С какво мислите, че сте се променили от преди?

Nana in Wonderland написа:

Значииииииииии цялата тая промяна, за която ви казах, явно е била нещо временно, породено от влиянието на псевдо-извратенячката, която смятах за жената на живота ми. :Д Онова лошото странно НЕЩО без чувство за хумор, естетика и изобщо без ЧУВСТВА си отиде в деня, в който я изритах :Д
Може би само характерът ми стана доста по-силен и езикът по-хаплив. Whatever, животът е прекрасен!

слава богууууууууу

Смяташ ли да ходиш в чужбина/София or sth like that след 12 клас?

мда, Пловдив има приятелско излъчване и хубави творческо-излъчващи местенца :Д
може да запишеш приложна лингвистика с английски
кандидатства се с английски, а излизаш с два езика :Д
с един куршум два заека
а има даже една, която включва и макретинг към двата езика

и бтв, изпитът не е много труден
миналият ден бях

Арлина написа:

Припомням си цели епизоди, случки, фрази, мечти от не-толкова-далечната-ми 16-годишна младост и...моята младост? по-скоро нейната? Не мога да свържа тези спомени със себе си. Приличат ми на чужди сънища, на забравени филми, на снимки на чужд човек.

Предполагам, че най-хубавото нещо, което изградих в себе си е, че разбрах, че трябва да търся, за да намеря. И че, съвсем неориентирана, все пак поех.

няма големи промени.
хем съм същото наивно дете с големи ококорени очи, хем не чак толкова.
осъзнах много неща, но и загубих много открития заради новите.
научих се как да мисля рационално, но забравих как да обичам.
научих се как да гледам пътя, а не крайната цел.
научих се да се радвам на всичко, което имам.
отново се научих да се смея. да се усмихвам.

не знам. май си останах същия глупчо.

xRainbowx написа:

Nana in Wonderland написа:

Значииииииииии цялата тая промяна, за която ви казах, явно е била нещо временно, породено от влиянието на псевдо-извратенячката, която смятах за жената на живота ми. :Д  Онова лошото странно НЕЩО без чувство за хумор, естетика и изобщо без ЧУВСТВА си отиде в деня, в който я изритах :Д
Може би само характерът ми стана доста по-силен и езикът по-хаплив. Whatever, животът е прекрасен!

слава богууууууууу

Една година по-късно отварям тая тема  :Д
Бях забравила изцяло в какво ме беше превърнала Лилито.
Но пък Лилито и Магито бяха много добро попадение в живота ми и ще ви кажа защо.
Защото, ако не беше Лилка, нямаше да се науча как да подбирам хората, които да допусна до себе си, нямаше да видя, че съвсем сдържания и дървен начин на живот не е забавен, а и цял живот щях да си живея в илюзията за нещо, което не е достойно за споменаване. Пък и тя ми помогна да видя, че живота, който си живея и начина, по който го живея, са ми идеални

А ако не беше Маги, кльощавият еквивалент на Лилка, нямаше да се залюбя с Добромир БАМ ето и промяната. За която всички знаете
Няма фалофобия, заобичах царевичка, в момента не ям месо, танцувам с огън, стилът ми на писане се промени, смених университета, промених си прическата триста пъти, станах по-разхвърляна, в нас отдавна не цари ред отново рисувам, обаче има и кофти промени.. Например - много рядко чета книги. Не е като да не ми се чете.. По-скоро ограниченото време и по-силното желание да правя други неща в свободното време не ми позволяват. Значи ми се чете, но не достатъчно, че да седна да чета. Но т'ва ще мине, период е.

