И нека бъде светлина, и нека бъде звук

Вечната дилема

Когато вземе, че сърцето заговори,
шепне и напява ти неща прекрасни,
разумът с него по закон ще спори
и ще изкарва чувствата ужасни.
Ще те лъже, че не трябва да обичаш
понеже туй е загуба на време.
Също като кон с капаци ти ще тичаш,
измамен от самия тебе.
Залъгвайки се, че любов не съществува
животът ти ще е еднообразен.
На разума сърцето не робува!
Как мислиш, кой ли е по-важен?

Пристанища

Пристанищата винаги са същите.
Те вечно уморени те посрещат.
Не отбелязват твоето завръщане.
Пристанища са. Нищо не усещат.

И ти смутен, загледан в морето,
мълчаливо с твоя кораб се сбогуваш.
За стотен път потрепва ти сърцето.
знаеш- на тъгата ще слугуваш.

Тялом тук си, но духът ти волен скита
и наново преживява всеки спомен.
Защо морето без да те попита
сам остави те в света огромен...

Не знаеш ти кога ще се завърнеш.
Несигурен си. Сушата не ти е дом.
От моряк в какво ще се превърнеш?
та нали вълните твоят са подслон.

Ще ти липсва песента на чайките,
корабните нощни пътешествия
и залезите- от ония жарките...
Красотата тръгва си. Усещаш я.

Пристанищата винаги са същите.
Те знаят, че морето те оставя.
Не отбелязват твоето завръщане,
защото ще си идеш. То не те забравя.

lololololol

Цитат :

Ще ти липсва песента на чайките,
корабните нощни пътешествия
и залезите- от ония жарките...
Красотата тръгва си. Усещаш я.

аааххахх ^^

благодаря тиии

Спаси ме

Всеки нуждае се от вдъхновениеq
когато почувства се сам и изгубен,
когато всяка дума е подозрение
и реалният свят не е събуден.
Когато още на работа са звездите
и луната краси небесата.
когато вечно ще властват мечтите
и ще се пързаляме по дъгата.
когато различни вселени се вплитат
и правят хибрид съвсем по космически,
закона вселенски пропускат да питат,
но това си е по причини стратегически.
когато хаосът някак е подреден
и липсват посоки, табели и знаци.
когато на допир огънят е студен
и жените пак станаха "грации".
когато от уплаха бъркам епохи
и пътувам, но никога не оставам.
когато годините с мен са жестоки
и името свое дори си забравям.


Тогава - в този целият безпорядък-
спаси ме от собствените ми мисли.
Магически влей в мене порядък.
Аз изгубвам себе си. Виждаш ли...

ех, Сид ^^
радвам се, че си прочела. радвам се, че те е зарадвало

благодаря ^^

Магия

Мислех си, че никога няма да отворя вратата.
Бях повече от сигурна, че ще си ми непозната.

Не знаех как да те повикам. Забравих твойто име.
Ако не можем да се срещнем, поне недей лъжи ме.

Аз искам да те търся, но по пътя все се губя.
Връщам се обратно там, където тръгнах и се чудя

дали някъде обърках или подхода ми е грешен.
Нуждая се от незабавна помощ. Случаят е спешен.

Отварям гардероби. Проверявам под леглото.
Оглеждам се за теб при всяка моя среща с злото.

Паля свещи. Посред нощ зова те в ритуали.
Покрай огъня танцувам. Добре, че всички са заспали.

Защо във филмите и книгите тъй лесно те откриват-
съвсем случайно те намират и след това заспиват.

А аз от месеци скиталствам и за сън умирам,
но заклех се щом те търся за нищо, ама нищо да не спирам.

Покажи се. Докосни ме. Ще порасна и ще те забравя.
А магията отвърна- следа от мен в тебе ще оставя.

