И нека бъде светлина, и нека бъде звук

Хм,тук ще си слагам,по мое мнение,жалките опити за поезия

В огледалото

Такъв го има само в огледалото,
такъв,какъвто търсиш ти,
такъв,при който да оставиш насъбралото,
което напоследък много ти тежи.

Да седне той,да те изслуша,
да каже "Всичко ще бъде наред"
така внимателно,както доктор преслушва
телцето малко на болно дете.

Да бъде до теб,когато е трудно,
когато мислиш "Всичко бе дотук"
да се труди с теб усърдно,
да сте заедно на болката напук.

Такъв търси всеки от нас,
такъв,който да го разбира
за жалост,само в огледалото у вас
такъв човек ти можеш да откриеш.

Critiques are welcome :(nod):

Хейй,мерси много *sun* .

А сега ще постна едно,вдъхновено от лични преживявания

Промяна

Когато те погледна,искам да виждам
онзи твоя поглед хипнотичен
И,моля те,не се обиждай,
че твърдя,че напоследък си различен.

Когато те докосна,искам да усещам
онзи твоя допир магнетичин
И пак те моля,недей да се обиждаш,
че твърдя,че напоследък си различен.

Когато се усмихнеш,искам всеки да завижда,
че слънчице ходещо си няма
И идва време да вметна,
че промяна има,макар и неголяма.

Всъщност...

Аз може би си въобразявам или пък измислям,
че нещо се е променило
може би не ти си този път виновният
и промяната в мене се е скрила.

Може да усещам друго,по друг начин да виждам нещата
Може да съм в някоя от крайностите,може да съм по средата
Може и това,и онова
Може също още хиляди неща
Може с предположения цяла нощ да продължа
Но-за жалост-убедена съм,че нищо няма да установя.

Мигът красив

Защото там,където отивам
не мога да се върна и да искам дори,
а животът бавно ме убива
и нямам шанс за миг да погледна встрани.

Съдбата поглежда към мен,
сканира и поглед извръща
и през този съвсем кратък момент
моят малък свят в безкрай се превръща.

И искам криле да разперя
тъй леко да литна отвъд,
спокойно смъртта да намеря
и да ме погълне без капчица смут.

Защото да живееш е тъй сложно и трудно
постоянно се бориш за правото да си жив
и накрая е съвсем явно,
че не животът,а смъртта е мигът красив.

Нещо кратичко...

Моят живот

Една неизсвирена нота е моят живот,
една роза,за жалост,без цвят,
един мъж тръпнал,но не получил любов,
но най-вече един стих,който показвам на целият свят.

Вдъхновена от Дориан Грей ...обичам го!! и оскар уайлд де :p

Кошмар
...посветено на Дориан Грей и Сибил Вейн-техният реален кошмар

Танцувахме двама с нея,
тя-принцесата нежна,аз-принцът красив,
не трябваше от мен да се отделя,
но направи го,макар и за миг.

За този миг всичко се срина,
целият ми свят,цялото ми аз,
нямаше я моята любима,
лежеше на пода...лежеше в несвяст.

Надвесих се над нея,виждах,че ми се изплъзва
макар в ръцете си да я държах,
очите си отвори и ми каза,че без мен никъде не тръгва
усетих се тогава...Аз спях!

Не мога да давам критика. Съжалявам. =D
Последното обаче е адски сладурско. Някво... сладурско.^^

Цитат :

Защото да живееш е тъй сложно и трудно,
постоянно се бориш за правото да си жив
и накрая е съвсем явно,
че не животът,а смъртта е мигът красив.

Това ме остави без думи. Сериозно. o.O В началоъто стихотворението ми изглеждаше мрачно и бях някак скептично настроена. Обаче като прочетох тва и.. ааа < 3
Може ли някой път да го използвам за подпис във форума?
можелиможелиможели
молямолямолямолямоля

Леле...аз не знам какво да кажа просто...остави ме без думи...
леле...лол..по-добре да на пиша,защото съм сиг,че ще е безсмислено .
Много ти благодаря ГУШ . И да,естествено ,че може .Даже ще се гордея,че си го използвала за нещо

Много са хубави.Браво!