Поживях известно време сама, след като изритах Маги и Дидка и т'ва се отрази много добре на живота ми, даже си направих голяма равносметка.
Сега ме е страх да пресичам сама големи улици.
И съм станала по-хаотична, май казах или не :Д и по-разсеяна и замечтана :3
Вече не се ядосвам толкова, когато някой ми подари букет цветя, стига  тоя някой да е Добри но няма да обясня защо.
Вече не целя да се разбирам с всички, да угаждам и да помагам на абсолютно всички (при възможност) да се чувстват добре, защото, колкото и егоистично да звучи, аз си имам живот и трябва да си гледам него и най-близките си. Бих помогнала, ако ме помолят и до там. Вече не се наемам да се меша в чуждите работи, защото, независимо колко добри са ми намеренията, на края или оплесквам всичко, или губя нещо ценно /по-често някого/ в старанието си да дам нещо на друг. Хората могат да се оправят и сами, не знам защо се бях вживяла в ролята на грижовно мече хахаха
Ако бях много добре материално осигурена личност с власт, тогава да, щях да помагам на много. Но сега.. няк'ва пикла с 10лв в джоба и хиляди противоречия в главата, тръгнала да се прави на супергерой... няма как

 

лол, Добри... това звучи доста мъжко! :Д :Д

иначе която и да е новата Нана, много ми харесва и много ми иде да я нагушкам, защото е сладка, оптимистична иии... <333  
липсваше ми във форума, сърчицето!

Добри е най-добрият приятел на брат ми Д:
и най-интересната част е, че се е запознал с Нана по страничен път, после е запознал брат ми с нея XD
а пък аз бях запознала Нана вече с брат ми 2011, когато се срещнахме в моето село, и я доведох до къщата ми XD XDXD

Хахахахха толкова яко ми стана!!!
Всичко ми мина пред очите като филмче, докато си четях поста и твоя, Сид! Т'ва беше толкова прекрааааааааасен ден, помниш ли го? Малко е офф топикът, но помниш ли оная баба, дето зяпаше и ни гледаше втренчено? Бррр! Тръпки!
И тогава хапнахме някакви невероятно вкусни сладки, какви бяха? Помниш ли?


Сега по темата - от март месец съм на хранителен режим и коренно си промених вижданията относно храната, спорта и пренаредих част от приоритетите си. Също така спрях да ям сирене. Вероника, май след около годинка ще ти стана веган-дружка Но не знам, бъдещата Нана знае.
Станах много влюбена и щастлива, ииии да.

Ооо, много хубавооо! Ще има с кого да си говоря за това поне И да менкаме рецепти. Смешното е че имам някво сигурно 1-2ма приятели, които са веган, а приятеля ми, който не е веган има 7868932758325893275 приятелки, които са веган. Ебаси нечестното

Е не те ли е запознал с тях?

сложно е

Не вярвам в духове и полтъргайсти, и всякакви такива демонични истории. Просто спрях да ги виждам/усещам и реших, че всичко е било в главата ми. Все пак до скоро имах проблеми с нервната система и психиката, както някои от вас знаят.

Well, промених си и начина на възприемане на света, но е трудно да се обясни. Положително е.

о, да, за малко да забравя - вече обожавам Саут Парк :Д и съм станала толкова саркастична, че чак непоносима на моменти

нана, ти спря с демоничните истории, а аз...

нека да си ги имам тези проблеми. животът е още по-интересен поне xD
откакто спрях с някои други работи, нещата с демоничните истории са по-контролируеми, т.е. не е като да оставя вратата широка отворена и да се чудя защо крадци постоянно ме ограбват. Д:

има баланс, това е най-важното.


иначе по темата.
едва ли имам общо с човека, който съм била.
основното - да. есенцията, самата ми същност в дълбочина - да.
иначе ... нищо общо.

-

Аз май съм се променил най-малко през всичките тези години, откакто пиша тук. Но е нормално, все пак съм на възраст, в която хората се променят по-малко (или към по-лошо) в сравнение с останалите тук. И все пак съм се променил значително по доста мои си критерии. Радвам се, че познавам някои от хората във форума и с много промени, които съм видял в тях.  

