С какво мислите, че сте се променили от преди?

Chocolate написа:

една скайп приятелка, понякога като почне "Оф, ми аз съм много тъпа, и никой не ме харесва, и съм еди-ква си", напоследък взема много да се повтаря.

На такива хора толкова много се дразня....... Най-тъпото е когато го казва човек, който наистина има потенциал.. Завършвала съм не едно познанство така.

Имам чувството, че някои нарочно го правят, за да им кажат ОО НЕЕЕ, ТОЛКОВА СИ КРАСИВ/А, ТОЛКОВА СИ УМЕН/А И ИНТЕЛИГЕНТЕН/А.... Няма такива работи. Много рядко ми се случва да го кажа. Няма да храня ничие самочувствие. А и обикновено, когато човек не вярва в себе си и не се чувства красив, поне малко, във всяко едно отношение, той наистина не е.

И тая тема сте офлуудили.
И няма да трия.

По темата: цитирам "Нано, станала си дебилна."

поумнях, пораснах с няколко сантиметра, лееко се разхубавих и придобих по-ясна представа какво мога и какво искам..
о, и все по-рядко ме свърта вкъщи, но само още една година остана до радикалните промени

-

боже и аз мн. съм се променила.

осъзнах, че в живота нещата не винаги се нареждат както винаги ставаше преди.
примирих се с неправдите дето ми се случват понякога.
прекратих дългата си връзка, която ме научи на много неща и ме промени по АДСКИ ГАДЕН начин...
като цяло мисля много по-трезво от преди и имам чувството, че малко по малко онова весело неспиращодасехили дете се изпари нанякъде, след онази ужасна 2011 година...
изобщо понякога не мога да се позная.
до толкова съм свикнала с това да ме боли, че вече дори не ми праи впечатление...

П.С. Сид, аз вярвам, че всеки, който е имал лоши периоди, после има много добри, просто защото си ги е заслужил със страданието си.
ти беше някак си... де да знам, малко в друг свят повече от необходимото и страдаше доста често и сега МНОГО се радвам, че се промени към по-добро.
мисля, че знаем на кого е заслугата и се надявам занапред винаги да си толкова смела и усмихната.
и ЩАСТЛИВА, разбира се.
обичам те <33

Много повече от необходимото.. Направо си живях извън реалността. :Д :Д Хихихи, а иначе съвсем позна на кого е заслугата, макар че още отпреди това имах голям напредък.. ! И аз те обичам и се надявам скоро да ти се случи нещо хубаво, което пак да те усмихне

аз си се усмихвам, просто нищо не ме докосва истински.
сякаш живея на някаква граница м/у действителността и реалността където не можеш да определиш къде точно си.
ту си там ту си тук. нищо не ме трогва истински, нищо не ме натъжава или развеселява истински.
сякаш физически съм тук, но очите ми не виждат, не оценяват това което съзират.
сякаш ушите ми чуват думите, но те не достигат го мозъка ми, не се запаметяват...
нищо не ме кара да се чувствам жива, нищо не стига истински до същината ми.
и дотолкова съм свикнала с това, че вече не му обръщам внимание.
превърнала съм се от онези хора по улицата, които не виждат нищо и никой.
всичко което успявам да съзра са хиляди еднакви лица и нито едно не може да предизвика интерес в мен.
но всеки период отминава, и този ще отмине. (:

опитай се да намериш някакво занимание, което да ти носи уводолствие.
нещо като някаква нова страст.
може да помогне.. : ?

надали :Д :Д
в момента поглъщам книги за 1 ден. вчера и оня ден прочетох 2 книги за по ден едната.
просто няква луда мания човече... това става кат съм депресирана. сякаш едва ли нееее...
ддз... листата и буквите са КЛЮЧА, ОТГОВОРА :Д :Д :Д

Какви книги четеш?

бъроуз- дрога и сбъркан
стайнбек-зимата на нашето недоволство
милър-тропик на рака
кен киси-полет над кукувиче гнездо
блага димитрова-лице

готова съм с подчертаните вече (:

ЛЕле, толкова много наведнъж. Как смогваш?

има един отговор-депресия. ся малко изоставам, щото не ми е скука.
и очевидно не съм споменала, че тряя да чета под игото и да довърша властелина...

Загубих част от наивността си. Пораснах.

открих че хората всъщност не са genuinely good, ами просто много им се чука

Станах по-отговорна, по-принципна, по-разсъдлива, малко по-сериозна, по-амбицирана, малко по-уравновесена, по-здраво стъпила на земята.
Вече по-рядко слушам пънк и рок, не слушам хардкор и поустхардкор, вече не рисувам, не превръщам всичко в big deal, косата ми порасна и вече не си сменям прическата всяка седмица, мечтите ми са много по-различни, вече не съм толкова импулсивна.
Наивната и лекомислена Нана я смени твърдата и скептична Екатерина.

И доооооста други неща се промениха в мен и около мен. Особено около мен. Като цяло май.. пораснах..

Никога не пораствайте. Не е никак хубаво.

аз съм на обратнопропорционалния принцип. правя все по-големи простотии така де, почнах да пътувам редовно на стоп, няма да кандидатствам никъде, даскало ми е последната грижа, започнах да практикувам вандализъм с боя по стените, класика, ходя на партита през 3 дена дори когато съм болна, пия много кафе и обмислям следващата си татуировка по дизайн на салвадор дали а и си разширих ушите +имам расти. но пък чета ноам чомски и майкъл мур и планирам да стана брутален еко-терорист. (sun)

Станах по-отговорна и уж забелязвам напоследък една промяна - повечко контролирам емоциите си и не избухвам пред всеки и за всичко. Де да знам - трябва да се счита за добро, нали ?

life. love. regret. написа:

Vegas написа:

аз съм на обратнопропорционалния принцип. правя все по-големи простотии така де, почнах да пътувам редовно на стоп, няма да кандидатствам никъде, даскало ми е последната грижа, започнах да практикувам вандализъм с боя по стените, класика, ходя на партита през 3 дена дори когато съм болна, пия много кафе и обмислям следващата си татуировка по дизайн на салвадор дали а и си разширих ушите +имам расти. но пък чета ноам чомски и майкъл мур и планирам да стана брутален еко-терорист. (sun)

сгодена съм за най-добрата си приятелка, мислим сега ако се преместим в някоя държава където е легален same sex marriage да се оженим там. вече дори си избрахме песента за сватбата. смисъл, наистина ше го направим, не го казвам на тшк
и im glad you approve

Значииииииииии цялата тая промяна, за която ви казах, явно е била нещо временно, породено от влиянието на псевдо-извратенячката, която смятах за жената на живота ми. :Д Онова лошото странно НЕЩО без чувство за хумор, естетика и изобщо без ЧУВСТВА си отиде в деня, в който я изритах :Д
Може би само характерът ми стана доста по-силен и езикът по-хаплив. Whatever, животът е прекрасен!