Aaron's Brave Heart

Благодаря.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Aaron's Brave Heart - Page 5 Unname11

Какво да ти кажа?

Сетих се!

Казах ти го вече: благодаря, че ме направи толкова значима.

идвай

Glad you like it.

=)

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Aaron's Brave Heart - Page 5 Unname11

"Струна. Пиано. Нота. Мелодия. Течност. Звук. Леене. Теч. Дъжд."

Нотите се леят. Като нежен допир на коприна,
а колко хубава и бледа е луната тази нощ.
Аз зная, и ти знаеш, че навярно ще замина,
капките навяват скръб, а сиянието - мощ.

Не ти е тъжно. Ще ти липсва само синьото ухание
на възглавниците и ментовия аромат на скъпия парфюм.
И навярно ще си спомняш някога сребристото сияние,
лаковете по бюрото, дрехите, молците, прашния костюм.

Аз съм пианист. И свиря на пиано, додето песента не свърши.

А тук свърши.
И е време да замина.

Сбогом, скъпа моя. Сбогом, мила Мина.

Специални благодарности на justice21413432, моят непознат, но близък приятел.
Ето я песента, без която горното нещо нямаше да бъде завършено:

Sad piano 12.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Aaron's Brave Heart - Page 5 Unname11

Вятърът разнася сини листа.
Те спокойно падат по земята.
Поръсени от хиляди капки роса.
Вятърът леко полюшва тревата.

А наоколо цари спокойствие, хармония.
..Май е пиано, може би проплаква и цигулка?
Направо си е оркестър, цяла симфония,
а отдолу люлякът танцува с бялата си булка.

Дъждът тихо вали, мелодично и бавно,
водата се стича с ромолене по земята.
И колко е гладък нотния лист, и как равно
се лее сладкия глас на луната..

theme of rain.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Aaron's Brave Heart - Page 5 Unname11

"Лъчите галят за сбогом."

Aaron's Brave Heart - Page 5 Moon0001

Стоя във тази късна вечер
на небесен свод - обсипан със звезди,
да остана аз далече, надалече
от спомени и думи.. От мечти.

От мечти ли? Как така!
Те тука трябват ми на мене!
И спускам лунните ръце, ала
когато слизам, осъзнавам,
че са за чужда книга пременени!

"Елате при мене!" - им викам.
"Намерихме си по - добра страна!"
"Не изоставяйте ме, моля, не, не!"
А те засмиват се ехидно, после..
съм сама.

Alice Moon.

Просто заигравка с думите, ник'ви мечти не са ме изоставяли. ; )

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Aaron's Brave Heart - Page 5 Unname11

Autumnal Melancholy Брой мнения : 237 Registration date : 31.01.2008

Невероятно красиво е, както винаги. Първото четиристишие ми напомня много на "Alice". =)
И пак повтарям - никаква поетичност не те е напуснала ;D
Както и да е, много ми хареса. ^^

А, междудругото, относно песента.. Ти ми каза, че ти напомня на Алис.. А забеляза ли, че имената им съвпадат?
Мерси за милите думи.
И нали знаеш.. давай смело. : )
P.s. - Страхотен аватар.
P.s.- Сложих саундтрака.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Aaron's Brave Heart - Page 5 Unname11

Изгубих най - доброто си стихотворение досега.. Случайно цъкнах
Backspace на мишката.. Дявол да го вземе!
x_x

Беше толкова позитивно. Най - топлото нещо, което съм писала някога.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Aaron's Brave Heart - Page 5 Unname11

на компютър ли пишеш стихотворенията? о.о

нека ти цитирам нещо

'-Абе ти на пишеща машина ли съчиняваш? Е, значи нищо няма да излезе от тебе. Трябва да пишеш с писалка. С обикновена писалка да скърцаш по хартията, както са скърцали преди сто години. Тогава мисълта не се къса. А машината - ами че тя е желязна. Разединява.'

Борис Василиев - Препускат конете мои

_________________

Аз комбинирам- понякога с писалка, понякога на компютъра.
Предполагам, за един творец целта е по-важна от средствата.
Но от гледна точка на това, че на компютъра нещата изчезват толкова лесно, трябва да се записват и на хартия. жалко.

Пиша на каквото имам. Беше късно и нямаше време да намеря лист, или каквото и да е. ( :

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Aaron's Brave Heart - Page 5 Unname11

Antoine Marie Jean-Baptiste Roger de Saint-Exupéry's
"Le Petit Prince."

Aaron's Brave Heart - Page 5 Pp17

Една мъничка планета,
с три вулкана,
баобаб,
няколко залеза на ден.

И една малка роза с четири бодила.
"Ще се грижиш ли за мен?"

Да я поливаш,
да я браниш,
да се грижиш.
И после нивга да не я забравиш.

Това е то да си опитомен.

Бизнесменът винаги брои и смята,
изчислява,
все зает е със това и онова.
"Сериозен съм." - той казва.
И се устремява към дела.

"Как така сериозен?
Сериозен ли - що значи?
Да пишеш,
да смяташ, ..
и да ходиш по задачи!"

