С какво мислите, че сте се променили от преди?

вчера се видях с много близък за мен човек, с когото не си бях говорила от много време и ...
разбрах колко много съм се променила.
най-прекрасното беше, че и той го видя и се зарадва страшно много, че най-накрая съм надраснала себе си, егоизма си, високомерието си и още куп други детински качества...

гледам си предния пост в тази тема и.... младо аз, познаваме ли се?

имам си още общи неща с тогавашното си аз. с разликата, че вече гледам на нещата и мисля по доста по-различен начин. далеч не съм такъв непукист, какъвто бях тогава. това е най-голямата разлика - все едно съм съвсем друг човек. много навътре започнах да взимам нещата и да съм чувствителна към случващото се.

чета много по-малко, заради което ми е много кофти. вече не блогвам. вече не ми се споделя някак, не ми се говори, предполагам.

вече мога да спя с чорапи

преди се ужасявах от мисълта за бъдещето. догодина съм студентка и с времето този факт ме плаши все по-малко. което само по себе си ме плаши. не искам да пораствам толкова бързо, ffs. особено с това мазало, което ми бяха 2013 и 2014, имам чувството, че съм изтървала две години от тийнейджърството си и вече няма за кога да ги наваксам.

като човек, покъртително зле в отборните спортове и нормативите по фвс, май ще получа маратонки за бягане и постелка за фитнес тази коледа. още съм малко далеч от бягането и тепърва трябва да си намеря наново мотивацията, но самата мисъл, че доброволно си взимам workout gear би хвърлила старото ми аз в пълно объркване. :Д

ℛiddℓℯ написа:

аз пък се връщам към старото си аз

same.
дано не заболи.

пак понапълнях, дейба!
е, може би не трябваше да изяждам три начоса вчера.
хубаво, че тате е купил много марули.

пс. ели, виж предния отговор

ℛiddℓℯ написа:

и как понасяш старото си аз в нова кожа до този момент?

миии... прекалено хубаво е, за да е истина. толкова много ми липсваше...
някак разбрах, че не е трябвало така да бягам, а да приема нещата.
но по-добре късно отколкото никога. i'm just happy with myself. <3

не си мисли, че и аз не пропускам и че не ми е хаос в живота...
но в животът ми и главата ми винаги е царувал страшен хаос.
никак не мога да се оправям с чувствата си

Преди бях весело и щастливо момченце, което тичаше по улиците с приятелите си. Сега съм бръдясал тийнейджър, който си стои по цял ден вкъщи и се занимава с това, което обича. Повечето биха казали, че това е тъжна картинка, но пък на мен ми харесва Разбира се, че живота ми е хаос, както и на вас, иначе нямаше да е интересно

ℛiddℓℯ написа:

всичко, което можех да го объркам, го обърках

+1

ъм, като цяло ще отчета неща, които считам за по-дълготрайни, а не моментни състояния;
научих се гд да разсъждавам критично и мисля много по-логично, отколкото преди. запалвам се по идеи и каузи, като предполагам, че това е единственото нещо относно сегашното ми аз, с което осемгодишната ми версия би се гордяла чета доста нехудожествена литература. приемам любовта и секса доста по-сериозно, отколкото преди, преди имах доста освободено мислене относно тези неща, сега като че ли ги възприемам по по-свенлив и чист начин. склонна съм да правя по-малко компромиси в отношенията ми с другите. избухвам на песни като 'комбайна-вършачка'

засега вкусът за музика е мазало, откъм литература мисля, че вече надраснах тийн романчетата, откъм филми нямам интерес в комерси. ще ги видим как ще се развият тези неща.

ℛiddℓℯ написа:

всичко, което можех да го объркам, го обърках

Опит - така наричаме грешките си!
Аз съм един опитен човек
Иначе по темата...вътре в мен дреме старото ми аз, но осъзнавам, че то не би ме довело до нищо добро и затова не го подхранвам -
Един вид се опитвам да бъда сериозен и отговорен човек...не знам, дали ми се получава.

Доста повече се промених от преди.

Има доста неща, които не смеех да върша, но сега ги правя без да се притеснявам. Заедно с това, мързелът ми става все по-голям и по-голям, а паметта ми отслабва - пенсионер ли ставам

Оле, от къде да започна..
Много се промених и изобщо не се промених. Не знам как, но е така.
Ще разкажа утре

odd soul написа:

ℛiddℓℯ написа:

всичко, което можех да го объркам, го обърках

+1

ъм, като цяло ще отчета неща, които считам за по-дълготрайни, а не моментни състояния;
научих се гд да разсъждавам критично и мисля много по-логично, отколкото преди. запалвам се по идеи и каузи, като предполагам, че това е единственото нещо относно сегашното ми аз, с което осемгодишната ми версия би се гордяла чета доста нехудожествена литература. приемам любовта и секса доста по-сериозно, отколкото преди, преди имах доста освободено мислене относно тези неща, сега като че ли ги възприемам по по-свенлив и чист начин. склонна съм да правя по-малко компромиси в отношенията ми с другите. избухвам на песни като 'комбайна-вършачка'

засега вкусът за музика е мазало, откъм литература мисля, че вече надраснах тийн романчетата, откъм филми нямам интерес в комерси. ще ги видим как ще се развият тези неща.

здравей, мое аз отпреди две години
не очаквах, но почти всичко, което съм споменала си стои. вкусът ми за изкуство никога не е бил по-добър, благодаря, че попита

най-странното и впечатляващо ново нещо в мен, е, че въпреки (или пък поради?) всичките лайна, през които минах, открих вътре в себе си някаква непозната и плашеща сила. мисля, че ако не се бях лутала толкова, никога нямаше да я открия. представете си чисто концепцуално сега ;D, че да речем бродите из възможно най-големите долнотии, които може да си представите, в пълна тъма, в някакъв невъзможен и безнадежден лабиринт... и точно когато сте на път да се откажете и просто да легнете в някоя купчинка кал и да спрете да се борите да излезнете, изведнъж намирате случаен и мистериозен източник на енергия (ще прощавате, че звуча като не особено идейна видео игра, но само с метафори мога да го споделя), за първи път виждате какво има около вас и къде е изходът. тръпка е

в крайна сметка май се връщам там, откъдето съм тръгнала, но нали томас елиът казва, че точно това е идеята на пътуването, само че си променен при завръщането... смея ли да споря с него?

Изстрадал още малко и вероятно помъдрял

Не пуша цигари, кво по-хубаво 😀

Брадата ми порасна, но съм същият идиот.

всъщност никак не съм се променила...
само съм си сложила каишка.

казваме, че сме се променили, но просто носим оковите на ежедневието си и им казваме промяна.
а четиринадесет годишните ни "аз" се обаждат все по-често, докато колената ни припукват

ето, че дори след десет години, пак в най-тежките си моменти идвам във форума.
всичко си е същото.
обстоятелствата са различни.