обичам те...(?)

не знам дали има такава тема, но какво е мнението ви по въпроса за тези две думи?
любопитно ми е колко от нас са ги изричали, дали са ги чувствали наистина или само са си мислели така...
често ли ги казваме и дали не е прекалено често?
и като цялооо... важни ли са за вас или са си просто две думи?

важни са, ама някои хора си ги говорят ей така... така че много зависи кой ти ги е казал.

С опасност да стана зверски банална, бих казала, че тези думички станаха като "здравей". Всеки ги казва на всекиго, особено в нета. Помня, че имаше един сайт - импулс и преди да го развалят се шляех там доста. Наблюдавайки хората и поведението им, осъзнах, че всички се обичат до немай-къде. Всеки го казва на всеки, независимо от колко време го познава и ДАЛИ ИЗОБЩО го познава. "обичам те" върху така наречените сайнове, "обичам те, еди-кой-си и още 324928343 човека" в описанието, "обичам те" беше всеки втори коментар на всяка страница.
"Много любов има в тоя свят, бе, мама му стара" - рекох си аз.
Малко е смешно и парадоксално.
"Обичам те" едно време беше стойностен израз. Как да го приема като нещо прекрасно, след като всеки го използва не по предназначение?

Наистина твърде малко са хората, които се страхуват да го кажат, защото ЗНАЯТ колко силни са тези думи. Ей такива хора ме правят щастлива. Щото...
Представете си една тримесечна връзка. Пичът и пичката постоянно си казват колко много се обичат и прочее. И на двамата им омръзва от това и това се превръща в тяхно ежедневие.

А представете си сега една полугодишна връзка, примерно. И на 6-тия месец пичът решава да организира перфектната среща с приятелката си. /няма да я описвам, щото всеки има различно виждане/
И точно в най-подходящия момент, той й казва тези велики думи "обичам те"
Как ше се почувства тя?
Дам. Именно.

Е, не мисля че тва е проблем на 21 век. Винаги е било така, просто зависи от IQ-то на човека, разбирания, предпочитания и т.н. Аз допреди да се влюбя в приятеля си не бях казвала на никого(от мъжки пол и не по този начин), че го обичам, щото за мен тва е просто big deal и не го казвам просто тъй, а е имало мн пъти, в които супер мноо съм харесвала някого и съм била супер брутално into him, ама не съм го казвала. И да, ама не мисля че има значение КОГА го казваш или колко пъти го казваш, аз му го казвам всеки ден сигурно по 50 пъти и тва не означава че няма никва (или по-малка) стойност, деазнам. Важното е да го казваш when you feel it.

Не знам, на мен ми става малко тъпо като чуя два пъти в един и същи ден "обичам те" от някого. Дори от татко. Просто има няква магия в тези думи и за мен се изтърква и изчезва, когато се използват твърде често.

И аз имам моменти, в които просто крещя на някой приятел "ОБИЧАМ ТЕЕЕЕ" ей така, без причина, просто щото съм го почувствала, но се случва рядко.

Единствено повтарям често, че обичам живота.

И аз винаги съм си мислела, че просто не ги казваш, че не си от тоя тип хора and so on
Обаче си мислех също, че и Вероника не ги казва :Д Всъщност представата ми за нейното "обичам те" е нещо като "come here you little faggot, i want to give you a beer"

на това мога да му кажа, че го обичам
МИЛИОНИ ПЪТИ!!!

яла си такава вкусотия? бааси якото :Д

не съм, въздишам онлайн по нея

ахахахх, аз мисля, че това е домашен шоколад, продава се в някои магазинчета и е МЕГА вкусен. може би колкто Нутела. :Д

с времето става все по-трудно да го казваш.
а ако го кажеш е толкова фалшиво.
изобщо не мога да изрека искренно тези думи и да ги почувствам.
някак си се обезсмислиха.

не знам защо, човек, но независимо какво ме разочарова, продължавам да си задържам в мен една първична и детинска и сладка любов и някак си
пречиствам се от гадното, което се е случило,
и продължавам да съм способна да обичам
може би още не са се насъбрали достатъчно лайна
или просто съм много любвеобвилен човек
probably both

probably you have a heart and you are not afraid to show it.

аз така си обяснявам всичко.

еми, да, обаче пък при мен го има проблемът, че ако си харесам някой
няма да мирясам, докато не се получи, и не се предавам дори при най-откачените, отвратителни и ненормални обстоятелства.
и обикновено накрая само става още по-зле и страдам повече, но
не е като нещо, което да мога да променя, по-силно е от мен.

имаше една фраза от рода на: влюбен ли си? седни и почакай да ти мине.

така правя аз. действа успешно и безотказно.

там е работата, че не мога да си седна на гъза и да се взема в ръце, а се поддавам на емоция, която обикновено ме насочва в най-наебаната посока

Riddle написа:

еми, да, обаче пък при мен го има проблемът, че ако си харесам някой
няма да мирясам, докато не се получи, и не се предавам дори при най-откачените, отвратителни и ненормални обстоятелства.
и обикновено накрая само става още по-зле и страдам повече, но
не е като нещо, което да мога да променя, по-силно е от мен.

тва съм аз в момента ;(

споко хора. и тва ше мине.

(:

ааа, аз съм си спокойна
смисъл, дори и така да е, пак се чувствам добре цялостно в живота

така и не разбрах, защо всички приемат толкова навътре думата споко.
аз не я казвам, защото си мисля, че не сте спокойни. просто си е редовна дума в речника ми.

аз не съм я приела толкова навътре =D просто казвам, just in case