teemant

Искаш критика? Сериозно? Окей, аз ще ти напиша малко, защото не съм съвсем впечатлена от творбите ти.
Да почнем от римата - практически не уцелваш кое с кое да римуваш. Емоцията ти на места заглъхва и стихотворенията ти сякаш викат "това не знам защо го пиша".
"Асфалт - Танго" - първи куплет се губи римата. Втори "И ми се иска" - мноого клиширано начало. "Ранобудна тягост" - това пък какво е? "Ранобудна тишина" би звучало по на място.
Несполучливи фрази - например в дуализъм "Аз съм това, което си ти" - неясно, неточно и нищо не казва. Освен това звучи твърде тривиално. След това изреждането - защо, по дяволите няма ни един глагол? Скучно е. Във втория куплет - твърде много "как". Имаш вложена емоция, но тя се препъва в несполучливите ти изрази и умира по средата на стихотворението.
Следлюбовно - виждам какво си искал да кажеш. Обаче. Разделянето на изречение на два реда не ти е най-гениалната идея. Накъсва ритъма и разваля общото впечатление. "Разрушихме си общия трон" - а над какво сте царували, моля? Не е лошо ние, читателите, да знаем. "Синина от червените дни" - тук каквото и да си искал да кажеш, не става ясно. Що синина? Е, може и да се досетим, някой се е препънал и фраснал. Ама що червени??? Явно само ти си знаеш.

"Без сърце аз останах, щом подарих
го на теб, то тупти, чуй го ти."

Калпаво пренасяне. Последно препъване и стихотворението ти остава да спи, цопнало в канавката. Да не говорим, че темата с подаряването на сърца е клише, сама по себе си. Поне можеше да я опишеш оригинално.
"Лавина" - започваш с "весела покривка". Не виждам какво й е веселото. Настроението не е весело, а е тъжно. Ако си се опитал да го направиш весело, изобщо не се е получило. И последно, което не разбрах - върха ли е излъгал планинарите или чукарите?
"Нощ над Голия хълм" ми харесва. Но пак има какво да се желае от изразни средства. Кога Мефистофел би казал "Не искам отплата"? Твърде плоско, възпитано, литературно. По-скоро би трябвало да е "Не ти искам душата". По-информативно е, най-малкото. Ето как би ми харесало повече:

Нощ на Голия хълм

Преди години Мефистофела срещнах.
Той рече ми:
"Пожелай си нещо. Не ти искам душата."

Пожелах да докаже, че живея и дишам.
И оттогава насам аз страдам.

Не претендирам да съм поет или че редакцията е кой знае каква. Но поне маха малко от клишетата.
"Поетични хапчета" също ми харесва. Явно се развиваш. Но може би е добре да смениш "един хап аспирин" с "като хап аспирин". По-информативно, едно клише по-малко.
По "Joy division" нямам корекции на думи, освен че може би трябва да засилиш емоцията. Като за стихотворение тип "предсмъртно писмо" ми звучи твърде спокойно.
"Неон" - пак проблема с емоцията. Твърде спокойно. Трябва да си по-патетичен или по-описателен. Иначе се получава студено, безвкусно клише - като изстинала палачинка.
"Детство" ми направи недобро впечатление с твърде много "под". А има емоция! И махни това "във" - не помага на ритъма, освен че е правописна грешка. Ето една примерна корекция.

Детство

В стаята, под труповете прах,
сред спомени, от времето забравени,
над стонове, под викове, всред страх,
из мечтите ни детски ограбени,
по призмата - прозорец от стъкло,
под слънцето с лъчите си пречупени,
под облаци, под сивий небосклон,
из детските ни блянове начупени,

се криех от безличните шамари,
нанесени от сухави ръце,
се свивах, и ридаех, о как страдах! - тук съм добавила градация, иначе не ми се струва добре

Защо ме удрят?
Не съм ли аз дете?

"Wiegenlied" - само словореда в последния ред може да промениш. Да стане "Без думи да пееш, не е лесно". И махни това "никак", не е информативно.
"На Есме" започва с виц. Несполучливо. После продължава в стил Вапцаров. Ок, аз харесвам Вапцаров. Но това сиво направо изби рибата. Защо не го смениш тук-там с "мръсно". Схващам, че си се опитал да постигнеш градация, но не се е получило. Затова по-добре да го разнообразиш. И оправи това "Какво виновни са те?" както ти казаха. Освен това не е ясно ръждата какво прояжда - гълъбите или кофите. Ето примерна редакция:

Да, сив е града,
мръсни са сградите,
сиви са хората,
младите, старите;
по калните улици
посивелите птици
и мършави гълъби

рошави, грозни,
се ровят по кофите
от ръждата проядени,
във калните, черни води.