ако не е много нахално, кои хора визираш (любопитството е грях, ама донякъде :Д)

Ох ако почна да пиша по тази тема усещам, че ще се разплача от радост. Както и да е, аз не се промених много, защото винаги съм си била такава в корените си. Просто нямах посока, всичко ми беше объркано и не можех да свържа много неща. Много хора също допринасяха за това объркване, въпреки че са се опитвали да правят най-доброто за мен (като родителите ми например). И ината ми. Сега най-сетне имам clarity. Всичко прави смисъл, някво самото ми ДЕТСТВО даже leads me to this moment и се чувствам супер щастлива. И супер тъпа, че цял не съм свързала точките по-рано. Сега остава по трудната част от живота, когато се опитвам да правя неща за света и да работя върху себе си. Има много трески за дялане, но поне знам със сигурност коя съм и какво НЕ искам.

Впрочем, и аз бих казала същото за себе си. И аз в дълбочина, в същина съм била такава, но метаморфозата на повърхността (която сама по себе си доста ме е отделяла от това, което съм била в матрицата си) е просто грандиозна. Всичко ми е разчертано и ясно, остава само да го доразвивам..
Ибаси.
Но реално сигурно изглеждам коренно различна.
И аз съм различна, но съм по-себе си отпреди.

xRainbowx написа:

Ох ако почна да пиша по тази тема усещам, че ще се разплача от радост.

за пореден път в живота си да цитирам вероника.
та, да, затънала до ушите в безпаричие, тютюн, домашно вино и мръсни чинии ("за кой ли път аз.." и тн)
смея да кажа, че е С У П Е Р.
Всичкото това. И колебанията, и страхът, и обирът, и белезите, и загубите, и сълзите, и потта. На колко неща ме научиха. Съвсем не твърдя, че е много. Съвсем не твърдя, че съм научила достатъчно - дай Боже, никоганикоганикога няма да кажа такова нещо.
Не знам как да обясня промените, освен, че са с у п е р.
не съм нито невероятно умна, нито невероятно красива, нито невероятно талантлива, нито даже невероятно щастлива.
Обаче виждам потенциала. Мога да погледна напред и да видя нещо. Мога да си представя себе си в бъдещето. Мога да разширявам границите на свободата си и всяка паднала граница е нов преход към осъзнаването.

Радвам се, че извадих главата си от пясъка, огледах се, видях небето и казах "УАУ"
Радвам се, че все още намирам устойчива опора в определени хора и че имам вяра в тях, защото тази вяра ще ми помогне да възвърна вярата си във всичко.

сега съм в мизерен период, в който не бих конкретизирала щастието като основна емоция. и все пак е с у п е р.
както може би и Кърт Вонегът би казал.
Какво да ви кажа.
Дано не спрем да се променяме.
mañana.

P.S. ще цитирам и жизнения си път според Кабала

This path links BEAUTY and ETERNITY on a road designed to enhance transformation.
Any kind of transformation involves a bit of death and destruction as we clear out the old and plant the new.
Every death, however, is followed by a birth, by regeneration.
Secrets, investigation, research, intimacy and sexuality call for attention here.
This road teaches that nothing lasts forever, not even beauty.
It should be respected for its great abilities both to heal and destroy. It teaches the importance of working with and combining other people's talents and money to further a higher aim.

Affirmation: I accept death, knowing it would lead to a rebirth.
I am guided by life to a deeper intimacy with the hidden parts of my soul.

апф, хора, блазе ви за яснотата сириъсли
абе в общи линии точно в момента наистина не знам какво се случва с мен, какво искам, какви са ми плановете за бъдещето и изобщо нищо. и съм се сдухала на всичкото отгоре
ама ще ми мине предполагам, тия неща преминават.

еми виж ся, цялата работа е да намериш начин да си дзен, да ти е спокойно, да си чилваш и просто някак си животът се подрежда от само себе си
майката му е да не се впрягаш, май-май