Кое е любимото ви стихотворение?

Петя Дубарова - Мои часове

Една звезда – светлинна и далечна,

отчупи се и блъсна се в безкрая,

погреба я морето сиво млечно

и вятър се опита да излае.

Една вълна, изваяна от мрака,

обиди се за нещо на прибоя,

отиде си, остави го да чака,

разяждан сам от самотата своя.

Една луна – простряна длан от злато –

пречупва очертания в тъмите,

мътнее като посивяло лято

и глъхнат кратери в плътта и скрити.

В такива часове на радост своя

във амфора старинна се превръщам,

защото вятъра, луната-длан, прибоя

във своята дълбочина поглъщам.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Кое е любимото ви стихотворение? - Page 3 Unname11

Копнеж
Блага Димитрова

Не закриляна да съм, а окрилена.
Не загърната, а с дух разгърнат цял.
Не зад нечий гръб на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял.

1958, София

Обичам те

Пол Елюар

Обичам те за всичките жени, които не познавам.
Обичам те за всички времена, в които аз не съм живял.
За мириса на чистия простор и за дъха на хляба топъл.
И за топящия се сняг, за първите цветя напролет.
За животинките, които от хората не се изобщо плашат.
Обичам те, за да обичам.
Обичам те за всичките жени, които не обичам.

В кого да се огледам, ако не в самата теб не се и виждам?
Без теб не виждам нищо аз, пустиня безпределна само.
Между отдавна и сега
Успявах често от смъртта бедняшка аз да се избавя.
Не можех да пробия гладката стена на мойто огледало
И трябваше живота дума по дума сам да разгадая
Като в забрава...

Обичам те за твойта мъдрост - мъдростта, която не познавам.
Обичам те за твойто здраве.
Обичам те напук на всичките илюзии.

И за безсмъртното сърце, което сам не притежавам.
О, ти съмнението вечно и самият разум
И онова огромно слънце, с което аз съм пак начело,
Уверен в себе си.

м н о г о искам да чета на френски.

Всички на Тим Бъртън и Шел Силвърстайн.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Кое е любимото ви стихотворение? - Page 3 Unname11

Може ли просто нещо което ме гони напоследък много аааааааааааа

The Quiet World
Jeffrey McDaniels

In an effort to get people to look
into each other's eyes more,
and also to appease the mutes,
the government has decided
to allot each person exactly one hundred
and sixty-seven words, per day.

When the phone rings, I put it to my ear
without saying hello. In the restaurant
I point at chicken noodle soup.
I am adjusting well to the new way.

Late at night, I call my long distance lover,
proudly say I only used fifty-nine today.
I saved the rest for you.

When she doesn't respond,
I know she's used up all her words,
so I slowly whisper I love you
thirty-two and a third times.
After that, we just sit on the line
and listen to each other breathe.

Пясъчна лилия

Сред жадните дюни цъфти
невиждана пясъчна лилия.
Отдавна я търсеше ти,
отново те питам:откри ли я?
Щом можеш и миг без мен-
не вярвам в другите мигове!
Щом можеш без мен и ден-
ще можеш без мене винаги!
Спокойна си тръгвам сега
сред писък на гладни гларуси-
далече от мойта тъга,
далече от твоите радости!
Отивам си с тих послеслов.
Дори и не правя усилия
да търся в тебе любов,
а в пясъка-пясъчна лилия.

- Георги Константинов

Не съм много по стихотворенията, но това е велико...

Песен за човека
Никола Вапцаров

Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -

Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.

Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
ч о в е к.

Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.

И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...

Но в коридова
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.

Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."

Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.

"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.

Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

Сииид, толкова е красиво <3

"Because he will grip you by
the shoulders and wrench
you around and he will bring
his bristly mouth to yours and blow
stars
down your throat
until
you are so full
of
light"

Augusten Burroughs

"I shut my eyes and all the world drops dead;
I lift my lids and all is born again.
(I think I made you up inside my head.)

The stars go waltzing out in blue and red,
And arbitrary blackness gallops in:
I shut my eyes and all the world drops dead.

I dreamed that you bewitched me into bed
And sung me moon-struck, kissed me quite insane.
(I think I made you up inside my head.)

God topples from the sky, hell's fires fade:
Exit seraphim and Satan's men:
I shut my eyes and all the world drops dead.

I fancied you'd return the way you said,
But I grow old and I forget your name.
(I think I made you up inside my head.)