Но ъглите? Какво са виновни?
Преломна граница между два сиви свята.

"Април" е добро. Ама откъде се взеха червените дни? И каква ръж през април? Или говориш за южното полукълбо? Понеже там е есен и има червено и може би ръж.

"Rupture" - интелектуална мастурбация. Повтарянето на едно и също не го прави по-яко. По скоро "потворението е баща на затъпяването" в този случай.
Какво да ти кажа за заключение. Ти можеш да пишеш. Имаш идеи и емоции. Обаче не си толкова добър в изразяването. И ти липсва богатство на езика. Може стихотворенията ти да са яки за тебе, обаче читателя ти ще иска да прочете нещо, което е повече наситено с емоция. И описано с по-разнообразни думи.
Това е от мен. Помисли върху това, което ти казах, и давай напред.

Специално за Есме има причина да започва с "виц", Rupture, както казах, не е стихотворение и не се стремя към ритъм или поетичност, а точно към това повторение.

За останалото благодаря.

Цитат :

"Април" е добро. Ама откъде се взеха червените дни? И каква ръж през април? Или говориш за южното полукълбо? Понеже там е есен и има червено и може би ръж.

Епа, нямаше да е толкова хубаво, ако не беше ръж. :д
човек, скаран със селскостопанските култури няма и да обърне внимание.
няма да коментирам другото, каза доста неща, които ме мързеше да формулирам. :д

Цитат :

"Разрушихме си общия трон" - а над какво сте царували, моля? Не е лошо ние, читателите, да знаем.

Може би тук не съм съгласна. Не конкретно, но често недомлъвките са си на място.

Ще ме прощаваш, ама точно "Разрушихме си общия трон" има нужда от дообясняване. Понеже звучи като "ние бяхме голяма работа". И ако не се обясни що сте били "голяма работа", читателя почва да се вбесява. Или пък е обичайното влюбените да се имат за голяма работа, понеже са, ами влюбени... pissing me off.
А "ръж", "червено" и "април" са несъвместими. Според мен стихотворевието е повече за есен, отколкото за пролет. И какво като хората не са запознати със селскопанските култури? Нека да не е скарало с реалността стихотворението.

Що си мислиш, че не съм спокойна? Дискусия водим тука, нормално е човек да се пали, като спори за нещо. Нали в спора се раждала истината? Или е забранено да се спори? Аз не смятам, че единствено аз съм права и никой друг, но мисля че е добре да си държа на позицията и да се опитам да я аргументирам.
Извинявам се на модераторите, които ще трябва да почистят след нас.

що пък да не е скарано? реалността е скучна. Точно поезията се опира на реалността от дъжд на вятър.
само за цветовото решение съм съгласна, може би трябваше да е златно/жълто

P.S. Аз съм модераторите, ама мисля, че могат да се водят и дискусии в тая тема, така че засега не смятам да трия.

Имаш предвид, че трябва да е за есен ли?
А иначе, да, що да не е скарано с реалността? Понякога така е по-забавно. Само че не е лошо да се обясни що е скарано с реалността. Или поне да се намекне, знам ли.

Имах предвид, че може червеното да се замести с някакъв нюанс на жълтото. :д
щеше да се върже с ръжта.
естествено, ако игнорираме това, че април обикновено е зелен :д

Ма-а-алко съм потресен и доста съм уплашен.

Е, получи каквото искаше, wha.

аз като на всяка манджа мерудия ше кажа:
djrush 3

Е, не, мисля, че сме далеч от "охлювите". : )

ее да, напълно права си, но не можеш да отречеш, че има нещо такова...
напомнящо... ;д ;д надявам се да няя охлюви. и картинки. ;д ;д

Случайна среща в дъждовна Барселона

Над залива сами сме.
В кабинковия лифт.
Двама. На въжето.

Въжето се прокъсва
(представям си поне)
И ние с теб политаме
за миг.

Водите долу мътни са.
Фалшив водовъртеж
от множеството кораби
в пристанището днес.

Над залива сами сме.
В кабинковия лифт.
А аз не те познавам.
Но няма нужда.

Въжето.
Се.
Прокъсва.

Харесва ми. наистина. образите, които предизвиква...
не ми харесва само фактът, че в третия куплет се забелязва рима, а в другте- йок.
давай, ставаш по-добър :д

Благодаря, благодаря.

