И нека бъде светлина, и нека бъде звук

Уоу! Браво! Много интересно!

благодаря ти, сид

Фейлетон

Моралният ръст на човека
стига едвам до земята.
житейската тежест е лека,
а главата е в краката.

човеко, къде се загуби?
ветрогонец май, че ти стана.
животът е само за луди.
за другите- просто забрана.

Нова песен на стар глас

Аз ти казах, че с мен ще е трудно,
но спестих ти всички подробности.
ти просто почакай и утре
ще разчупим всички условности.

протегни си ръцете към мене,
но опитай с очи да докоснеш.
заблуди ме, че нямало време
и че всичко е толкова просто.

отвори си сърцето и питай
къде са твоите копнежи,
защото мисля днес да опитам
с любов тихо да те разнежа.

обрисувай с чувства гърба ми
и чети по мене "обичам те".
уморих се от скъсани струни.
искам с теб поне да е истинско.

Аз ти казах, че с мен ще е трудно,
но ти поиска с теб да играя.
нямам време за губене. утре
на "ние" поставяме края.

Повиках ли те

Нечакана. съвсем от празнотата.
роди се любовта от нищото.
не знам защо, но срещна ме когато
най-ревностно нуждаех се от стихове.

Прегърна ме. отпуснах се в нея.
душата ми заля се от емоции.
помислих си- най-после ще живея,
но сетих се. продадох и живота си.

Любов дошла от никъде и странно
успя да нарисува в мене
най-грозното човешкото пространство
красиво с цветните пастели.

В периода "мразя го човека"
издигна си стени от обожание.
задачата й хич не беше лека.
любов, мерси, че се стараеш...

Като мит

Нима любовта да не е безсмъртна?
та тя надживява епохи и хора.
макар до лудост и болка измъчвана,
тя смело върви и не знае умора.

но всички я тъпчат. презират безкрайно.
а тя- любовта- надхвърля човека.
каквото посее, навярно е трайно.
расте и цъфти в любовната Мека.

На всекиму нужна, но много самотна.
досущ като просяк скита в света.
носеща дрипава, скъсана рокля
с надежда почуква на наште сърца.

Нима човекът да не е забравил
да сложи на място душата си своя?
затуй и от чувства, което е правил,
в нашето време- просто е поза.

Ей, браво, напредваш. А това за Мека е много оригинално <3

ах, благодаря ти ^^

Изповед

Не знам от кога съм заключена тук,
но вече е трудно и се задушавам.
знаеш ли, някога от някого чух,
че нямало смисъл да се престаравам.

Всичко отивало право на вятъра.
не знаели хората колко е ценно
да носят в себе си скрито зарята,
която разпалва живота умело.

Аз отначало не можах да повярвам.
та нали затова съм тук- на земята.
но след години оказа се вярно-
Душата е просто една непозната.

Харесва ми това, че в нещата ти има смисъл, скрит между редовете. Поне аз така ги виждам.
А Зима+Лято=Пролет е... уоу!

благодаря ти ^^
и да, правилно виждаш

Дарвин

Пеперуди ли?- синът ми ме попита.
те какзи са, мамо, и защо летят?
детската му любопитност упорита
си проправяше пътека през света.

Мамо, виж ги!- като мънички хвърчила.
колко малки са, а колко са прекрасни.
откъде намират те такава сила?
толкова неща са му неясни...

И къде отиват? знаят ли го пътя?
ще се върнат ли отново в своя дом?
ами ако по случайност се объркат
можем ли да им дадем подслон?

Мамо, виж я, тя ми кацна на носа!
радостта му беше несъизмерима.
аз го гледах и си мислех как света
ще му е площадката любима.

Август не е септември

Недей. ще те изгубя между другите.
времето ще заличи следите ти.
само есента е за сбогуване.
аз още пиша августови приказки.

минаваме през лунните пътеки,
а после спим на фона на вълните.
какво че няма да е тъй навеки?
имаме си водорасли в косите.

и целите сме морско осолени
от безбройни нощни пътешествия.
денем чакаме на плажа уморени
да се покаже вечността отсреща.

тя не идва. има го морето само.
има ни и нас, прегърнали мечтите.
небето станало е тъй голямо,
че праща ни по малко от звездите.

Недей. ще те изгубя между другите.
времето ще заличи следите ти.
само есента е за сбогуване.
аз още пиша августови приказки.

''Недей. ще те изгубя между другите.
времето ще заличи следите ти.
само есента е за сбогуване.
аз още пиша августови приказки.''
Ох, много е хубаво

ох, благодаря ти много, много

"Дарвин" ми става любимо <3

"Август не е септември" звучи толкова носталгично, че ме разплака, прекрасно е!

