Под капките дъжд

Реших да пусна две мои произведения които са доста кратички ама... Помня че ме питахте дали обичам повече прозата. Ами не. Повече обичам стихотворения, но прозата е по-лесна за писане.

Лунна нощ
Кап, кап, кап шумят капките
по сивите павета.
Кап, кап,кап монотонно нашепва
дъждът по празната улица.

Вървя сама напред, а небето
страшно се е надвесило над мен.
Сиви облаци закриват Луната,
а аз търся безнадеждно Светлината в Мрака.

Кап, кап, кап смее се Дъждът
със Мрака в лунната нощ.
Тичам в бездънните тунели
И макар да я изгубих вече търся Любовта.

Отиди си

Слънцето залязва,
а ти отиваш си със него
по пътя лунен във морето
ден след ден, като безкрайна броеница.

сърцето ми тупти за теб,
а ти тръгваш ли безшумно, леко
като поътен вятър,
без да те интересува нещо.

Защо, защо ли не ме искаш до себе си?
погледни ме и ми кажи, кажи ми
само че не ме обичаш,
за да оставя спомена за теб, веднъж, веднъж завинаги, до край.

Не искам да живея в приказки,
не искам аз да съм принцеса,
нито пък в дворец златен да живея,
чакайки аз някой принц да ме спаси.

Аз искам просто да живея, чувствам, дишам,
аз искам да тичам боса по тревата,
да се радвам на дъжда студен във знойните лета,
да спра аз мислите си за момент, а може два ... и да забравя.

Аз искам да се чувствам жива, свята, а не
просто като още някоя изгубена душа
във времето на новия ни свят, безличен и шаблонен
като картина грозна на лъскава хартия.

Аз искам, искам, искам хиляди неща,
но Господи, аз тебе моля, нека да се чувствам жива.

Изгубих се безнадежо...в полята
потънах неусетно в необятната прегръдка...на вятъра
и безрасъдно от пътя аз отклоних се, оставих нова диря,
и прегазих през дълбоките преспи, разтопих леда
само за да се открия, само за да разбера, че не можеш се намериш
нито в мрака, ни в светлината дневна, колкото и ти да търсиш
загадка сам за себе си оставаш.

Изгубих се опиянена от цветовете ти-живот,
загубих се в захлас да опозная теб, света...и любовта дори,
но аз разбрах, макар и леко късно, че колкото аз повече
опитвах се да разбера, се губех в безкрайните,
широки лабиринти на живота вечно и безспир.

Обичам те, живот и мигар нищо аз да не разбирам,
надявам се аз да те живея-не сънувам.
Обичам те-живот!

Не искам все да губя тъй брутално,
не искам времето ми като в пясъчен
часовник тъй бързо да изтича сякаш
всичко отброено е във небесата сини,
че да си отиде някой ден прекрасен.
Сякаш утре аз ще се събудя
в нечие легло на сумати години
неосъзнала всичките си грешки,
неизпълнила дори една мечта
и някак си, макар със някой...пак сама.
Какво ми пречи да живея, да обичам,
да не се страхувам от неясното ми
бъдеще-сигурно и то самотно, сиво...?
Искам само твоята ръка да е във моята,
да чувам твоя ритъм сливащ се с моя,
нищо друго, нищо, нищо. Само това.
Не, моля те, живот, не ми отнемай
любовта, тъй както взе ми вярата,
душата, хората дори, недей.
Само това ми остави, аз моля тъй,
без вяра даже, просто остави ми
късчето спасение, за което се държа.

02.04.10

Тъжна песен

Идваш и после пак отиваш си,
точно като приливите радостни и отливите тъжни.
И все протягам мойте шепи
да те докосна във безкрая,
и вкуся с устните си бледи,
но ти бягаш все от моите ръце.

И всяка нощ, сестрите мои, светлите звезди нашепват
ми миловно, че макар на хоризонта
морето да се слива със небето,
те все ще бъдат чужди и далечни.

И сестрински напевен глас се смесва в тъжна песен
с твоята симфония от морска пяна,
а аз безсилна, протягаща ръце в безкрая
слушам запленена и единственото,
което ми остава ... е да обичам.

Цитат :

И сестрински напевен глас се смесва в тъжна песен
с твоята симфония от морска пяна

влюбена съм в тия два реда.
Страхотно стихотворение.

Хеййй! Благодаря ти за милите думи. Не вярвах, че някой харесва стиховете. Твоите също са прекрасни. Просто в повечето случаи ме мързи да пиша коментари. Извинявай, за което.

последното е много хубаво..

Мерси много за милите коментари. Аз пък си мислех, че тва ми е най-бездарното.
Мама изобщо не го хареса. хъх
А преди малко почнах да си тананикам няква мелодийка и изведнъж се роди идея за песен.
Не съм особено сигурна дали мелодията на песента сама си я измислих или си я взаимствах,
но няя значение.

I`m on the road,
traveling for nowhere land.
And it seems that there`s no way
to find the home of my dreams.

We said that the love is the best thing
in the whole world, but I don`t trust,
coz maybe we`re wrong for hundredth time.

And I`m scared, of my life,
I`m so, so scared of my...
FUCKIN` LIFE.

I`m alone, with my car,
singing an old song
for someone else`s fuckin` life.

And I`m scared, of my life,
I`m so, so scared of my...
FUCKIN` LIFE.


Извинявам се за граматичните грешки, които 100 % ги има.

Oле майко! Написах първото си щастливо и не мрачно стихотворение.
А бях започнала уж мрачно, пък накъде се развиха нещата.
Леле...


Разбуди се от миналото стар приятел
дълго нощувал в таванските стаи сред спомени.
Забулен във прах от магия и шкафове стари
посрещна ме той днес в топлата есен.
Прегърна ме в свойте обятия
прошепвайки нежно: „Отново съм тук.”
Сърцето ми радостно празнува от днес,
защото няма да пия кафето сама,
преглъщайки трудно горчилката на деня.
Щастлива съм, преизпълнена с милиони малки мечти,
пъстри цветя разцъфват в сърцето ми.
Днес се завърна най-добрият ми приятел:
Любовта.

"Щастлива съм, преизпълнена с милиони малки мечти,
пъстри цветя разцъфват в сърцето ми."

обичам позитивизмът в стихотворението ти :3

Тееенкс! Зарадва ме много. *усмих*

йей


и бтв.
ако не съм споменала, да кажа сега - заглавието на темата е AWESOME <333
RAINDROPS FTW.

аз пък си мислех, че заглавието на темата е лошо.
не мислех, че някой го харесва. и имах намерения да го сменям даже.
ама се отказах.

колко ми е болна темата на стихотворението ти, ако знаеш..
Харесва ми.