душевни терзания

Мале, нашите сметки ще ги търсиш ли?

онлайн приятелчетата не ги пипам <3

Да. Защото като тръгнеш да ги пипаш, най-много да избършеш след това монитора

Някой доброволец да ме просветли в драмата с тейллър суифт? В сми скъса с Калвин и след тва ... не ми се четат 100 статии просто, а и нета е зле

ερsilonε написа:

Някой доброволец да ме просветли в драмата с тейллър суифт? В сми скъса с Калвин и след тва ... не ми се четат 100 статии просто, а и нета е зле

ок, аз съм човекът disclaimer - не понасям тейлър суифт и обичам да си губя времето с глупости

начи, кание уест някъде февруари месец пусна песен famous, в която рапира нещо от сорта на i feel like me and taylor should have sex. why? i made that bitch famous. и естествено, всички са много възмутени, а на грамитата тейлър казва нещо от сорта на ~~винаги ще има хора, които ще се опитват да ви пречат по пътя и хора, които ще се изкарват виновници за славата ви, но трябва да продължите да работите здраво и да ги игнорирате блабла и общо взето така отговори на въпроса с песента. да, ама кание и ким казаха 'чакайте малко, не беше така', според думите им тя се била съгласила на рапа в песента и разказвала как на грамитата щяла да говори как било шега и са го измислили заедно, етц. тейлър го отрече, ким миналия месец май каза, че има видео запис на разговора с кание за песента и след като цял месец не го пусна, никой не й повярва обаче преди няколко дни пусна записа в снапчат, общо взето кание й чете рапа за песента и тейлър го приема като комплимент даже и му казва 'нп пич, ползвай си каквото искаш' + това как щяла да обясни ситуацията на грамитата. та в момента цяла америка я мрази, щото се оказа лъжкинята и манипулаторката, която винаги съм знаела, че е


and that's what you missed on glee

знаех си, че ще бъдеш така добра да ме просветлиш :* :*

иначе и аз винаги съм мразела тейлър, нещо в самото й лице ми подсказва, че е отвратителна.

а нещо повече да кажеш по темата за раздялата с калвин? (изневерила ли му е наистина?)
четох някви туитър неща дето той беше постнал и бяха мн харш, ама дали наистина бяха постнати или някой си е играл да ги прави... не знам.

и се чудя как е френд със селена, която изглежда такава душичка

ама се радвам, че е далеч от калвин

п.с. големи душевни терзания имам живота на тейлър суифт и кавгата й с ким кардашиън. дай боже цял живот така да се терзая. :Д

радвам се, че си намерих човек, с който да коментирам звездния скандал на 2016

относно калвинчо не съм много сигурна сигурно нещата, които са чела, са истинските туитове, доста й беше сипнал. общо взето хронологията е следната: среща том хидълстън, месец по-късно зарязва калвин, няколко седмици след това почва пр кампания с том хидълстън, да бях на негово място и аз щях да се разстроя но не мога да преценя дали връзката й с том хидълстън си е чист пр или пр + чувства

имаше и драма относно песента му с рияна - this is what you came for. оказа се, че тейлър написала песента под псевдоним и не искала да се разбира, обаче видя колко успешна стана и след раздялата й с калвин си призна, че е авторът и почнаха да се карат двамата по сайтовете чрез пр хората си, тежко е да си богат и известен

селена според мен е истинска приятелка, щото се опита да защити тейлър и накрая потъна още повече от тейлър, дай боже всекиму такива приятели ;D скрийнкап

добре, че са тия глупости, за да се разсейвам от проблемите си поздрав

това ме потресе

Цитат :

Taylor is a white woman and they simply do not lie when it comes to black people/black adjacent people!

Read more at ONTD: http://ohnotheydidnt.livejournal.com/102610531.html#ixzz4Ez9ftN5l

сериозно ли шибаняците си мислят, че това не е расистко и обидно?!?!
ех майка им дейба как вечно си намират оправдание за собствената им омраза и винаги манипулират ситуацията, че те единствено могат да са  онеправдани и това ги извинява за грозното им отношение...
идва ми... не знам какво да направя..

