Кап-Настроения (:

последното е много красиво <3

Другите са прах във времето, Догма, а и сега старите, които пусна са много хубави ^^

Догма е удивително.
много е хубаво. поздравления

това за моряка е прекрасно.
и си представих всичко, картините бяха толкова ясни.
обрисувала си го удивително!

Благодаря, чудеснице!
Днес ми е едно поетично отвътре
но каквото и да правя винаги разплаквам музата си и от весела я правя мрачна...

Обичам нещата ти. Все още не съм ги прочела всичките, но супер много уважавам хора, които имат ритъм, които умеят така да се изразяват и имат такъв речник. И някак си не изглежда насилено. Напротив! Супер непринудено творчество.

Олелей. Това е един от най-страхотните коментари, които някога съм чела за себе си! Ако знаеш само каква идиотска усмивка ми докара. Аз пиша дребничко, в смисъл, никакви грандиозни неща - понякога понатрупано, понякога с губещ се смисъл. И щом някога се случи Някой да ме хареса... ей затова мъча всички наред. Заради някой като теб (: хи хи
Ужасно ти благодаря за това, което ми причини (:

^^ Ахаха и ти мен ме усмихна с този си коментар. Радвам се, че мнението ми те е зарадвало.
И мога да ти кажа, че на мен ми звучат грандиозно и смислено ( както и завършено) и може би е точно заради това, че не си поставяш такива цели. Това ги прави и непринудени. Не насилено... личи си , че пишеш за себе си. Което е прекрасно.

Веднага щом им възможност ще прочета и другите неща ^ . Аз попринцип не обичам много поезия, но не съм крайна в това си 'нехаресване'. Винаги оценявам нещата, които могат да ме развълнуват, независимо под каква форма са написани. И за мен нещата ти са това, което търся в творчеството.

усмихна ме съвсем, съвсем непринудено и истинско ^^

Цитат :

усмихната съм истински. Ще взема
да те усмихна искрено и тебе (:

От инат се опитах да не се усмихна. И не се получи. :д
Много е красиво (:

С много обич и с мъничко ревност

Ти отдавна не сънуваш с мен.
И, май откакто те познавам,
безсънието е човек,
който все край мене ляга
и цяла нощ за теб говори
и ме кара да те гледам,
уплашена, че всеки миг
ще изчезнеш до безследно.
Ти отдавна не сънуваш с мен.
А после като майка жалиш,
че страните са ми бледи
и клепачите са слаби,
а очите - зачервени
като чувството в сърцето.
Аз не мога да сънувам с теб,
но познавам ветровете
на спокойното ти дишане,
вкуса на спящите ти устни,
топлината на гърдите ти,
памуковите им прегръдки.
Пак е нощ и съм до теб.
Краката ми притопляш с длани
и само след един момент
погледът ми ще остане
прикован в лицето ти до изгрев,
а пулсът ми ще заотмерва
сънищата ти красиви
с много обич и със малко ревност.

П.П. Днес ми е едно влюбено, влюбено... и се присетих за това старичко, но все още валидно стихче (:

По повод "таванската" ми философия:

Таванът за едни е под за други

Таванът за едни е под за други
/разбираш ли защо си пожелавам
да легнеш на земята на света си
и да се вслушаш в мене, във тавана ми/
Косите не подстригвам от години,
за да мога да ги вържа за звездите,
/говоря за цветята по килима ти/
да станат на пътечка от обичане,
но с тебе си играем на редуване -
ден и нощ търкаляме кълбата,
щом слънцето залезе за очите ти
при мен изгрява като злато.

Жерави направила хартиени,
ги раздухвам /както в твойте мигли
бих събрала всичкия си въздух/
да стигнат до ръцете ти красиви,
и хванал в длани като живи птици
малките ми късчета желания
над мене да живееш с чувството,
че няма помежду ни разстояние,

което да не можем да прекрачим.