душата си,
А ти я попиля.

Подари ми сълзи,
Удавих се в тях.
Подари ми болка,
Почти мъртва бях.
Подари ми лъжи,
Не ми беше лесно.
Подари ми страдание,
Едва го понесох.

Подарих ти.
Подари ми.
Беше достатъчно.
Вече не искам подаръци.
Не искам да давам/получавам
Любов от чужди остатъци.

дано не се разсърдиш или да се почувстваш зле от коментара ми,струва ми се твърде тинейджърско,като от лексикон
структурата е добра
и свършва хубаво
но е може би прекалено наивно
като се замислих,измисих че му липсва дълбочина

Хаха, не се сърдя. Ама като за тинейджърка, каквато съм, (макар и на финала на този етап от живота на човека ;д) толкова. ;д