Под капките дъжд

еличка написа:

Октомври

Октомври ме ощипа с своя леден вятър,
посипа скреж в косите мои
и превърна в два студени океана моите очи.

Посрещнах те Октомври, днес, с тъга,
посрещнах твойте есенни листа и гледах
как те тъжно падат по рохката земя
накапана от дъжд.

Лъжа ли, Октомври, тъжен мой,
че всяко многоточие е просто непризната точка?
Лъжа ли е, кажи!


Две кубчета от лед се разтопяват в моите очи.
Посрещнах те Октомври с две сълзи.


01.10.10

<3

я, то имало коментари!
мерси много за милите думи (((:

знаете ли какво... не ми се беше случвало от близо 3 години години да напиша едно подир друго две неща. иии да... просто днес най-накрая се случи това, която чаках.

ако има четящи. нека се разясним.
аз НЕ пиша стихове, аз НЕ претендирам, че МОГА да пиша стихове.
това НЕ са стихове.
просто най-накрая успях да си излея душата на бял лист.
и съм невероятно щастлива от това.


Идва момент.
Момент, в който спираш да дишаш.
Момент, е който спираш да мислиш.
Момент, в който спираш да действаш.
И знаеш.
Знаеш, че това е моментът.
Във който можеш да бъдеш всеки.
Във който можеш да бъдеш всичко.
Не чувстваш. Просто усещаш.
Какво е теб, какво е Аз.
Какво сме всички... за теб... и един за друг.
И този момент е днес. И сега.
Моят бял стих беше много отдавна...
изчезнал,
забулен, заминал.
Защо да пишеш когато всичко е сиво?
Но днес... промени се света.
Полетях. Почувствах се ... АЗ.
И макар да са глупави всички тези слова...
макар и без рима...
е хубаво да знаеш, че отново,
отново има какво да кажеш на света твой.
Нищо, че е сив.
Нищо, че е скучен.
Ти си цветен.
Аз съм цветна.
И спрях да гледам телевизори и филми.
И спрях аз да чета на килограм.
Защото в моето съзнание...
предостатъчни са думите и цветовете.
Сама достатъчна съм си.

С любов: една красива буква.

Мила, красиво е..
Не мога да го опиша. Начинът, по който ги оформяш, ...думите, които избираш, за да вложиш толкова много от душата си, и как всеки ред поставя идеята си толкова ударно...
докосна ме.

Благодаря за милите думи!
Нищо, че не са нещо особено(за мен всичко без рима не е нещо особето), но се радвам, че пак пиша ))

Не е вярно, белите стихове могат да са дори по-въздействащи.
Помниш ли поезията на Elysium ? Нейните стихотворения са ми любими, а нямат рима
https://personally-creation.catsboard.com/t75-topic
а ти се справяш не по-зле : ))

Няма как да я помня, аз съм тук от окт 2009, а тя е спряла да пише малко преди това.
Иначе... може би ти харесват, защото знаеш пред историята и са ти малко или много близки до сърцето.

А нейната поезия също е много хубава, права си 《3

да, наистина са ми доста близки.. така да се каже, и аз ги преживявам по някакъв начин :Д

емоциите направо мога да ги изпия от думите ти...
много е искрено

лов я <3

играем си на шах със теб.
пешка.
цар, царица.
офицер и кон.
всеки ден измислям
ход след ход, след ход.
взимаш, давам.
взимам, даваш.
и така в окръжност се въртим
(на квадратната дъска)
питам: до кога?
уморих се да измислям шах на шаха.
стига си игра със мен.
не съм дете.
и да загубя топ,
не ще заплача.
дай ми мат...
ще се предам.
Играй си сам,
редувай бели с черни...
до реми.

Пет минути.
А вече ми липсваш.
Липсваш...
откакто затвори вратата.
Липсваш...
откакто ме изпрати с поглед.
Липсваш всеки ден.
И най-много…
когато си тук.

благодаря ти <3
ами за различни хора са всъщност... ще ти драсна лично (:

П.С.
ако не бях цъкнала темата, че ми хрумна да пиша нещо ново, изобщо нямаше да ти видя коментара.

-

и ден след ден копнеем, пак да сме един със друг. написа:

...

в името на поезията всичко е преувеличено, но пък съм доволна от резултата!

Не разбрах какво имаш предвид, но определено коментарът ти днес е точно на мястото си в съзнанието ми... което може би пък за теб не звучи изобщо смислено