А нима по - сериозни са парите
от една мъничка планета,
с три вулкана,
една роза;
баобаб;
комета?

***
Хм.. първият вариант беше много по - хубав, всъщност най - красивото
нещо, което съм писала.. но се изтри и трябваше да го възстановявам
по памет.. не особено успешно, да не говорим, че май накрая изпуснах
важна част и промених доста друга.. Абе.. като пиша спонтанно
определено има по - добър резултат.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Aaron's Brave Heart - Page 5 Unname11

Цитат :: А нима по - сериозни са парите
от една мъничка планета,
с три вулкана,
една роза;
баобаб;
комета?

Като се сетя за книгата, звучи още по-красиво. Nice work.

Благодаря.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Aaron's Brave Heart - Page 5 Unname11

^Си-и-ид, върховно е!

"Do you remember
our last September?
When we were just a little kidds
who didn’t know about the later life shits.
We were wearing two warm and old coats
and we were playing with a paper boats.
And then, while I was talking to you
I fell in the puddle.
then you smiled and gave me a cuddle."

пишеш толкова красиво!
Но не по един просто красив начин, а по един твой си красив начин. Без изкуственост, без претрупване..

Не знам как успя да го изровиш това, толкова е старо. ;Д
Благодаря за хубавите думи.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Aaron's Brave Heart - Page 5 Unname11

"Светя на тъмно."

Aaron's Brave Heart - Page 5 256f

Аз светя на тъмно, когато
мракът ръката обгърнал,
в гробовна минута със злато
духът ти изпива изсъхнал.

Когато на теб е студено,
ще стопля дланта избеляла,
и с дъх на липа, удивено,
ще върна цвета ти изцяло.

Длан във черно, длан във бяло,
някой, нищо, никой друг,
и тогава сключват се във цяло,
създадени един за друг.

Sad piano song 2.

=/

На Лили, чийто ник ме вдъхнови за стихотворението.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Aaron's Brave Heart - Page 5 Unname11

"Машината и поета."

На Джо.
(Която винаги е свързана със земята.)

Какво му трябва на поета
във свят забързан без мечти?
Народ неспирен е като комета,
и безсмилено напред лети.

Фантазията безвъзвратно е убита
в удушен град, огромен и жесток,
синевата в облаци е скрита,
в облаци от черен смог.

И когато ние искаме да пишем,
пред машината ръждива,
как да твориме; как да дишам,
щом така жестоко ме убива?

И къде да търсиме искрата,
как да свържем Аз и Свят,
щом горите и полята
са заместени от моят Ад?

#

Знам, че думи като твориме и т.н. не се пишат с е накрая. Нарочно го сложих "е" - то, за да има благозвучие. =)

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Aaron's Brave Heart - Page 5 Unname11

Аз знам, че и двете са правилни.
Също като мен = мене, теб = тебе, you know... Просто едното е по-стара форма и не се използва вече толкова често.
Така поне знам.

А стихотворението е велико!

И къде да търсиме искрата,
как да свържем Аз и Свят,
щом горите и полята,
са заместени от моят Ад?

Ама ти наистина се развиваш с всяка секунда, май Джо го беше казала.

цунка

_________________

Не, това си е грешка. Само че доста хора я допускат. А пък в
Дупница се говори "Аз правиме, аз ходиме.." (имаме приятели оттам и
знам от опит) Или пък "гримирВам" - това също е неправилно.
А, иначе благодаря много и на двете. =)

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Aaron's Brave Heart - Page 5 Unname11

А, значи аз съм се объркала сигурно. : D извинявай.

А иначе и на мен ми се набива в очите тва "в", което всеки си слага произволно. : D

Брех, че за какво ми се извинваш. : D
Ще добавя и саундтрак към стихотворението. Обичам да ги комбинирам нещата, хах.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Aaron's Brave Heart - Page 5 Unname11

"Сахара изсушава скиталците."

Дали ще го обсипеш с думи,
дали ще го поръсиш с прах,
дали ще изкачиш стотина друми,
всичко същото е, ах.

И когато животът те притиска
между собствения свят, реалността
горчиво в раната се киска,
думите си тръгват, също нежността.

Такива били. И ти си такава.
Такава си в обратното на верността,
И душевната ти, мила, врява,
ще съсипе тъжно младостта.

И тогава хилядите бръчки,
макар и нереални,
ще направят костите ти съчки,
стъпкани на пода, кални..

Хвани ме за ръката.
Че да те извлача от мръсното...
И сама да падна в него.

обвинявайте следните два фактора за съществуването на такова нещо:
много илиада и домашно по химия // ако не ми беше втръснало до полуда, нямаше да отгърна тетрадката и да го напиша отзад; а пък чета ли много стихотворения - а илиада определено е дълга - задължително ми идва музата

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Aaron's Brave Heart - Page 5 Unname11

» Into my Heart
» ~You just want attention, You don't want my heart
» ^Broken^heart^(представяне)
» Total Eclipse of the heart