откакто завърших се чувствам....празна отвътре.
нямам желание да стана и да правя каквото и да било. не съм вадила дипломата си от торбичката, в която ми я дадоха - имам чувството че сякаш няма никакво значение че я имам. всичките ми приятели си заминаха; останах сама. заобиколена съм от съквартирантите си, но се чувствам сякаш съм в празна стая. нещата, които ми доставяха удоволствие преди, сега правя с огромно нежелание. не знам как да изляза от дупката, в която съм

искам мама

не е това въпроса

"Tell me,why didn't God help my innocent friend who died for no reason while the guilty roam free?
Okay, fine.Forget the one-offs.How about the countless wars declared in his name?
Okay, fine.Let's skip the random,meaningless murder for a second, shall we?
How about the racist, sexist, phobia soup we've all been drowning in because of him?
And I'm not just talking about Jesus. I'm talking about all organized religion...exclusive groups created to manage control, a dealer getting people hooked on the drug of hope, his followers nothing but addicts who want their hit of bullshit to keep their... their dopamine of ignorance, addicts afraid to believe the truth...that there is no order, there's no power, that all religions are just metastasizing mind worms meant to divide us so it's easier to rule us by the charlatans that want to run us.
All we are to them are paying fanboys of their poorly written sci-fi franchise.If I don't listen to my imaginary friend, why the fuck should I listen to yours?
People think their worship's some key to happiness.That's just how he owns you.Even I'm not crazy enough to believe that distortion of reality.
So fuck God.
He's not a good enough scapegoat for me."

ℛiddℓℯ написа:

това ме потресе

Цитат :

Taylor is a white woman and they simply do not lie when it comes to black people/black adjacent people!

Read more at ONTD: http://ohnotheydidnt.livejournal.com/102610531.html#ixzz4Ez9ftN5l

сериозно ли шибаняците си мислят, че това не е расистко и обидно?!?!
ех майка им дейба как вечно си намират оправдание за собствената им омраза и винаги манипулират ситуацията, че те единствено могат да са  онеправдани и това ги извинява за грозното им отношение...
идва ми... не знам какво да направя..

не е чак толкова сериозно тейлър просто супер много пъти се е възползвала от чернокожите хора, и аз бих била ядосана

odd soul написа:

радвам се, че си намерих човек, с който да коментирам звездния скандал на 2016

пф, не знам как изобщо издържаха цяла година... супер изкуствена ми е. и мн се кефя, че най-накрая се видя, че кейти пери е била права. аз съм и фен, не само щото е супер яка, а и щото е родена на моята дата, което автоматично я прави соу осум.

линка със селена много не го разбрах, и изобщо ква е драмата с чернокожите и белите. не съм от хората дето четат в детайли

ама последния линк батееееее... ТЕЙЛЪР VS THE WORLD щеше да е по-акуратно заглавие според мен. дори се чудя как е възможно да има толкова много фенове и факта, че е дейтвала с 135246 мъже изобщо не й се отразява на кариерата, приятелите и феновете най-вече... мистерия е.

ℛiddℓℯ написа:

е... поне имаш гадже там?

тва честно казано никога не е оправяло нещата... и не е достатъчно.

Андж, разбирам те по някъв начин, утре приключвам един прокет, който ми ядеше огромна част от времето и макар, че беше супер напрегнато и прочие, се чувствам ужасно безпътно, не исках да приключва...

рядко нещо ми е било толкова интересно, надъхващо и зарибяващо. и в такива моменти, никаква любов не би могла да замести удовлетворението от това, че се развивам, че вървя напред и че придобивам нови знания и умения.
дори понякога смятам любовта за нещо, с което хората запълват времето или дупките в живота си, за да се чувстват полезни и да се заблуждават, че се случва нещо значимо в живота им. а може би просто съм прекалено цинично настроена...