Много много благодаря *сън*

Това го написах малко като на шега,понеже един мой приятел ме попита от коя планета идвам


-Та от коя планета казваш,че си
озадачено гледаш и питаш ме ти
-Ооо,аз идвам от много далече
живея в дворец цял в щастие облечен
с природа,в която залезът е вечен.

-Ама ти наистина ли?...и как се роди?
попита ме той.
-О,аз не помня добре,но бях обгряна от много лъчи
след това обляна от дъждовен порой.

Но той не беше като вашият дъжд,
беше различен,беше дъжд от мечти.
Аз също помня веднъж
как този дъжд отново ме посети.

Тогава много неща ми разказа
за живота,за мен и за човека предимно,
картинката тъжна ми показа
как лошо се държите взаимно.

Изясни ми се всичко,тъжих даже за вас,
навред и нашир търсих лек,
след дълго,безцелно скитане осъзнах,
че всъщност не е чак такова проклятие да бъдеш човек.

И реших аз,че при вас ще дойда
и ще се опитам да разбера
защо сте станали други,защо не сте вече хора,
а просто някакви сенки без сърца.

Сянка на онова,което някога сте били,
някога много отдавна-в онзи забравен живот,
сега сте чужди,вървите свели глави
в сиво ежедневие-без мечти,без любов.

Живеете живот на заем,
аз мога да го видя и усетя
и всеки взел е под наем
своя лична планета.

П.С. И аз съм човек...май така се оказа,
но човек без болка,скука,омраза
човек с единствена цел-щастието да разпространява като зараза.

Критиката е повече от добре дошла !!!

So Happy (sun)

Ще бъдеш ли...


Ще ме подкрепиш ли каквото и да реша
Ще бъдеш ли с мен дори когато греша
Ще бъзеш ли до мен,когато ме е страх
Ще бъдеш ли до мен,когато се заливам от смях
Ще бъдеш ли до мен,когато танцувам с дъжда
Ще бъдеш ли до мен,когато гледам звездите в ноща
Ще бъдеш ли до мен,когато изпращам есента
Ше бъдеш ли до мен,когато посрещам пролетта
Ще бъдеш ли до мен,когато дните ми са тежки
Ще бъдеш ли до мен,когато правя грешки
...неволни,човешки...
Ще бъдеш ли до мен,за да ми казваш,че всичко ще е наред
Ще бъдеш ли до мен,за да ме насърчаваш да вървя напред
Ще бъдеш ли до мен,когато чакам изгрева нов
Ще приемеш ли,когато ти предложа своята любов
...
защото ти си единственият,който напълно ме разбира
истинската мен намира
и винаги доброто в мене преоткрива.

такам...значи ето още едно прясно-прясно


Когато мракът засияе
ще видиш по-добрата част от мен
Дали това ще значи никога
почакай и ще разберем.

Дали ще имаш достатъчно търпение
да ме изчакаш да ти се разкрия?
Дали ще ме погледнеш с презрение,
когато другото ми аз откриеш?

Когато видиш всичко в мен,
всичко,което така умело съм крила
дали ще се почувстваш уморен,
защото истината е древна сила.

Защото тя тежи
и неподозирана мощ крие
защото тя крещи
"хайде спри и приеми ме"

Защото ако ти решиш да я подминеш
и се направиш,че я няма
тя бързичко ще ти разкрие
какво е да живееш в една лъжа голяма.

Да живееш без всъщност да живееш,
да си тук,но всъщност да те няма,
да ти се налага да поемеш
по пътя осеян със злоба и омраза.

И след като за мене всичко знаеш
и малките тайни дори
ще искаш ли да се разкаеш
задето съм била част от живота ти.

Част от него,част от теб,
част от твоя малък свят,
който,убедена съм,както на всеки друг,че и на мене,
е на лъжи богат.