нана (hug)

Осъзнат грях

Омръзна ми да сягам на душата си.
пребивам я до смърт за няма нищо.
представям си как лази в краката ми.
би казал някой- колко идилично.

Аз гавря се с нея най-жестоко
и тъпча я като боклук неспирно.
тя жално бяга, ала без посока
се връща тук, където се умира.

Но тя не вика. тихите й вопли
пригласят на стаената ми мъка.
смъртта душевна дълго ще ме топли

не спазих, Боже, твоята заръка.

Балада на тъгата

Към Светлината жадно протягам ръце.
наместо нея Мрак пълни мойто сърце.
аз отдавна усещах, че той ме краде
с едничката цел- никога да не спре.

А бе огън...

Притичвах шумно по тихите улици.
сенките глухо повтаряха "чу ли ни".
градът пламна, а хората вулканично
превърнаха нежно в камъни всичко.

А бе вода...

Пресъздавах света в свойте картини,
а Библията пренаписвах в рими.
след туй всичко хора изляха се в мен
цунамно, потопно, но после в плен.

А бе вятър...

Драсках яростно небето в звездите.
за кой ли път скрито събирах сълзите.
зазидах прозорците, но той се яви
бризонно, мусонно остави следи.

А бе земя...

Човекът. Човекът. Все той е на мода.
горкия не знае какво е природа.
домът му го няма. дано да умира,
за да остави (З)земята намира.

Към Светлината стремя се от векове,
но Мракът живее в мойто сърце.
До последно вярвах, че съм Твое дете,
но всяка надежда от мене отне.

Измеренията на Вярата
(в час по математика)

Два свята съвсем огледални
стояха и в себе си гледаха.
ъглите са само овални.
паралелност мъртва споделяха.

Два свята пряко граничещи
стояха и уж се копираха.
страни и ръбове стичащи
в пространството се изливаха.

Два свята, а просто кубове
стояха и гледаха в мене.
навярно съм много изгубена
и навярно не мога без тебе.

влюбено <3

Lirael написа:

Измеренията на Вярата
(в час по математика)

Два свята съвсем огледални
стояха и в себе си гледаха.
ъглите са само овални.
паралелност мъртва споделяха.

Два свята пряко граничещи
стояха и уж се копираха.
страни и ръбове стичащи
в пространството се изливаха.

Два свята, а просто кубове
стояха и гледаха в мене.
навярно съм много изгубена
и навярно не мога без тебе.

Тва стереометрията на никого не прощава xD

нана ^^

и крънч, да! определено

Съвсем предпролетно

Какво чисто небе! а над града е мъгла.
много хора й казаха "добре си дошла".
тя взе, че остана и на залеза пречи.
ах, ти глупав, наивен, зимни човече.
защо тъй я пусна? че направо покани!
ти знаеш добре- ще остави тя рани.
дори залезът трудно ще ги зашие
макар в себе си цялата пролед да крие.
снегът леден през март не е обичаен,
а Април...Април ли? Той май е скиталец.
преброжда земята. в сърцето си знае,
че скоро и Пролет при нас ще настане.

Мигът е столица на Времето

С теб всяко усещане е пролетна буря
и дори да упорствам трудно ще чуя
ритъма тих, с който сърцето мечтае
този дълъг и мъртъв студ на престане.

С теб всяко усещане е див летен порой,
който хлапашки се крие зад всеки завой,
и за своята преходност напомня константно.
този свят е красив, но наблъскан с реалност.

С теб всяко усещане е есенен залез,
а душата ми нежно листопадът я гали.
покрай мене минавам и дълбоко се вглеждам.
май пъзелът пак ще трябва да пренареждам.

още няма заглавие. за първи път ми е толкова трудно да поставя думички отгоре.

Онзи просяк пред мола тихо протегна
две празни ръце, покрити с живот.
с тъга в очите плахо погледна
към мен, към света, който днес е суров.

той кротко седеше, броейки монети.
те бяха за него цяло богатство.
а всичките хора, безбожно заети,
вървяха към към своите секти и паства.

ти спреш ли и питаш го: Бога къде е?
той тихо ще шепне: В мене живее...

Скитник, бездомник, клошар или просяк
носеше в себе си светската вяра.
провалил се месия с много въпроси,
но заглушени от хорската врява.

поспри се. заслушай се. виж огледало.
тогава сърцето ти ще е разбрало.

***
Погледът пламенен, отдавна угаснал,
палеше слънце в моята зима.
безхорската личност с Бога се срасна,
а всички твърдяха: той се спомина...