teemant

О, много благодаря за този коментар!

Това се получи доста спонтанно, чак самият аз не мога да го оценя още.

***

Гола гара-град със три черти
Оранжев стоп, кръв, гърди,
месо се блъска в локомотива,
плъх влюбен, котка дива,
вагон, натъпкан със сардини,
самотна майка, мъж на години -

цирк, трагедия и драма,
бордей и храм за двама,
път железен, два вагона
въглища, дърва, бетон,
хората се блъскат във мечти.
Гола гара-град със три черти.

Гостенка

В студено си облечена
и някак си надменна
ти - нивга не обичана
и винаги проклета,

ти идваш всяка есен
на гости в мойте мисли,
стаяваш се във ъгъла
като злокобни глисти.

И храниш се със мъката.
Аз бързо я забравям,
но в мозъка ми пълно е
с храна за твойто тяло.

Ти - тихичко прокрадваш се,
забиваш свойте зъби,,,
Виж - пролетта прогонва те,
но още не е пролет.

Навярно нощем храниш се
с мечти и със стремежи
и сънищата тровиш ги
със ужас и със белези.

Желаеш да съм тъжен аз.
Ти - малка кучка грозна,
ти - нивга не обичана,
аз винаги пък болен.

В студено си облечена
и някак си надменна.
Ти - есенна депресия.
Аз - твойта жалка жертва.

Дъх

Приседнал на моравата,
един градинар реже
опашките на лястовици -
   отлетели
към далечните страни,
напуснали
градините със жълтите
   листа
а вместо тях тъги
накацали са
по младата
   скреж.

Булка

Иван Харизанов
от село Дъбрава
откъсна едно есенно
   клонче
за да предложи брак
   на смъртта.

Тя -
   оная
      лудата.
         (същата)

Пристигна сутринта
и подреди сивата селска къща
като грижовна
   домакиня.

харесвам ги!

Малък жив ритъм

Нямаше ли да е красиво
все още с нас да беше Джанго
на достолепните години
 сто
  и
   единадесет?

Навярно

Навярно аз съм обладан от духове.

Но, знаете ли?
   Не ми пука.

Това навярно е заслуга
на Луцифер, Велзевул или пък Вишну.

А може би съм въплъщение на бог.
Аватар във време и пространство,
уморен от множеството странства
във "вчера", "утре" и "сега".

Навярно мога да съграждам.
Навярно мога да руша.

Навярно във ума си раждам
хиляди неща -
   вселени,
казвайки
   "Да бъде!"
във съня...

Събуждам се.

Навярно пак съм болен.
Леглото е подгизнало във пот.
А в гърлото ми - огън.

   Треска.

Във вените ми буйстват кръв и демони.

Крещят в денят на мойта смърт.

Сутрин (Еротика)

Намирам те за извратен, и го харесвам,
когато ми дръпнеш бельото
и захвърлиш в огъня
свойте задръжки.

Намирам те за извратен, и те харесвам.
Много.
Недей да бягаш на леглото.
Препечи ми две филийки
до черно изгорени
с блудкаво кафе
и твоята ръка.

Намирам се за извратен, и се харесвам.
Защото ти си огледалото
и в него - моето отражение.