Малки нощни рими

Скръбен силует седи
скръбно скача от скали.
Сетне скока сам седи,
седи си скръбно на скали.
Скръбен силует - стани!
Стани от скръбните скали,
слез от скърбите - скочи!
Скръбната скала сама е също и седи.
Скърбите със скръбните скали срещни.
Скръбно скални склонове скърбят сами.
Скръбен силует стани!

Случайно се получи, с лека задна мисъл, но явно е станало ефектно.

И е така, и не е така.
Може да е станал изрод, заради нужда от любов, която не е могъл да получи по някаква причина или вследствие на криво изразена емоционалност в интимния сантимент, отново.
В края на краищата, все тая - Добър вечер, всички ще умрем!

Когато ме осени идея..

Зелени очи и празнота. Самота.
Аз, аз, аз зная; с всяка запетая,
всяка идна стъпка в пропастта.
Червени граници и празни вени,
ножове безброй по книжни сцени.
Хартиен актьор и лепило. За кръпки,
изтръпва, залязва - хоризонта под масата.
Масата не вярва.
Масата е врява.
Масата повярва. Секира! Секира!
Паянтова кауза.
Човек се лакира с белина. Край? Пауза?
Пусни звука и отрежи сланина.
В два след полунощ, кой кого ще подозира?
Да, да, мисля че падна. Да, аз мисля...
Кошмара я смаза. Пукна, и нищо не каза.

Аз и той
вървим без път.
Крачки безброй,
сред евтина плът.
Пътят, и той
върви под нас -
лети и се върти.
Някой от нас
дали ще оцелее, дали
времето, когато пътят ще немее
пред отворената паст на бездната;
на нашите души.

Не,
не мога и
не ще забравя:
Носталгията,
неведомите небосводи
и дъждовни есенни мечти.

Напред - единствено тревога.
Напред, не може да върви.
Небето в светлина обляно,
тук - не.

прекрасно е, лее се много нежно и мелодично.
всяко Н наслагва толкова магия и красота! браво.

"IF"

As if it would matter,
if I told you what's the matter;
or the sun would shine much brighter,
if you take my borrowed lighter.
Maybe it would matter,
maybe if the crowd would scatter;
to begin illusions with a song,
if you know that every chord is wrong.
Surely, it does matter
to ask someone about the matter;
flying isn't hard at all,
until you fall, and burn and learn
you had no wings at all.

15.03.17г.

харесва ми,аз не съм добре с думите и рядко ми идва способност да опиша какво мисля и как се чувствам,за това казвам само че ми харесва.Малко ми напомня за Лорка

Хм, Лорка, интересно - не съм го чел, дори. Повече Флойдско бих го самоопределил, макар и недотам, най-вече вътрешно-болезнено-експресивно-делнично-тъпо.

За да не е тотално извън темата, едно малко, гадно (работно) ((мразя пролетта и топлото време)).

Мишката не тича, а стои -
клавишът от мастило не гори.
Всичко е безсмислено, дори:
четири папи да те убеждават в обратното.

Доста експресивно пишеш. Харесва ми чувството на безизходица.

и как това чувство,поне на мен ми се струва така,е нещо,на което държиш и не си го даваш,би се борил с някого,ако иска да ти го отнеме