то даже не е и това, ми повече щото три години се бих като куче за тази диплома и тези оценки а сега дори не мога да й се зарадвам, сега съм малко ... окей и сега какво? може би просто не ми харесва, че за пръв път откакто се помня животът ми няма посока

кейти пери за мен е scorpio goals

ами със селена беше това, че първо писа как трябва да обръщат внимание на ~~истинските проблеми по света, после пичовете в туитър й казаха 'ок хубаво, защо тогава не използваш милионите си последователи в социалните мрежи, за да разпространиш информация за полицейското насилие срещу чернокожите примерно?" и изведнъж се оказа, че като обръща внимание на ~~истинските проблеми по света не помагала с нищо разбираемо е доста хора да са ядосани, питат я за black lives matter и тя отговаря, че изобщо не й пука за някакви си 'хаштагове', при положение, че става въпрос за несправедливо отнети човешки животи...

тейлър и за мен е супер голяма мистерия, но просто си прави добър пр жената. хората нито имат време, нито им се чете хиляди различни интервюта и статии, за да прозрат каква е това, което мен ме дразни, е, че е крайно лишена от всякакъв артистичен талант (нито пее, нито танцува, нито има артистично присъствие), текстовете на песните й са горе-долу и има 300 милиона сигурно

Анджи, не мога да ти дам съвет, защото и аз съм затънала в същата дупка от доста време насам, но те разбирам и ти пращам топла прегръдка

пс: дай боже всекиму такива душевни терзания!

благодаря. ей сега ще отида на фехтовка да ми разбият капачките и ще се оправа

Андж... sending all my love *click*

не знам какво да ти кажа, освен че знам точно как се чувстваш. аз с всичко съм така, особено за нещата, за които къртовски се трудя. дори понякога, когато успея в нещо, седя, гледам тъпо и се чудя за какво ли изобщо ми е това нещо и трябваше ли да се блъскам така, за да мога после преспокойно да го забравя и да не го погледна отново.

винаги на финалната права си задавам въпроса: "а защо всъщност? за какво беше всичко това?", но решавам, че просто така е в живота. както казваше една уж проста продавачка "е че за какво да съм щастлива, то изпълненото желание, не е никакво щастие". най-сладко е всичко преди това...

odd soul, налииии?!!? кейти пери е ебаси пича просто. има нещо в самото й излъчване, което ме кара да й се кефя адски много. има индивидуална личност, или както там му беше думата за хората, които не можеш да сбъркаш никога.

на 100 % съм съгласна за мнението ти за тейлър сиг можем цял ден да си говорим за тва ква ковра е, колко е обикновена и бля-бля-бля

и да, добре че са проблемите на звездите, за да не мисля моите собствени, щото ще изпадна в ужас

"Love is simple an electrical bug in the human neural circuit. You can throw your unnecessary emotions into the trash can"

липсва ми как мислех, когато бях дете. нещата като че ли винаги изглеждаха по-хубави през детската призма. а когато пораснеш, вече няма как да не виждаш цялата помия.

бр, гадно е

Цитат :