Скитници

Света безпътви никак не обича.
Вкарва ги в затвори на душата.
В тъга и болка ги преоблича.
Поставя ги на мъката в средата.
Изтрива всичките следи от радост.
Пламъка в очите им загася.
Завинаги погубената младост
със себе си човешкото отнася.
Остава само някакво си тяло,
отвътре празно. цялото е кухо.
Сърцето е отдавна изгоряло,
но отнякъде се чува глухо.

Света безпътни никак не обича,
а да съм скитник толкова желаех.
Но съм човек. На мен не ми прилича
да съм свободен, както си мечтаех.

Времето

Омръзна ми за времето да слушам.
Меняло се. Било непостянно.
Уж дъжд вали, пък после е задушно.
Главите клатят- "Не, не е нормално!"
Какво им пречи мартенският сняг?
То пролетният сняг е най-красив.
Но- Боже не!- студът през март е враг.
Не може тъй човек да е щастлив.
А дъждовете- тях защо ги мразят?
И под чадъри калпави си крият.
Те от водата ревностно се пазят,
но иначе вкъщи си я пият.
Ветровето пък какво са им виновни.
Във вятърни фунии ни обгръщат.
Те също са внезапни и лъжовни.
И прическите ни скъпи преобръщат.

Омръзна ми от времето изцяло.
То бута се. Навсякъде го има.
Но векове с нас си е живяло-
дори превърна се в моя рима.


след като се върнах от Англия :Д
Там всички за времето говорят :Д

It’s horrible. It’s horrible poet to love you.

He writes down his poems without asking about you.



In evening when you come home you immediately find

That he’s not here. He’s again out of his mind.

You try everything but he won’t come back.

“Oh, my poet, my darling, what happened” you ask.

No sign. No answer. He’s deaf. He can’t speak.

He’s out of his mind for almost a week.

You’re worried and frightened but what can you do?

He’s back in his world. There’s no space for you.

Love is forgotten long time ago

But there’s something you may don’t know.

You’re still the only one inspiration to him

No matter for years you’ve lived in routine.

“So love you! I’ve told you a hundreds of times

But you don’t understand me. You think only in rhymes.”

My heart’s empty. My soul is crying,

Without you, my darling, I’m slowly dying.



You’re poet. I’m human. There’s nothing to do.

I’m sorry, my sweetheart, I can’t be with you.

Не е първият път, в който ме караш да плача.
да, знам- не е нарочно. да, знам- не ти е задача.

Аз не искам, повярвай, но сълзите напират.
заради теб са излезли. кажи им да се прибират.

Усмивката ми изчезна. Защо я отпрати?
Искам си я обратно. Сълзите са ми непознати.

А смехът ми нестихващ, той къде се загуби?
защо нежелани емоции в мене пробуди?

Ти живееш в свят, който не одобрявам,
който мразя, презирам, но до болка познавам.

Многократно опитвах от него да те избавя,
но ти си глупав инат и не ти се предава.

Ненавиждам, когато той поражда скандали
и трябва да съм голяма. аз не искам. разбра ли?

Уморих си. Страхувам се. Не съм в свои води.
реалността ме поврежда и ми оставя следи.

Аз няма да плача! Но, мамка му, как да го спра?
ако знаеш, кажи ми. ще ти благодаря.

Поздравления. Хаосът в мен породи.
сега, ако обичаш, ела си го прибери!

Защо трябва да е така?

Домът ми струва ми се малко тесен,
а дори не чукаш на вратата.
и всички, всички питат ме къде си,
но тук си. пиша те върху листата.
те си мислят, че ги лъжа и не вярват,
че избягал си от моето сърце
и не умея нищо да поправя
единствено с двете ми ръце.
Такава съм откъслечна без тебе
и толкоз трудно ми е да се подредя,
парче по парче плюс камара от време.
не може ли просто да се преродя...
уморих се все така да те имам-
на хартия, в стих, нереален.
ти от мене защо все се криеш,
покажи се. ела. пожелай ме.