I should have loved a thunderbird instead;
At least when spring comes they roar back again.
I shut my eyes and all the world drops dead.
(I think I made you up inside my head.)"

Sylvia Plath

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Кое е любимото ви стихотворение? - Page 3 Unname11

Днес намерих една прекрасна стихосбирка в къщата на майка ми. Тази жена ... ми стана любимата поетеса. <3

Мариела Конова се казва.

Дъжд

Докосна ме със мокрите си пръсти
дъждът, решил и мен да прелъсти.
Прегърна ме. Усетих по гърба си,
любовно-страстен и студено-мил.

Целуна ме, възбуден като есен
и неспокоен като моя сън.
Възпя ме във една дъждовна песен.
Ревнив се сгуши в локвата отвън.

Нощен дъжд

Дъждът се умори
от нощното безсъние на хората,
опита да приспи
отворените чакащи прозорци.
Промуши се през тях,
през тъмното и глухото навътре.
Невидим като смях,
в постелите ни хладно се промъкна.
Измокрен, и смутен -
луната върза в сънения хаос,
по-светъл и от ден,
по-искрен от натрапчиво нахалство.
Успя да промени
претръпналия нрав на сетивата
и чуждите стени
превърна във декори на театър.

Игличина

Развърза вятърът камшика си.
Зашиба хълбока на хълма.
Настръхна жълтата игличина,
запалила пръстта по стръмното.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Кое е любимото ви стихотворение? - Page 3 Unname11

От желязо си и от вяра,
затова може би ни крепиш.
Не изгаря от огън олтаря,
само моята свещ се топи.

Коленича пред храбрата гордост,
чрез която до днес оцеля.
В теб за първи път с българско слово
своя Господ открихме в молба.

Храм за обич, която ни връща
не пред прага на божия дом,
а пред себе си - и възкръснала,
в нас България търси подслон.

Мариела Конова

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Кое е любимото ви стихотворение? - Page 3 Unname11

Всеки ден с нещо се сбогуваме

На Иван Ставрев

тъй както се сбогува лятото
с блестящото си тяло по водата.

Сбогувам се със тази улица,
която вдъхновено крачи към морето
и днес е приютила мимоходом
момчето с пуканките, старецът с теглилката...
Сбогувам се с дърветата, които
като антени свързват улицата с други
и разговарят си по морза на листата –
къде и как ще пренощуват птиците.

Всеки ден със нещо се сбогуваме,
тъй както се сбогува светлината
с божествения си произход нощем...

Нима не помниш оная тиха вечер
на кея сред седефа на вълните –
приказвахме и бавно се сбогувахме
с баладите на Девня и с мечтите,
които там затрупахме с бетона.
Нима не помниш вечерта на кея,
как виното разтваряше вратата
на времето, погълнало внезапно
оня източен мъдрец – Фикри.
Как неговите чудеса накацаха
край печената риба и запяха
мелодията на земята.
А после се обесиха на фара.

Всеки ден със нещо се сбогуваме,
тъй както се сбогува самотата
с парещото тяло на съня...

Нима не помниш вечерята на кея
със печените миди върху камъка,
полети със стиха на Наско Коев,
как бисерите светеха във тъмното
и как го чакахме да се завърне
от нощните си срещи с боговете,
а той надуваше тромпета на нощта
по-ясно да усетим тишината...

Всеки ден със нещо се сбогуваме,
тъй както се сбогува вятърът,
погалвайки невидимо живота.

~Сашо Серафимов

чудесен човек, по дяволите, чудесен!

На потребителя zemeria от writecraft.io

"Пустиня"

Пътувам аз със своите другари
през древна и забравена пустиня.
Аз водя ги, а жегата удари
и пясъкът погълна ги стотина.

Един-единствен враг – уви, незнаен,
гърбът ми натовари с огледало.
И всеки гледаше се с взор омаен
и себе си преследваше стремглаво.

Лъчите слънчеви се отразиха
коварно в огледалната повърхност,
другарите ми мигом поразиха
и само аз останах всъщност.

Врага ни сам преследвах неуморно
и в огледалото веднъж го зърнах.
Аз никога не го видях повторно –
макар и заслепен, не се обърнах.

"Вкочаняване"

Душите ни се стичаха незабелязано
от мокрите ни мисли на простора.
Телата ни, от студ белязани,
във ъгъла присвити от умора,
очакваха безмълвно своята премяна.