Riddle написа:

Страхотно е <3
Наистина!
Много силен е момента на повторението за въжето. В смисъл, с точките, много голям ефект с получава. <3

Да!
Смислен коментар, но, да...

Днеска обяснявах на един американец в тъмблър, че съм ходил на state exams, и ми се е паднал моят любимец Далчев, и се наложи да му превеждам творбата. На моменти ритъма се губи, плюс, че на четните стихове е променен (няма как, сучих, сучих, ама не звучеше добре), ама добре се получи общо-взето.


The Books

The book in front of me is opened
every day and every night,
all alone, this world don't know
neither know the people I.

The birds pass by and fly away
here is the dusk, here is the dawn.
And just like pages pass my days;
I'm tired of reading on my own.

So many years spend learning someone
else's life of someone else,
and yours, unneeded and forgotten,
to pass in silence and decay.

You never reached my lonely shores,
love call, never touched my soul.
I lost my life 'cause of the books
I lost the world before I'd know.




EDIT:

Я, я, играх, суках, пък направих алтернативен превод, кажете си предпочитанията:

The book infront of me is opened
every day and night,
all alone, this world don't know,
nor know the people I.

The birds pass by and fly away
revolving dusk and dawn
And just like pages pass my days;
I'm tired and alone.

So many years spend learning foreign
life of someone else
and yours, unneeded and forgotten,
to pass bleak, desolate.

Love never reached my lonely shores,
and never touched my soul.
I lost my life because the books;
the world before I'd know.

Гара за един

Аз тръгвам и очаквам изпращачи -
на гарата съм сам-самин.
Ръждив, локомотивът жадно грачи
за въглища, изпуска черен дим.

Кондукторът ме гледа изпод вежди,
приканва ме да се кача.
Аз чакам пак, аз чакам думи нежни:
"Обичам те" и "Сбогом". Под дъжда.

Релсите пищят под тази тежест
стотонна на вагона стар.
А влака пее монотонна песен,
напускам този град със утринта.

Петното

С начало и със край
тъй равен и тъй бял
а в центъра -
чернее се петно.

Под бялото -
метална маса,
пласт от лед, затрупан
от памучен сняг.
Освен горещото петно.

До преди малко е била
препълнена и жива
със чайник и сервиз от порцелан.
Сега е със петно.

И гостите следобедни ги няма
оставили са само
кафеено петно.

Avalanche_Master написа:

Петното

Идеята много ми допада. По принцип не харесвам такъв формат стихотворения, но това ми допадна. Имаше един тънък момент, който не ми хареса само. И нещо му липсва, но не знам какво. Обаче... не знам, напоследък доста често ми се случва да се замислям за това как тече времето и така нататък. Примерно... онзи ден излязох да обядвам с дядо и тъкмо се прибрах и след малко за секунда си помислих как трябва да изляза с дядо, за да ядем. И се усетих, че ние даже вече сме се върнали и си представих как в момента мият чиниите, които сме използвали и така нататък. Както и да е, не мога да обясня какво имам предвид, затова само ще ажа, че ми харесва. Иронията е че в другото подобно нещо, което харесвам, става въпрос за... чай Чакай да го намеря.

Да, намерих го. И отново, разбира се, ирония. Оригиналът е на българска поетеса и то русенска, но не мога да го намеря. Затова сега ще ти покажа хърватския превод, а после, като намеря оригинала, ще видиш и него.

ČAJNA CEREMONIJA

Ajde da ostavimo čaj
da prelije šalicu,
tanjurić pod njom
Plave cvjetiće da udavimo
Da obojimo stolnjak,
lakiranu nogu stola,
njezinu petu zabijenu u tepih,
poput papučice balerine
Da procuri kroz bijeli tavan
naših susjeda,
njihovih susjeda,
Nakraju ćemo možda primijetiti
da smo ljepljivi od banalnosti…

Nemoj brisati čaj
Da si kažemo "Dosta više"
"Gotovo je"

Чайна церемония
O, du lieber Augustin,
alles ist hin.

И нека да оставим чая
да прелее чашата,
чинийката под нея
Сините цветчета да удавим
Да оцветим покривката,
лакираният крак на масата,
петата ú, забодена в мокета,
като пантофката на балерина
Да протече през белия таван
на нашите съседи,
на техните съседи.
Накрая може би ще забележим,
че лепнем от баналности...
Не подсушвай чая
Да си кажем ‘Стига вече’
‘Всичко свърши’