Форумът за личното ви творчество - стихове, разкази, рисунки...
|
| | | Кап-Настроения (: |  |
|
+10FragmentVSKC Ая NanaSky Rebus Riddle Арлина силует. Джо Lirael kykyrqchka 14 posters | |
| Автор | Съобщение |
|---|
kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Сря 10 Мар 2010, 11:29 | |
| "Наливай ми ... любов"
(темата бе зададена в конкурс)
За всички
днес е ден
„Любов и вино”.
За мен –
живот във твоите
очи,
какво
като отдавна
в тях ме има?
Познавам се
и грея.
И дори
избягвам Аполони,
Афродити,
Амурчести тетиви,
правила,
по които
„се явяваме”
пропити
от тая
някак чужда
топлина.
И нека
всяко чуждо
е в червено,
нека
има свещи, танци...
всичко.
Аз в очите ти
пак просто ще погледна...
Този ден е Наш.
И те обичам.
Без вино и без повод.
Само с чувства.
С едничка същност, воля,
със потребност
да бъдa мен самата,
а не чужда.
Да бъда твоя,
пък обикновена.
Последната промяна е направена от kykyrqchka на Сря 10 Мар 2010, 11:32; мнението е било променяно общо 1 път | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Сря 10 Мар 2010, 11:32 | |
| Като снежинка в дланите ти ще се разтопя
(темата бе зададена за "дуел" между "поети" [: )
Навън вали невинно зима,
а в очите ти от слънчев лъч
играят малки балерини,
когато ме рисуваш с пръст,
когато ме целуваш с поглед
и с устни леко ме цериш
от есенните ми тревоги,
от страха, че ще се изпарим
сякаш сме мираж в пустиня.
Лъхаш ми на топлота.
Имаш аромат на сила
със сладка нотка във гласа.
И остава само крачка
да престъпя цял живот,
във който бях едно нещастие,
една потребност от любов.
А после... в греещите шепи
на безоблачната ти душа
ще се сгуша тихо
и навярно
ще стана капчица вода,
която ще изпиеш жадно. | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Сря 10 Мар 2010, 11:39 | |
| По пътя "нагоре"
Не ни видя, защото не поиска.
Претърка си очите до "червено"
и днес си сляп. Не си единствен,
но си сам и ще си сам докато времето
изтича през устите на околните
и тихичко придвижва им клъбцата,
изпуфкани от много пълни спомени,
наслада и умора. Непознати
за теб са всички. Всички са ти чужди.
Ти имаш къща, чайник, даже котка,
но нямаш нито капка нужда
да се раздадеш. Да бъдеш стоплен.
Вървиш изправен – опната тетива,
но стрелата ти е куха и безсмислена.
Какво реши, че някъде отиваш?
Може би. Но не в целта на изстрела. | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Съб 13 Мар 2010, 22:19 | |
| "Боль всегда с тобой" /28.05./
(триптих)
на баба
1. “Где я стою, тебя там нет”
Викат ме птичите песни,
кръв от ушите ми пият.
Някъде – много в небето -
аз към тебе се взирам.
Бялата роба облекла,
Ти се усмихваш, нали…
Може ли да те погледна?
А ще ме гледаш ли ти?
Нощният полет е дълъг.
Плътен като’ първи сняг.
Търся добрата ти дума…
Ще споделиш ли с мен топлия смях,
както го правеше? Всякога…
С ведрите сини очи.
Като във моноспектакъл
сцената с дъно е. Ти…
Помниш ли моите пакости?
Малко голяма съм днес…
В сърцето ледът ми не капва,
но помня и твоята “мен”
колко наивно озъбваше
кривите зъбки. Прости…
Заложих капана за сънища.
Чакам да слезеш. Дали?!
Искам да бъда глупачка,
която вярва в това,
че твоята роба от ласки
ще седне край мойта глава,
а сетне, по-мека, ръката ти
ще ме погали, помилва…
Защо ли когато порастваме
мечтите ни някак изстиват?!
Искам да видиш, че чакам
години след наш’та раздяла.