Завивахме се в сивкави мъгливи спомени
и вкочанявахме се от статичност.
Мечти, насилствено оголени,
пропити с опити за идентичност,
избиваха от устните ни в гъста пяна...

"За интимностите нощем"

Обичам да попивам светлината
и нощем, в тъмното, да мога
да сгрявам мислите си и душата
с лъчите й до изнемога.

Обичам в мрака да я раздробявам
на всичките основни цветове
и с тях в главата си да украсявам
населени от тебе светове.

Обичам всяка сутрин да създавам
наново образа ти илюзорен -
да може цял ден да ме заслепява,
в света ми топъл, но престорен.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Кое е любимото ви стихотворение? - Page 3 Unname11

И пак оттам:

Мишка

Тъмно е
И тихо
Влизам, ала нещо щраква зад гърба ми
Нямам изход
Пищя. Драскам. Лутам се из тъмното.
А лапите ми напипват само леденостудени метални стени.
И друго няма, освен паниката, която ме стиска за гърлото

Нещо голямо се надвесва над мен, метално
Продължавам да крещя
Сърчицето ми ще се пръсне всеки момент
Струя течност и пара се изплъзват от нещото, и падат по гърба ми
Горя
Тичам от единия до другия край на малкия си метален затвор
А струята продулжаава да ме намира
И да гори козината, и кожата, и всичко вътре в мен

Болката не си отива
Претърколвам се по гръб, падам за последно, за последно усещам земята под себе си
С последни сили улавям над себе си
Две детски лица
И едно на стара жена
"Нямайте жал към тея гадинки"

А аз просто исках да храня децата си

By: NShh

Когато духовният ти водач се влюби в теб…

Той трябва:
да те води напред през най-трудните ти периоди, не да те следва в твоя сбъркан вътрешен свят…
да те облича в най-възвишените си мисли и мечти за вечната вселена, не да те съблича, докато целува най-интимните ти места…
да те убеди да слушаш неговите съвети и успокоения, а не пулсиращата кръв във вените му, докато целува шията ти, изпивайки последната капка енергия, която едвам те крепи жива…
да ти помогне да погледнеш реалността през неговите очи, не да се взираш в неговите очи, изпълнение с нарастващо желание да почувства твоите устни, твоята кожа, твоето ухания, теб самата и всяка частица от теб…
А ти не трябва:
да мислиш за него цял ден и цяла нощ, навсякъде и по всяко време…
да мечтаеш за неговата душа, неговото съзнание, неговите ръце и за нежните му пръсти, които преминават през цялото ти тяло, от главата до петите, да мечтаеш за всяка частица от него…
да мислиш за него като за вълк, готов да те нападне от засада и да преобърне света ти…
да се страхуваш от него…
да се страхуваш от себе си…
да чувстваш треперенето на ръката ти, докато пишеш това…
Но и двамата го правим.

By: whatever

Амаркорд
By: mariq-desislava

Когато оживеят пирамидите
под камъните потърси ме
(не казвам нищо ново,
а исках света да побера).
Със слънце на ревера окачено
всички древни надписи изтрих.
Скрит в хибискуса разперен - ти
и последната загадка ми разкри.
Оттогава си седя върху настръхналите лапи –
кротък сфинкс в просторните градини
на ума ти.

На Безбог

Там, където планините и морето,
се срещат с яростния вик
на хиляди захвърлени небета,
които търсят своя пик.

Там ходят, скачат, тичат и лудеят
облаците на загубения бог,
и веселият бард се смее,
на всеки, който види глог.

Там тичахме по тесните пътеки,
тя все зад мен, а аз напред напук,
там гледахме в очите на човека,
когото пак замеряхме със лук.

Там смяхме се и бяхме тъпанари,
там бихме се и скачахме навред,
там карахме звезди и планинари
да гледат само нашия омлет.

Там бяхме двама и под лифта стар
ти беше с мен, и аз бях цар.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Кое е любимото ви стихотворение? - Page 3 Unname11

Antigonish

William Hughes Mearns
1899

Yesterday, upon the stair,
I met a man who wasn't there.
He wasn't there again today,
I wish, I wish he'd go away...

When I came home last night at three,
The man was waiting there for me
But when I looked around the hall,
I couldn't see him there at all!
Go away, go away, don't you come back any more!
Go away, go away, and please don't slam the door...

