душевни терзания

не знам дали е точно терзание, но свикнах в тази тема да си споделям кратковременните настроения
добре ми е, спокойна съм, може би защото за пореден път съм се затворила в балон, който скоро ще се спука, или може би защото вече нямам никакви очаквания, надежди и мечти спрямо каквото и да е. за първи път успявам да съм спокойна насред хаос, само преди няколко месеца бих се побъркала от сегашното ми положение, но го приемам. концентрирала съм си малкото останали сили в повърхностни нещица (като изключим редовните вечерни спорове и дискусии с една приятелка <3), които слабо ме засягат, всичко ми е мъгла и нищо не може да ме трогне в дълбочина.

да си безработен е най-ужасното нещо на света. да нямаш цел и посока всеки ден и да попълваш хиляди, хиляди кандидатури без успех, да умираш от несигурност и да не знаеш как ще имаш пари да ядеш следващия месец......

ℛiddℓℯ написа:

...
Аз пък си нямам дом.

still? ако искаш ми пиши, аз чета, просто нямам време(и по-скоро психически сили да отговоря адекватно)

ℛiddℓℯ написа:

Искам пак да съм на 17.

Аз съм на 17 и искам пак да съм в детската градина

Аз съм на 17 и искам да съм на 19, за да се махна от това тъпо училище

Аз съм на 23 (почти) и искам просто малко ред, какъвто е невъзможно да се уреди мигновено и трябва да страдаш, да те мачка живота, както казва един любим филмов персонаж от един любим филм.

-

Днеска класната се скара на две момчета от моя клас, защото пикаят в кошчетата в тоалетните..И после всеки се оплаква от цените, от правителството. Всеки нарича другия крадец, лъжец, неграмотен. Може преди това да се замислите, какво правят вашите деца и ще намерите отговор защо в момента страната ни е толкова пропаднала. Оправете си децата, моля Преди няколко дни с Еди си говорихме колко изгнило е сегашното поколение, или новото поколение, наричайте го както искате. Надявам се само в България да има такива прости хора, защото ако е така, решението е лесно. Куфара, терминала, самолета и айде чао прост народе.

Знам си

"There are some sins that you commit that you can't come back from, you know, no matter how hard you try. You just can't. It's like the devil is waiting for your body to quit. Because he knows, he knows that he already owns your soul. And then I think maybe there's no devil. You die... and God, he says, Nah, nah you can't come in. You have to leave now. You have to leave and go away and you have to be alone. You have to be alone forever."

пак съм аз, пак съм аз, пак съм аз.
не ме ебе, че имам един тон проблеми на главата, че след няколко дни имам изпит, който е кулминацията на пет години тровене на нерви, че съм болна, етц, етц.

това си е моят сезон. защото винаги почвам добре годината, губя се сред месеците и преживяванията, а накрая винаги се намирам. в момента си събирам частите. и е прекрасно.

"A few days later Freddie and I were together on the sofa in the lounge watching an old thirties’ black-and-white movie. The heroine asked her partner: ‘Will we spend the rest of our lives together?’ Freddie looked at me and asked the same thing. ‘Of course we will,’ I answered. ‘Don’t be silly.’"

от няколко дни ме тресе невъобразима тъга, която не мога да изразя с думи, затова се давя в работа и шефа ми е доволен, но аз не съм.

пет години на вятъра (:

за училище ли говориш?
и аз съм го казвала това, но още не мога да установя дали е истина.

тези два часа вечерно време ме побъркват.

Страхувам се да мечтая

ако е тази с прахосмукачката и кажи че те е страх да не те засмуче,имаш фобия и такива
това е шега
ползвай закона за минималното съпротивление,просто и кажи че не искаш и защо,няма да те убие,ама пък бъди себе си
и то това,отказването,не се знае,освен ако не си много веща в такива неща,но щом питаш,не си
просто се прави - отиваш,заставаш и казваш
смело

най-хубавото ми лято върви към края си и макар да знаех, че ще се случи, съм безумно тъжна : (