И птиците вси да прегракнат
за мен ти не си закъсняла.
...в името наше те виждам...
2. “Открой глаза”
Отблясъкът от локви е корав.
Споменът за теб не ми достига.
Виждам малко Ти във мойто Аз -
блага, кротка, търпелива.
Напев ли си от огнена река…
Шокираните капки в мен попиват.
Колко искам да си у дома
и да ти попея до заспиване
с радиото в нощите. Безсънни.
Още са очите ми на болки.
Винаги съм с теб. На пъзела.
Броят части, ти кажи ми, колко е…
Липсва ми по някоя. Сълза.
Имаш ли мечти? Недей да бягаш!
В облаците чака ми кръвта,
а имам нужда с нея да си лягам,
за да спомням парк, лъчи и обич,
питчиците от Четвърти блок…
Толкова небрежен е животът,
колкото внезапно блъска в СТОП!
3. “Это мне не снится”
Липсите убиват, както вятър
брули плодове, бере листа.
Но е празна моята ливада
и от лято дълго прежълтя.
Повече от Есен. Сок от Сладки
като блян крайустните топи.
Корените ми са ми крилата.
Цялата земя е моят мир.
Ако искаш, назови ме “Круша”
и кажи, че дръжката ми крива е.
Само със очи ще те изслушам…
и ще падна близо до Масивите!
2008 г. | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Съб 13 Мар 2010, 22:20 | |
| Дядовата ръкАвичка /писмо до Теб/
на дядо
Отиваш си...
Когато те посегна.
Виждам стъпките във споменната прах.
Помня как в очите ти все сядах.
И ти ме люляше. Със мъдрия си смях.
И как ръцете ми във твоите се гушкаха,
както котето във детските крака.
Отиваш си.
Но аз съм се научила
и в всяка своя крачка те държа.
Несломимо. Както ти ме пазеше
и още от безгрешни ме тешиш.
...Човекът е човек, когато падне.
Защото става! и опитва да върви...
Защото... ми показваше Живота
с неговата истинска цена,
аз те следвам и съм много горда,
и обичам, и даже съм Сама.
Отиваш си…
Където не е време.
И не е редно да се подслоним:
Аз - на твоите люлящи колене,
Ти - в моя смях, на малкото ми дни,
които чакат още да познаят
и да оставят своята следа.
Отиваш си…
Но в мене си останал.
Ръката ти е в моята ръка…
2008 г. | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Съб 13 Мар 2010, 22:23 | |
| Далеч си /наши остават звездите/
на сестра ми
Претърсвам луната за твои въздишки.
Ти там си ги скрила, нали?! Не, не питам.
Подсказвам ти само, любимо момиче,
че наши остават звездите...
Гъстите облаци – тези в очите ти –
пак ги прегръщат (аз пак се стопявам
в твоите мисли), твоите сънища
са ореоли на лунно сияние.
То е навсякъде. Сгушват се птиците.
В сините нощи от Обич. Не питай.
Колко въздишки открила съм. Всички!
...и наши остават звездите...
2008 г. | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Нед 14 Мар 2010, 10:26 | |
| Към тебе по вятъра стъпвам
на сестра ми
Щом бледата свещ на луната
през тихи прозорци засвети,
гласът ти ме води. Нататък.
Изпускам света от ръцете си...
И трепват безсънно стъклата.
От звънкия меденен шепот.
Роси ми дъхът стъпалата,
сетивата цъфтят неусетно.
Да стигнат най-свежи в косите ти,
където свещта ще угасне
и светът ще се върне в ръцете
/самотно/ изгряващ. Прекрасен...
2008 г. | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Нед 14 Мар 2010, 10:28 | |
| Завещание
на сестра ми
На моята сестра света оставям!
Той ще и’ отива. Тя небесна
с облаци, луни и петолъчки
често в мене цялата проблесва.
Тя с мидички и бисери, със пясък
може и морето да завие…
Моята сестра е от русалка
по-любяща, по-свободолюбива.
Моята сестра пристъпва боса.