Last night I saw upon the stair,
A little man who wasn't there,
He wasn't there again today
Oh, how I wish he'd go away...

.......... ЛЕЛЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!! <33
Това ........... направо ме взриви. !!!
Благодаря, че го сподели!

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Кое е любимото ви стихотворение? - Page 3 Unname11

За нищо. Мислил съм си как бих могъл да му направя превод, но не ми дойдоха добри идеи.

какво им става на тези хора... много символични за мене неща пишат... яд ме е, че няма как да си ги запазя там, та нека да си ги скрия тук.

Мъжът с черното палто
By: prxachxr

Там на ъгъла стои
мъжът с черното палто
със слънчеви очи
и със стъклено кълбо.
Не си го виждал ти
преди, не си, не си
а сърцето ти тупти
тупти.
И в миг решена е твоята съдба
на него обричаш вечно
своята душа.

Каза ми веднъж
под онази светлина
как разбрал си изведнъж
че животът е тъга.
"Безсмислена игра".
Познавах те добре
искаше да викаш и крещиш
а този пуст живот те беше оставил
само да гориш.
Познавах те поне
за да знам, че искаше да победиш.

Падаш в двете му ръце.
И всички виждаме добре
как в онзи миг избираш безсмъртието
в смъртта.

Смееш се сега пред мен
"Аз го победих",
очите ти греят с онази измамна светлина
слънчева и пълна с тъмнина.

Мислиш, че си победил
но лъжеш се
нито на живота беше мил,
нито съществуваш за смъртта.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Кое е любимото ви стихотворение? - Page 3 Unname11

Междудругото, в тази графа бих публикувала и следното стихотворение на ПостМортем:

Скръбен силует

Скръбен силует седи
скръбно скача от скали.
Сетне скока сам седи,
седи си скръбно на скали.
Скръбен силует - стани!
Стани от скръбните скали,
слез от скърбите - скочи!
Скръбната скала сама е също и седи.
Скърбите със скръбните скали срещни.
Скръбно скални склонове скърбят сами.
Скръбен силует стани!

Инсомния

Изтъркан шал,
пропит с инсомнията
на луната в моите нощи. В мрака
нещо чука, звъни и трака. Още.
Покривка с étoiles*;
шарена сол от обяд.
Кафе - две. Не.
В кана мляко се разля духът.
Полетя през тесния прозорец
и остави малка дупка в тухлата.
Още лае кучето от долния етаж;
още трака нещо, ама не баш...
повече звучи ми като късане -
на лист хартия пропит с инсомния,
отблясъци от пукнат витраж.
***
Чий е този шал? - никой не попита.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

Кое е любимото ви стихотворение? - Page 3 Unname11

Просяк

Пред портите на храма бял,
чиито двори зид огражда
стоеше просяк почернял
от глад, страдания и жажда.

Хляб просеше гласът му слаб
и скръб го мъчеше свирепа,
а някой камък вместо хляб
постави в празната му шепа.

Така те молех аз преди
за обич чиста и голяма.
Така и ти възнагради
надеждата ми със измама.

Михаил Лермонтов

СЕПТЕМВРИ. всеки един ред е чист гений. много малко хора го разбират, за което искрено съжалявам, защото колкото и анализа да направя и колкото и пъти да обяснявам, не се получава.
заедно с 'Хаджи Димитър' просто съставят върха на българската поезия, всичко друго бледнее и не може да се сравнява.

Слънчевото зайче

Слънчевото зайче от стъклата

влезе в моя дом и заигра.

Стана като в приказките златна

мойта синеока дъщеря.

Тя повдигна поглед от урока,

плесна с длани, звънко се засмя.

В този миг

през хладния монокъл

ти се взираш, мистър, у дома.

Ти се мръщиш.

Дразни светлината.

На английски ти ръмжиш: „Мълчи!“

Зная — друго виждат през стъклата

свитите от слънцето очи.

Виждат мрак.

Тъмнее като яма

моя черен изоставен дом…

В чумна треска вика дъщеря ми,

зайчето си вика плачешком.

То не скача вече.

Твоят изстрел

ослепил е къщните стъкла.

Не!

Назад!

Не ще убиеш, мистър,

зайчето на мойта дъщеря!

Слънцето по къдрите й пазят

милиони като мен бащи.

Не посмявай!

Тяхната омраза

моята любов ще защити!

~Веселин Ханчев

» Любимото в поезията