Пак се повтарям - Критиката е повече от добре дошла

Оо,леле..благодаря...най-вече че ме поставяш до Джо,която е велика <3 ,но аз не мога да се сравнявам с нея,дори на малкия й пръст не мога да стъпя...тя е Единствена по рода си!!
... и все пак съм много признателна blush

стига сте ме величали, ще взема да ви набия всички

Коледа

Коледа трябва да е най-светлият празник,нали?
но на мен не ми изглежда по-различен от останалите дни.
Пак същото сиво,пак същата рутина,
че трябва да е весело и празник-няма никаква следа.

Няма следа от онова щастие и обич,
няма следа от онази топлота,
няма следа от нищо коледно,
няма я цялата красота.

Липсва коледният дух,
липсва уюта на дома,
липсва всичко,което може да липсва
ах,как тъжно е това...

Лампичките уж светят
макар да не е за мен,
ароматни коледни свещи уж се усещат
сякаш не е реално,сякаш е само за момент.

И цялата вечер мина така бавно
и всички приготовления бяха напразно.
Коледа трябва да е най-светлият празник,нали?
защо тогава на мен не ми изглежда по-различен от останалите дни?

Беда

Аз ходех по хорските къщи
да търся малко любов
поглеждах,но бързо поглед извръщах,
питайки се може ли това да е живот.

Те бяха привидно щастливи,
но вътрешно водеха мълчалива борба
сърцата и душите им чупливи
как можеха да понесат това?

Да носят бремето на скучното и сивото,
когато целият свят им се усмихва
да не забелязват в нищо те красивото
и най-тъжно е,че към това се свиква.

Когато спреш да виждаш,че всеки ден е уникален и различен,
когато с щастието не вървите ръка за ръка,
когато постоянно от живота се чувстваш измамен
ах,да...тогава си в беда.

Критиката!!

Не съм му измислила още заглавие,може да помогнете

Да,знам слънцето само за мен не грее
и всички питате "Кога ли ще проумее?"
"Кога в собствен свят ще спре да живее?"
ех,да,това всеки добре го умее.

В чуждият живот да се бърка,
да посхвърля разни съвети,
нагло в неговото Аз да човърка
докато човекът не се усети.

И макар да се усети
аз мисля късно ще да е
ще е приел чужди идеи и съвети
за това как се живее добре.

Но аз като тези хора не искам да съм
затова мой личен свят съградих
маска ползвам за навън
в света ми истинското си Аз скрих.

И да,пак си търся критиката

Да правиш винаги това,което не е редно,
да си изпълнен с енергия,когато трябва да си в покой,
да живееш съвсем като за последно,
по теб да се ръси от обиди порой.

Да,защото ти си различен от тях,
ти не си като другите хора,
може би точно от това ги е страх,
може би в това да те отричат намират упора.

Добре,нека отричат те,Нека!
но това нищо няма да промени,
Не!те в тебе не ще убият човека
ти винаги ще си

онзи човек,който никога не умира
макар смъртта да чука често на неговата врата,
онзи човек,който винаги сила намира
да продължи да живее...
дори и след смъртта.

Ах,критика,критика

ооо ,леле ... просто умрях словесно..
много ти благодаря,радвам се супер страшно много ^^

Няма

Стоя на прага на моя свят
да пристъпя навън май ме е страх
на мен внезапно хваща ме яд
да крещя опитвам,но излиза само прах.

Какъв е този прах и откъде се взе?
мислите ми бърно се преплитат,
разглеждам го в своите ръце,
разтворя ли ги,той отлита.

Как стана?Защо не мога да говоря?
а може би не ми е нужно,
целият си живот на ново ще повторя
ще бъда няма,хм,ще е трудно.

А може би пък няма,може би греша
така или иначе когато говоря никой не ме слуша
няма целият свят ще обиколя пеша
ще мина навсякъде,и по море и по суша.

Ще срещам много и различни хора
и животни и растения и всякакви неща
жалко,че за тях не ще мога да говоря,
ще останат само спомен в паметта.

Който с времето може да избелее,
но аз ще се постарая да не го забравя
макар старостта да ми се смее
и да казва,че неспособна съм това да направя.

За жалост в този наш свят
всеки сам и ням си живее
на себе си често хваща ни яд,
а човекът в нас бавно старее.