Тя говори и с тревите, със цветята
и носи на дръвчета всяка пролет
оригами с медни аромати…
Тя не е суетлива и не плаче…
за да удави литналите птици.
На моята сестра света оставям.
Той ще и’ отива. Тя е Всичко!
2008 г. | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Нед 14 Мар 2010, 10:36 | |
| Над мен! /Слънчолина/
на сестра ми
Да ме надживееш, надобичаш.
Изпитай всичко, повече от мен.
Някога ще се превърна в Нищо…
но винаги ще се прегръщам в теб.
Оглеждай се… посоките те чакат.
Навсякъде ме питат “Тя къде е?!”
Аз им отговарям без уплаха,
че скоро ще ги хванеш, ще ги слееш.
И те се смеят, толкова са истински.
За друг не виждам с техните очи.
Знаят колко много те обичам и...
нетърпеливо те подканят, продължи.
/Не си за страх, той е твърде малък -
недей му дава своите мечти!
Познавам се в последния ти залък
и щастлива съм, че той ще те държи.../
Когато аз превърна се във Нищо,
завинаги прегърната във теб,
Ти не спирай, толкова красива си,
надобичай ме, пък и ме надживей.
2007 г. | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Нед 14 Мар 2010, 10:36 | |
| | |
| | | | Riddle
Nessuno
Брой мнения : 8679
Age : 29
Localisation : Plovdiv
Registration date : 04.01.2008
| | Заглавие: Re: Кап-Настроения (: Нед 14 Мар 2010, 11:19 | |
| Леле, тези за сестра ти са толкова мили..! Прекрасни са, убедена съм, че много си я зарадвала. _________________ Nihil verum est licet omnia. | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Пон 15 Мар 2010, 20:09 | |
| Сърцата са бездетни
"Но никога деца не ражда
Голямата любов"
Петър Алипиев
Краката си издрах, за да те стигна
в къпинака на Голямата любов.
Изпих кръвта си като тъмно вино,
в очите си дори потърсих Бог.
Из-яд-ох си сърцето. Стана тихо...
А после чух гласа на някой Друг:
Защо дъжди от всичките ти стихове?
Погледнах малкото човече в моя скут
и тихо му запях, и запрегръщах
своята, Голямата любов...
но каквото и да сторя, тя ще тръгне,
с друга да направи своя дом. | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Пон 22 Мар 2010, 19:52 | |
| Миглите ти днес са ми чадъри
Въздухът е станал на любов.
Ято от светулки в хоризонта
ми намига /как да взема дъх
в този миг на пулс/, светлИ живота
в двете ти очи, като слънца.
Миглите ти днес са ми чадъри
с нежната способност на крила,
с цвят калинков, с мирис на зюмбюли...
Пак ли ме разцъфна, откога
всеки миг съм нова? Ведра. Свежа.
Ти си утро, аз пък съм трева,
поникнала от чистата ни нежност
...от онзи пулс - на обич и надежда... | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Пон 22 Мар 2010, 19:56 | |
| В косите ми /Звън/
В косите ми оплел си сто светулки
да ти пеят звънко със крилца,
клепките ти винаги са будни,
щом към мене стъпваш по дъга
и усещаш въздуха в очите ми,
и прегръщаш почвата у мен -
водопади и реки, и всичко!...
По линията в мойта длан поел
ти си скитник. А на раменете си
носиш с кръпки слънчева торба,
у която шири се сърцето
и танцува цветната душа
на мечтател. Винаги се съмва…
И по залез. Щом летиш, вървиш,
право по дланта ми.
Звън, звън, звън…
Намигат ти /със шепот/ светлинки. | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Пон 22 Мар 2010, 19:59 | |
| Шепот
Луните не падат... Сами
Самотните ми нощи са добри,
прибират ме в обятия да плача.
И твоите утехи съм платила -
за теб какво остава е незначещо.
И не е важно. Край/ност/ е това
празен, като мисъл, да се скиташ.
Опашката високата луна
завързала е до-сами-звездите.
Нависоко. Като връх си ти.
