teemant

Леле, намерих една от най-старите ми творби. Не е истина колко съм бил повлиян от Дебелянов.

Лавина

Снегът е весела покривка
снегът е нежна топла длан -
под него ти си спиш тъй спокойно
със вечно ледена усмивка.

О, трупове на планинари,
напразно покорили връх;
тоз връх коварен ви излъга
на слизане от тез чукари!


Ето още няколко по-старички:

Нощ на Голия хълм

Преди години Мефистофел аз срещнах.
Той рече:
"Поискай си нещо. Аз не искам отплата."

Пожелах да докаже, че живея.
От тогава насам аз страдам.



Поетични Хапчета

Модерна поезия?
Какъв евфимизъм!

Разтварят се думите
един хап аспирин.
Глоси, поезия.
Помътнява водата, изпивам на екс.

После разбирам - било цианид.

Ето на, последните две много радват, макар че по принцип не обичам толкова късички. (още повече)
но пък бях прочела едно супер яко стихотворение от пет реда за две калинки, ако се сещах щях да шашна света. Така че...пиши ги.

следлюбовно най ми харесва.
ужасно много се радвам, че харесваш дебелянов.
беше ми любим(беше, защото толкова го четох, че накрая ми омръзна)
иии страхотен си! продължавай все така. ((:

Хвърлям на лъвовете и жестоката критика (ама наистина, сакам я тая критика!) най-новото.

Заглавието е "работно".


JOY DIVISION

Тя губи контрол над своето тяло,
сърцето, в любовен трепет негряло,
бе мъртво отдавна под хладната кожа.
Тя губи контрол и търси пак ножа.

Тя губи контрол над своите мечти,
без любов, без копнежи тя се сломи,
тя губи контрол, със тиха въздишка
нанизва си примка - конопена нишка.

Тя губи контрол над тихият сън,
в съня си се чувства изгонена вън.
Тя плаче, и моли, гласът ѝ е жален.
Тя губи контрол над живота коварен.

харесват ми стиховете ти, особено "Нощ на Голия хълм"

"Сакам критика", вика. Така си мислиш :Д
ама хайде, ако се налага, малко си патетичен на места (сърце, примряло в болка, свръхчисти капки), ако трябва да съм по-придирчива ще отбележа и това, че на последния куплет променяш малко ритъма . Пък и е too dark for me.
иначе вторият куплет е най-добър : )

Цитат :

тя губи контрол, със тиха въздишка
нанизва си примка - конопена нишка.

that

Който познае вдъхновението ми в случая, получава една бира (стига да се срещнем на живо).

Неон
Und wenn die Nacht anbricht
ist diese Stadt aus Licht.

Сини, хладни светлини!
Цял град във неон трепти,
и с безбройните звезди
изгряват хиляди лъчи -
Сини, хладни светлини!

Топли, казват ми, вълни
няма. Но в неон си ти,
град мой, цял в неон трептиш.
Не ща аз топлите вълни,
свят мой, цял в неон трептиш!

Детство

Във стаята, под труповете прах,
под спомени, от времето забравени,
под стонове, под викове, под страх,
под детски ни мечти ограбени,
под призмата - прозорец от стъкло,
под слънцето с лъчите си пречупени,
под облаци, под сивий небосклон,
под детски ни мечти начупени,

се криех от безличните шамари,
нанесени от сухави ръце,
се криех, и плачех, о как плачех!

Защо ме удрят?
Не бях ли аз дете?




****


Абе, нещо сам си пиша...

Wiegenlied

Да кажеш с поезия:
 "Думите са ненужни."
 "Речта е излишна."
 "Езика ни чужд е."
това е то нежна, приспивна песен.
 ...но,
да пееш без думи, не е никак лесно.

"Детство" ми е болна тема. Много ме докосна стихотворението ти, въпреки че аз имах прекрасно детство.
Последното също е много добро.
Харесва ми и рамката в "Неон".

Благодаря!

Иначе, имам един ботевски епос, ако утре на будна глава го харесам, може и вие да го прочетете, ще видим.

С обич и омерзение, някой?

На Есме

Какво е казала едната стена на другата?

   Ще се срещнем на ъгъла!

Чудесно,

   но нима ще е толкова лесно

Когат безлики булдозери мачкат света?

Да, сив е града,
сиви са сградите,
сиви са хората,
младите, старите;
по сивите улици
посивелите птици
и мършави гълъби

се ровят по кофите
мършави, грозни,
ръжда ги прояжда,
във калните, черни води.

Но ъглите? Какво виновни са те?
Преломна граница между два сиви свята.

И когато на ъгъла
чакат се влюбени
те разцъфват завчас.
И не са вече мършави гълъби.

