Под капките дъжд

всеки ден продължавам напред.
всеки ден се боря с тебе, който си във мен.
дълбоко под кожата ми,
дълбоко в сърцето ми.

всеки ден увивам се в себе си,
свивам в кълбо и моля забрава.
че някога беше. че някога бяхме.
но никога истински. никога двама.

нека забравя.
че всеки ден - искам те.
че всеки път, когато ме гледаш
ми липсваш до болка.

прощавам ти,
когато предаваш ме.
макар и да помня,
макар да боли.

на тебе всичко позволих.
да ме тъпчеш, и хапеш, дори да обичаш.
на тебе всичко позволих.
само не и да си с мен.

недей да ме гледаш.
не стой близо до мене.
много боли ме.
дори прекалено.

благодаря ти, Сид <3

аз винаги съм се чудела как успяваш да изразиш мнение за всяко произведение, да го видиш и усетиш през призмата на самия човек и анализираш...

всеки ден увивам се в себе си,
свивам в кълбо и моля забрава.
че някога беше. че някога бяхме.
но никога истински. никога двама.

Никога истински...

залепвам по пода,
където стъпвал си.

чупя се на парченца,
откъдето минавал си.

настръхвам от страх,
когато усещам дъха ти.

пречупваш ме с лекота,
когато си в мен, крехка съм.

убиваш ме, с обичта си,
когато те няма - умирам.

недей да си тръгваш.
три минути ми стигат.

обичам те.

Доста си добра!

Благодаря ти
Какво ти хареса?

Не съм най-добрият в даването на критика, особено за поезия, но като усещане мога да ти кажа кое ми хареса. Според мен стилът ти много умело съчетава красива ефирност и директност на изказа. По принцип се клони или към едното, или към другото. Личи си преживяното и думите ти карат четящия да го почувства.

Благодаря ти много за думите, радвам се, че и други могат да усетят емоциите ми, но имах предвид кои неща ти харесаха? : lol:

Хаха, добре де, хвана ме, че бавно загрявам.

това:

остави ме, нека дишам.
защото когато си
те спомня въздуха
не стига.
и не защото те обичам.
а защото всеки път...
ме задушаваш.
само с мисли.
усещам ги от километри.

спри да ме четеш. (тук, там...)
спри да вярваш,
че си ти единствен.
остави ме да живея.
избавих се от тоз мираж...
да вярвам, че си Ти.
не беше.
и не си.
а няма и да бъдеш.

и това:

Понякога се влюбвах в теб.
Просто за да се открия.
Понякога аз те сънувах...
и в миг забравях, че бил си ти.
Измислях те и те пресътворявах.
Такъв какъвто си и не си.
Съединявах парченцата от пъзел в мен.
Остана ми едно.
Това, което ти не пожела да върнеш.
Но... то само намери пътя към дома.
А ти си просто стара къща.
Оставих в теб усмивки много,
оставих и сълзи,
и думи, и надежди.
Но на всички тях омръзна им да чакат.
Омръзна им да чакат обаждането,
когато телефоните са спрели,
а жиците са хванали ръжда.
И мен омръзна ми.
И днес отново...
се прибирам в моето сърце.
Не ме очаквай.
Оставям ти единствено:
сълзите (за да знаеш, че нищо не е трайно),
усмивките (за да помниш, че винаги ще имаш мъничко от моята усмивка),
думите (за да ме помниш със безкрайните писма и обещания, които все не изпълнявах),
надеждите (защото вече, не ми трябват) ,
и ти оставям...
спомен.
Не ме забравяй (знам, че и не можеш).
Просто ме обичай.
Всеки път, когато изпращам ти усмивка.
Защото повече не можем да направим.
Нищо не остана.
Дойде моментът, в който моето сърце
поставя:
малка
черна
точка.


Тези са ми любимите ти. Има и други, които много ми харесват, но ти не боравиш със заглавия и трябва да спамя.

не боравя със заглавия уби ма.

когато чуя гласа ти,
дишам отново.

забравям те лесно,
свиквам с прахта.

чуя ли твойта усмивка,
дишам отново.

глътка въздух и...

дишам. отново.

ой, благодарско! <3

вчера го нахвърлях, днес го дооправих, че нямах време.

трия думи,
трия сълзи,
боли и си мълча.

да бъда "силна" -
навик стана.
да се преструвам,
да слагам маски -
навик стана.

жена да бъда -
научих, че било ...
измама.

момичетата не умират.

Човек... Остави ме без думи... Много рядко наистина харесвам толкова много, нечий произведения, но стихотворенията ти са просто...

Обожавам стихотворенията от цялата тази страница!

Въпреки, че не са в рима са толкова мелодични, леещи се. Оставят едно сладко-горчиво чувство след прочита им. Пишеш наистина много нежно и много ми харесаха стиховете ти!

благодаря ти, мога да кажа същото и за твоите стихове...
последното твое се заби в сърцето ми в много съответстващ момент.
предполагам споделяме едни и същи болки. <3

татко, хвани ме отново.
спаси ме в ръцете си пак,
както когато дете съм била.

помня дъждовния ден,
прозорците, които не чистехте,
помня и теб сгушен на две.

татко, прегърни ме в закрила.
голяма съм вече и зная, аз зная...
зная, че искам мече и завивка.

искам отново да бъде май, юни,
юли или може би дори февруари,
но пак да ме скриеш, изтриеш.

искам пак да гледам прозореца,
и дивия кестен, който ми каза, че
бил е вълшебен, макар да излъга.

искам да бъда нормална, ти също,
искам някак да спра да мечтая,
искам да беше до мен, но тебе те няма.

защото съм вече много, много голяма.

Мда... май вече всички сме много, много големи за мечета, завивки и да се скрием в прегръдките на родителя. Хареса ми много, усетих го лично (макар и не с фигурата на бащата).

благодаря ти! ти с кого го асоциираш?

искам,

да те запомня така:
с бяла фанела и синята риза,
които не смени със години.

да запомня Момента,
когато те търсех в тълпата,
а ти ме беше вече намерил.

за пръв път отново,
да срещнем очите си,
да идвам към тебе.

да те гоня през оная поляна,
а твоя ръкав да избяга от
ръцете, които протягах.

да те подразня отново  
с оная история, която ти мразиш,
а аз зарад нея обикнах те.

да се свия във теб, да потърся подслон,
да обикна смеха ти и тебе самия,
защото казах веднъж, на шега,

че от всички тях, тебе много ценя.

ερsilonε написа:

благодаря ти! ти с кого го асоциираш?

С баба ми.


Последното ти стихотворение също е прекрасно, наистина прекрасно...

когато се събудя, мисля си:
"обичам те".

когато легна,
допирам ръцете си в молитва:
"Господи, пази го!"

събуждам се и зная, че
щастие ще бъде,
когато знам, че си добре,
когато зная, че обичаш и че си обичан
(макар и не от мен)
всеки ден, минута и секунда.

моля те, пази се.
аз още те обичам.

Носи много, много силно чувство...