Ледове и сняг на рамената
са заспали. Колко си ми близък.
Светове делят ни само с вятър
и на допир само ми миришеш.
Няма плът в плътта да се докосне…
Най-самотни, казват, са луните -
като тях със теб сме измагьосани… | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Пон 22 Мар 2010, 20:00 | |
| Прошепни ми!
Загнездил си се като бяла мъка
/в опако на дланите ми – жили
със живот напълваш/
Ще се пръсна
кажеш ли ми сетен път “Любима…”
Мога да се скъсам
/прошепни ми
колко ме обичаш, моля.
Моля!/
Дала съм ти вече и очите си,
и всичко съм надписала за ТВОЕ!
До последна мисъл…
…тръпка, болка…
Премълчаните ни клетви са лъжливи,
но отдавна сме ги изговорили
адски лично и по райски с милост -
да се връщаме
/където се обичаме
винаги, щом някой счупи много
двете ни сърца/
Не се обиждай!
Зная, че отдавна са Едно… | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Пон 22 Мар 2010, 20:01 | |
| Капчук
По капките събирай ми сърцето.
Ако някога го срещнеш без дъждец,
правото ти давам /даже моля/,
очите вдигнал, да го предадеш.
За мен не струва нито дъх. Във суша…
Толкова безкрайна празнота
може да отнеме не дъха ти,
а от вените живота и… /сълза/
Стана ли прашинка, не затваряй
дланите си да ме приютиш -
по-добре духни ме /да се свърша/,
по-добре в земята ме стъпчи
заедно със своята защита
/не знаеш ли как реже чист кристал,
щом на парченца се разбие,
Господи!/ дано не би разбрал… | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Пон 22 Мар 2010, 20:03 | |
| Поглед/и/
С ръцете си те гледам /ще повярваш ли/
Как съм се оплела
в собствената си представа,
в необмислената смелост
/да докосвам/ Но по кожата ти
тръпчици на чакане разцъфват.
Как красиво е, когато нощем
си говорим с тебе и задъхваме
стаята, прегърнала ни в себе си
и прозорецът облякъл е дъха ни.
Ще ми нарисуваш ли небе…
С пръст. А със целувки по гърба ми
да накацаш пеперуди. Две
хиляди, разтварящи крилата
/колко е красиво и е леко,
щом си ме прибрал в ръката си/
Мисля си… по-скоро се усещам…
Като чувство. В тебе ми е топло.
Ти недей да се размиваш
в стенещите ми усмивки – вопли,
а се изправи в очите ми...
Мога да те гледам
/да те виждам/
ще те изрисувам с устни.
Топло е… човешко… и е истинско.
Последната промяна е направена от kykyrqchka на Вто 29 Юни 2010, 22:01; мнението е било променяно общо 1 път | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Пон 22 Мар 2010, 20:09 | |
| Аз мога да раста /Толкова небета съм изчаквала/
Аз мога да раста. Но след очите ти
защо ми е? Невидима? Не искам!
По-добре да бъда на земята
туфички трева. И ниска,
за да се навеждаш към устата ми,
нека бури ме окъпят…
Толкова небета съм изчаквала,
колкото съм влюбена в дъжда ти… | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Пон 22 Мар 2010, 20:10 | |
| Клечица кибрит
Когато баща ми си тръгне /на майка ми коленете/
Денят ще е черен от мъка,
ще плаче небесното нищо,
когато баща ми си тръгне,
облякъл семейно огнище,
ще бъдат надрани от болка
на майка ми коленете
Тлееща клечица огън,
която у мене ще свети
Навярно ще падне. Вратата
и пантите нощно ще скърцат,
когато се вглеждам в сестра ми –
Чудо едно – ще се късам
От някаква радост. И мъка.
На майка ми коленете
ще са по-черни от кръв
и Дом ще е Гробът, където…
Облякъл семейно огнище,
баща ми отдавна е тръгнал
Ще плаче небесното Нищо
студено по костите. Тъмно
а клечката колко удържа?!
И може ли да се разлисти...