Когато два сиви свята
се срещнат на ъгъла
Градът е красива дъга.

Цитат :

Но ъглите? Какво виновни са те?

за по-добър ритъм- какво са виновни те.
Иначе е доста интересно. Поразпиляно е, но ми хареса.

Април

Ръжта във златно оцветена,
във кехлибар на любовта,
е моят дом, е мой заслон
от зимата, от мъртви дни,
от бурни дъждове на пролетта,
в червените дни на април
намирам диаманти във ръжта.

Rupture

Just resent yourself.
Don't relent yourself.
You're dissident of yourself.
Just dissent from yourself.

Never agree.
Never agree.

Just accept yourself.
And agree with yourself.
Never doubt yourself.
Or you'll falter in hell.

Always agree.
Always agree.

Just trust yourself.
Just come out of your shell.
Don't be scared of hell.
You hold it right in yourself.

Never agree.
Never agree.



Да отбележа искам, че това не е "стихотворение", а по-скоро опит да творя под въздействието на лаконичните текстове на Джъстин Броудрик, в които римата, ако я има, е най-много между една или две думи, които се повтарят; повтаря се и самата структура (примерно, това в подписа ми).

Но не пречи да го споделя.

Искаш критика? Сериозно? Окей, аз ще ти напиша малко, защото не съм съвсем впечатлена от творбите ти.
Да почнем от римата - практически не уцелваш кое с кое да римуваш. Емоцията ти на места заглъхва и стихотворенията ти сякаш викат "това не знам защо го пиша".
"Асфалт - Танго" - първи куплет се губи римата. Втори "И ми се иска" - мноого клиширано начало. "Ранобудна тягост" - това пък какво е? "Ранобудна тишина" би звучало по на място.
Несполучливи фрази - например в дуализъм "Аз съм това, което си ти" - неясно, неточно и нищо не казва. Освен това звучи твърде тривиално. След това изреждането - защо, по дяволите няма ни един глагол? Скучно е. Във втория куплет - твърде много "как". Имаш вложена емоция, но тя се препъва в несполучливите ти изрази и умира по средата на стихотворението.
Следлюбовно - виждам какво си искал да кажеш. Обаче. Разделянето на изречение на два реда не ти е най-гениалната идея. Накъсва ритъма и разваля общото впечатление. "Разрушихме си общия трон" - а над какво сте царували, моля? Не е лошо ние, читателите, да знаем. "Синина от червените дни" - тук каквото и да си искал да кажеш, не става ясно. Що синина? Е, може и да се досетим, някой се е препънал и фраснал. Ама що червени??? Явно само ти си знаеш.

"Без сърце аз останах, щом подарих
го на теб, то тупти, чуй го ти."

Калпаво пренасяне. Последно препъване и стихотворението ти остава да спи, цопнало в канавката. Да не говорим, че темата с подаряването на сърца е клише, сама по себе си. Поне можеше да я опишеш оригинално.
"Лавина" - започваш с "весела покривка". Не виждам какво й е веселото. Настроението не е весело, а е тъжно. Ако си се опитал да го направиш весело, изобщо не се е получило. И последно, което не разбрах - върха ли е излъгал планинарите или чукарите?
"Нощ над Голия хълм" ми харесва. Но пак има какво да се желае от изразни средства. Кога Мефистофел би казал "Не искам отплата"? Твърде плоско, възпитано, литературно. По-скоро би трябвало да е "Не ти искам душата". По-информативно е, най-малкото. Ето как би ми харесало повече:

Нощ на Голия хълм

Преди години Мефистофела срещнах.
Той рече ми:
"Пожелай си нещо. Не ти искам душата."

Пожелах да докаже, че живея и дишам.
И оттогава насам аз страдам.

Не претендирам да съм поет или че редакцията е кой знае каква. Но поне маха малко от клишетата.
"Поетични хапчета" също ми харесва. Явно се развиваш. Но може би е добре да смениш "един хап аспирин" с "като хап аспирин". По-информативно, едно клише по-малко.
По "Joy division" нямам корекции на думи, освен че може би трябва да засилиш емоцията. Като за стихотворение тип "предсмъртно писмо" ми звучи твърде спокойно.
"Неон" - пак проблема с емоцията. Твърде спокойно. Трябва да си по-патетичен или по-описателен. Иначе се получава студено, безвкусно клише - като изстинала палачинка.
"Детство" ми направи недобро впечатление с твърде много "под". А има емоция! И махни това "във" - не помага на ритъма, освен че е правописна грешка. Ето една примерна корекция.