БЛЯНОВЕ


Обикновен дом. Някога уютен и приветлив, сега изгубил блясък под праха на времето, дългата употреба и забравата…остарял и овехтял.
Дом.
Най-живата и приветлива негова част в момента е слънчевата му и зелена тераса. И тя е стара, като всичко тук, но светлината, топлината и зеленината я одухотворяват и и придават загадъчна свежест.
Остаряла е и стопанката на дома. Някога жизнена и дейна, сега изтерзана, измъчена от тежестта на годините, превратностите на съдбата, болестите, болката и самотата… Един млад котарак също обитава къщата. Много млад. С едра лапа, лъскав косъм, скоклест, с окраска на оцелот. Изпълнен с жажда за живот.
Никога не е живял навън. Животът отвъд прозореца го плаши и привлича едновременно. Тегли го като магнит. Жадният му поглед е вечно устремен към улицата и той я следи с небивал интерес. Макар, че е млад, игрите сякаш вече са му доскучали, а топлината и светлината в помещението, вместо да го предразположат към свещения котешки мързел и блаженство, като че ли не го радват, а го правят още по-вял и унил, заради незадоволеното му влечение да е вън. Вече е издебвал прозореца отворен и е правил опит да излезе зад пределите му. Няколко пъти. Последния път почти за цял ден. Забързаният свят на хората и улицата го изплашиха до смърт и през цялото време трепери от страх и се кри. Чуваше, че го търсят и най-накрая се престраши да излезе. С благодарност и удоволствие се гушна в топлата и сигурна прегръдка на жената завела го вкъщи. Ала уплахата не прекърши любопитния му младежки дух и не сломи инстинктът му на ловец и донякъде хищник, а дори напротив.
Стои зад стъклото на прозореца. Изучава всяко движение отвъд, ококорва очи, когато прелита врабче или лястовица и дори се стряска, ако гълъб кацне не перваза. Жадната му за приключение душа не спира да копнее по дивото, волното, непознатото. Козината му настръхва, изправя уши и приковава взор в далечината, когато съзре, осъзнае и разпознае себеподобните си и особено тези от противоположния пол.
Прекарва часове на наблюдателния си пост между саксиите с цветя взирайки се в потока зад стъклената преграда. Сърцето му прескача лудо, пърха, трепка. Ходът на времето отвън е съвсем друг. Примитивната му на пръв поглед природа не спира да жадува за свободен живот. Онзи друг живот – навън. Сред кварталните котараци, чиито битки наблюдава винаги само от високо. Сред кучетата припознали и охраняващи района, като свой, чиито лай вече не го стресира, както в началото. Сред невероятното богатство от миризми, които понякога, когато е отворено ясно долавя и вече частично познава. Сред разнообразието на всички явления, на които е свидетел, но не и участник, сред цялото пъстро многообразие от звуци, случки, събития, образи, хора, предмети, коли, сгради. Сред тая пъстра вселена - живот.
Толкова силно мечтае да излезе навън, така страстно се е вкопчил в стремежа си, че понякога забравя къде е, втурва се и се удря в стъклото. Често в съня си щом тича с другите котки след разгонени женски, крачетата и ушите му нервно потрепват, нослето се бърчи, а той дори мяука едва чуто на пресекулки и мърда мустаци.
Измори ли се да наблюдава или, ако му омръзне да се взира през прозореца отново става вял и отпуснат и спи. Или се закача със стопанката, обаче просто така, без радост, без хъс – колкото да се раздвижи, да поиграе, да се отърси за малко от своя копнеж. А може би воден от инстинкт за споделяне, желание да бъде прегърнат, погален, обичан…
Откъсва очи от балкона и тогава, когато е жаден, както и за най-любимото, когато е гладен – тича при купичката с храна щом чуе звука от изсипващи се гранули…
Стопанката. Бабичка с крехка снага. На много, много години. Изглежда сковано, все едно е чуплива, като стар порцеланов сервиз. Малка, дребна фигурка, пристъпваща бавно – кукла водена на конци. Чисто бяла къса коса с обикновена подстрижка . Малки кокалести ръце, с изкривени от артрит стави. Изпита и изсушена, като пергамент кожа, застинала върху безизразно вече лице. Невиждащи помътнели, безцветни очи. Очи, в които живецът проблясва само в редки мигове на усмивка.
Сянка, само обвивка на някой бил някога си човек. Сякаш жената обитавала тялото е излязла от него, пеперуда напуснала своя пашкул .
Тя не мечтае за живота навън, нито дори за този в дома си. Не иска повече да живее. Понякога в избледнялото и съзнание има проблясък. Проговаря и казва само едно – искам да си отида – не желая такъв живот, трябва да си почина.
Старицата влачи съществуване между две стаи. Едва успява да ходи само из тях. Не е била навън от години. И не иска да бъде. Не може да бъде. Не желае да знае, както котката какво се случва отвън. Не желае изобщо да вижда, да гледа, дори да отваря очите. Иска само да ги затвори и да заспи. Вечен сън или такъв пренасящ в друг свят – без болка, без ограничения, без страдание, с истински, достоен и хубав живот.
Ежечасно, ежеминутно се моли на господ, на отишли си вече роднини, на ангели, демони, на всички преминали вече отвъд. И молбата и е само една – да и отнемат живота, да я вземат при себе си, да я приберат там, където е радостно, безгрижно, без горчилка и скръб.
Жената е не контактна, тя е отчуждена, отдалечена от околния свят. Рядко осъзнава кога е ден и дали не е нощ. Дори на храната не се наслаждава – яде механично и трудно се справя, почти като съвсем малко дете.
В главата и калейдоскопно минават толкова ленти – отминал, отдавна забравен от всички живот. Стари случки, събития, избелели от неспирно повтаряне спомени. Лица, които вече от много години ги няма из между живите същества, гласове, които само тя чува, но там нейде в своя си вътрешен свят.
Понякога съвсем ясно и добре осъзнава коя е, къде е, как съществува. Поема в ръце младото, жизнено тяло на търсещия топлина и човешко присъствие котарак. Милва го, гушва го, прегръща го в скута си. Говори си с него, разказва му, увещава го, нарича го с познатите имена. Имената на хора, които все призовава, но….никога вече няма да могат да пристъпят нейния праг..
И може би в тези мигове всичко забравя. Спокойна е, не я боли, не се изтезава. Усмихва се даже. Щастлива е. По лицето и се разлива кротко блаженство, затваря очи и все едно гледа кино - вълшебство придава на битието и малко по-розов цвят.
Понякога пее или рецитира. Заучени стихове преди много години назад. Тогава има плам във очите, бегла усмивка танцува по устните, просветва изнуреното и лице. В гласа се прокрадва трепетна нотка, гледа пробудено, търсещо, питащо…
На моменти е видимо радостна. Усмихва се кротко, протяга за прегръдка ръце. Тогава макар и безпомощна, беззащитна е толкова сладичка, лелее мъничко топлинка и любов. И щом я прегърнеш сълзите задавят и двама ви. На нея и гъгнат в гласа нашепващ: „колко си хубава“, на тебе ти парят в очите: „защо“….
Целува ти бузата, а ти и целуваш челото. Кратък миг…..молитва и тих благослов…
Един дом, една стая, един слънчев балкон. Спомени, минало, бъдеще, блянове…
Котарак, петимен за свободата - изцяло погълнат от копнеж за живот.
Старица бленуваща за безкрая, желаеща да снеме тежкия си хомот.
Две същества, живи, родени, създадени в битието, две същества с тупкащи в гърдите сърца. И двете в схватка с живота.
Две страни на една и съща монета. Животът и вечността.