Ставаш по-добра (: Браво на теб

благодаря ти

Дано

Ти целият не си, не си за вярване,
а истинска се виждам в очите ти.
просто ми, че нахално аз откраднах те.
прости ми, че те пиша в стихове.
това е моят начин да ти кажа-
на тебе цялата се подарявам,
но покрай очите ми е някак влажно,
без нищо съм, а искам да ти давам.
нежността ми цял ще те облива.
нощите ми- всичките са твои.
захвърлям "не. не трябва и не бива"
и забравям дневните си роли.
най-после, мисля си, и аз ще мога
да потъна в мечти и красота.
животът ще ни гледа иззад облака
и ще усети що е самота.

Изкуството убива

Един художник тайничко ме нарисува
и посре скри картината от всички хора.
страхувал се, че друг ще ме целува.
намразил се за туй, което сторил.
заключи ме във вечна кула от копнежи
и сложи катинар от страх направен.
той камък бе. за миг не се разнежи.
а беше... беше толкова отдавна.
от вечност сякаш цялата съм бездиханна.
очите ми са кладенци пресъхнали.
на лавандула не ухая и е странно
как съм празна. ти звездите върна ли,
които ми открадна преди време
и запечата ме тъй земна на портрета.
луната всяка вечер уж ме грее,
но не връща тя душа насила взета.

Един художник тайничко ме нарисува
и ме постави на стена в празна стая.
до лудост, до безумство се страхувал
и за портрет погубил се накрая...

Любовта солта е на дните

Днес даже Вселената е срещу мен,
а аз не разбирам какво съм направил.
днес летният ден ми е страшно студен
и всички ми казват, че не съм те опазил.
и гледат ме лошо тип "ти си виновен".
за какво, аз дори нямам представа.
живота-прост всъщност и толкова сложен
и боси ходим по адска жарава.
подминават ме всички, всичките хора
и само укори срещам вместо лица.
зад гърба ми ги чувам как си говорят
и предупреждават своите деца.
сочат е с пръст и май се страхуват,
а аз не разбирам защо е така.
да не би, да не би да сънувам
или побъркал се е града...

Днес даже Вселената е срещу мен.
чак сега разбирам какво съм направил.
днес всичко тежи ми и съм сломен.
Любов, просто ми, че не съм те опазил.

Сиддд, мерсии

Житейски урок

Ще излезна на пътя и ще скандирам-
аз съм възможно-най-много щастлива.
ще разтворя ръцете си и ще събирам
всяка капчица щастие толкоз красива.
и съм пълна. и цяла. и ще раздавам
всичкото щастие напълно безплатно.
замлъкнете. не искам да проумявам,
че щастието всъщност било еднократно.
защото не е така, глупави хора.
повярвайте, щастието е безсмъртно.
за бога! слушайте! на вас ви говоря
и не ме питайте за времето утре.
вие явно сте слепи и го пропускате
и глухи, защото щастието говори.
колко много, колко много изпускате.
непосилно е с вас да се спори...
поне слушайте мен и се научете
да сте щастливи- ей така- без причина.
отворете очи и се усмихнете!!!

Животът прекрасен е. И щастие има!

Аз имам една много потресаваща критика, която може и да не преживееш лесно.....
ЗАЩО В НАЧАЛОТО СИ ПИСАЛА 'ЖАЛКИ ОПИТИ ЗА ПОЕЗИЯ', КАТО ПИШЕШ СТРАХОТНО?!

П.С. Продължавай в същия дух

ами аз съм си голям критик към себе си
и благодаря ти

Вероятно е неизбежно, но колкото по-добри ставаме, толкова се повишава и нашата самокритичност, а това определено може да се превърне в пречка, ако не си намерим мярката. Наистина е хубаво да искаш от себе си още и още, но ще бъде по-добре, ако просто вярваш малко повече в собствените си възможности - твори без да ти пука 'какво ще излезе' и 'как ще бъдеш разбрана от другите'.

Заложбите ги имаш; покажи на всички какво можеш

хехе, благодаря ти за милите думи и да, ще последвам съвета ти

Ще го последваш, ми, как!
Криси, очароваш ме все повече с всеки нов стих!