Когато баща ми си тръгне
Ще станеме пълни. Със Нищо!
5 Октомври '08 | |
| | | | Lirael
Grig's God
Брой мнения : 701
Age : 30
Localisation : Моя малък свят
Registration date : 21.12.2009
| | Заглавие: Re: Кап-Настроения (: Пон 22 Мар 2010, 22:25 | |
| Миглите ти днес са ми чадъри
с нежната способност на крила,
с цвят калинков, с мирис на зюмбюли...
<3<3 | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Нед 11 Апр 2010, 14:00 | |
| /а именно/ Защо ти позволих да ме докосваш
Дяволски самотни са ми тръпките.
Той дълго е далече. Като вятър.
Винаги в сърцето ми се скита.
А Ти ме изненада. И разплака.
С топлата прегръдка на три рози.
/техните бодли са в твойте пръсти/
А именно… защото са самотни,
дяволски самотни са ми тръпките…
И защото още… в мене си видял,
която най-човешкото показва -
Малка съм. И Нея съм, и Тя -
напомням кратко /до агония/ отказване.
Дяволски самотни са ми тръпките
и, вярвам, че горча ти по устата,
а те са меки. Нежни са. Поръсени
с дъгите на влюбчивия мечтател…
Март 2008 г. | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Нед 11 Апр 2010, 15:07 | |
| Бягство
"Да бе обикнала очите ми
преди по теб да се разплачат,
да се протегнат безразлично
ранените от дъжд клепачи,
да се откъснат от ресниците
меките по теб мечтания…
Да бе обикнала очите ми
преди да видят как нетрайна си.
Да бе ми устните попила
с меките уста си-рози.
Да бе преглътнала обидите
преди изричането им, от гордост.
Да бе докоснала ми пръстите,
дланите да бе прегърнала…
Да бе ми устните попила,
аз можеше да се не стъмня.
Да бе облякла тишината ми
с онзи слънчев, звънък смях.
Да бе люляла рутината
в косите си от летен плаж.
Да бе изпяла всяко чудо
без превземки и своене…
Да бе облякла тишината ми,
би гола стоплила се в мене.
Да бе поискала картините
на лудите, кипящи чувства.
Да бе помислила за виното
у мене, щом полегна в скута ти.
Да бе завила ме с ръцете си,
светът ми би ти завъртяла...
Да бе поискала картините,
огледала ти би се цялата.
Да бе обикнала очите ми.
Да бе ми устните попила.
Да бе облякла тишината ми.
Да бе поискала картините.
…не би си грешките простила…
Както днес в безгрешието скриваш се!"
01.03.2008г. | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Нед 11 Апр 2010, 15:08 | |
| Ревност
Тя е хищна, но тиха… ще кажеш – дълбока,
а ми се струва повърхностна.
Прилича на Обич и много на Болка
и я прихванах по въздуха.
Дали, че си вятър, това ми се случи…
Или пък стана случайно?!
/не зная/ Но, вярвай, напомня на Мъка
и пари със сила на Тайна.
2008 г. | |
| | | | kykyrqchka
raindrop
Брой мнения : 235
Age : 36
Registration date : 07.03.2010
| | Заглавие: (: Нед 11 Апр 2010, 15:10 | |
| БезСън
Отивай си. Безжално си отивай.
Като сърп се е озъбила луната.
А под нея стръкчето на мислите.
Се топи в дланта на тишината.
И две щурчета с трепетлики скърцат.
Несмазани звънчета над врата.
Мишката при малките се сгушва.
Да ги пази с сива топлинка.
Може би… отдавна е изтекло.
Времето на старите звезди.
И затова над твоята пътека.
Дузина от комети пламени
небето. И усмивката ми мига.
Ту я виждаш, ту се крие. В мен…
Отивай си. Безжално си отивай.
Моята пътека нож завива…
и сърдечната ни връв разкъсва.
Ден.
2008 г. | |
| | | | Sponsored content
| | Заглавие: Re: Кап-Настроения (: | |
| |
| | | | | | Кап-Настроения (: | |
|
| | Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |
|