Детство

В стаята, под труповете прах,
сред спомени, от времето забравени,
над стонове, под викове, всред страх,
из мечтите ни детски ограбени,
по призмата - прозорец от стъкло,
под слънцето с лъчите си пречупени,
под облаци, под сивий небосклон,
из детските ни блянове начупени,

се криех от безличните шамари,
нанесени от сухави ръце,
се свивах, и ридаех, о как страдах! - тук съм добавила градация, иначе не ми се струва добре

Защо ме удрят?
Не съм ли аз дете?

"Wiegenlied" - само словореда в последния ред може да промениш. Да стане "Без думи да пееш, не е лесно". И махни това "никак", не е информативно.
"На Есме" започва с виц. Несполучливо. После продължава в стил Вапцаров. Ок, аз харесвам Вапцаров. Но това сиво направо изби рибата. Защо не го смениш тук-там с "мръсно". Схващам, че си се опитал да постигнеш градация, но не се е получило. Затова по-добре да го разнообразиш. И оправи това "Какво виновни са те?" както ти казаха. Освен това не е ясно ръждата какво прояжда - гълъбите или кофите. Ето примерна редакция:

Да, сив е града,
мръсни са сградите,
сиви са хората,
младите, старите;
по калните улици
посивелите птици
и мършави гълъби

рошави, грозни,
се ровят по кофите
от ръждата проядени,
във калните, черни води.

Но ъглите? Какво са виновни?
Преломна граница между два сиви свята.

"Април" е добро. Ама откъде се взеха червените дни? И каква ръж през април? Или говориш за южното полукълбо? Понеже там е есен и има червено и може би ръж.

"Rupture" - интелектуална мастурбация. Повтарянето на едно и също не го прави по-яко. По скоро "потворението е баща на затъпяването" в този случай.
Какво да ти кажа за заключение. Ти можеш да пишеш. Имаш идеи и емоции. Обаче не си толкова добър в изразяването. И ти липсва богатство на езика. Може стихотворенията ти да са яки за тебе, обаче читателя ти ще иска да прочете нещо, което е повече наситено с емоция. И описано с по-разнообразни думи.
Това е от мен. Помисли върху това, което ти казах, и давай напред.

Специално за Есме има причина да започва с "виц", Rupture, както казах, не е стихотворение и не се стремя към ритъм или поетичност, а точно към това повторение.

За останалото благодаря.

Цитат :

"Април" е добро. Ама откъде се взеха червените дни? И каква ръж през април? Или говориш за южното полукълбо? Понеже там е есен и има червено и може би ръж.

Епа, нямаше да е толкова хубаво, ако не беше ръж. :д
човек, скаран със селскостопанските култури няма и да обърне внимание.
няма да коментирам другото, каза доста неща, които ме мързеше да формулирам. :д

Цитат :

"Разрушихме си общия трон" - а над какво сте царували, моля? Не е лошо ние, читателите, да знаем.

Може би тук не съм съгласна. Не конкретно, но често недомлъвките са си на място.

Ще ме прощаваш, ама точно "Разрушихме си общия трон" има нужда от дообясняване. Понеже звучи като "ние бяхме голяма работа". И ако не се обясни що сте били "голяма работа", читателя почва да се вбесява. Или пък е обичайното влюбените да се имат за голяма работа, понеже са, ами влюбени... pissing me off.
А "ръж", "червено" и "април" са несъвместими. Според мен стихотворевието е повече за есен, отколкото за пролет. И какво като хората не са запознати със селскопанските култури? Нека да не е скарало с реалността стихотворението.

Що си мислиш, че не съм спокойна? Дискусия водим тука, нормално е човек да се пали, като спори за нещо. Нали в спора се раждала истината? Или е забранено да се спори? Аз не смятам, че единствено аз съм права и никой друг, но мисля че е добре да си държа на позицията и да се опитам да я аргументирам.
Извинявам се на модераторите, които ще трябва да почистят след нас.

що пък да не е скарано? реалността е скучна. Точно поезията се опира на реалността от дъжд на вятър.
само за цветовото решение съм съгласна, може би трябваше да е златно/жълто

P.S. Аз съм модераторите, ама мисля, че могат да се водят и дискусии в тая тема, така че засега не смятам да трия.

Имаш предвид, че трябва да е за есен ли?
А иначе, да, що да не е скарано с реалността? Понякога така е по-забавно. Само че не е лошо да се обясни що е скарано с реалността. Или поне да се намекне, знам ли.

Имах предвид, че може червеното да се замести с някакъв нюанс на жълтото. :д
щеше да се върже с ръжта.
естествено, ако игнорираме това, че април обикновено е зелен :д

Ма-а-алко съм потресен и доста съм уплашен.