By: rozeta

Знам какво е ... да принадлежиш към живота, към опасната му спонтанност, един процес на откриване и изучаване с див интерес, но да си отгледан в чужда среда, да си привикнал и приспособен от рождение към неподходяща за виреенето ти среда, и когато се опита да се измъкнеш, нещичко да не става, защото си чужд за своето, и свой в чуждото... Зоната на комфорта е проклета. Не мога да дишам в нея. Нищо... Да, аз усещам, че ще изплувам в живота отново...



Толкова силно мечтае да излезе навън, така страстно се е вкопчил в стремежа си, че понякога забравя къде е, втурва се и се удря в стъклото. Често в съня си щом тича с другите котки след разгонени женски, крачетата и ушите му нервно потрепват, нослето се бърчи, а той дори мяука едва чуто на пресекулки и мърда мустаци. - и да, колко често поривът и смелостта да излезеш навън се удрят в собствената фантомна стена, преградата, която те е деляла от света, карала те е пасивно да го наблюдаваш от неживота си, да се идентифицираш с чувството, но не и да се слееш с него, не и да го изживееш активно... точно като котарак, който в просъница скача към прозореца.

И другото - млад живот, отраснал при баба. Точно като при мен. От малка винаги са ме оставяли при баба ми, и най-ранното ми детство се пропи със старческо мъртвило. УЖасно е млад живот да е затворен в присъствието на някой, който мирише на пръст и те заразява с болната си старческа енергия. Загробва те, убива младостта ти... Старостта е болест.. затворен ли си в една стая с нея, поболява духа ти и го заразява със старост без време...

Честно казано, винаги ме е било страх от старостта. Не искам да остарявам. Не искам суетата ми да бъде тормозена от затвора на вехтото, месата ми да са роби на този ужас. Вече духът ми е заболявал от старост, а да си представя старостта да завлече плътта ми със себе си... и да ме влачи години в затвора си .............

предпочитам да умра и да се освободя, естествено.
че аз сега, на 21, искам да се пренеса в ефимерното и да докосна моите любими, нима ще ми хареса идеята да живея 50 години без тях и да ме гледат като .. бабичка?