Лично Творчество
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


~ Форумът за Личното Ви Творчество ~ ˚₊‧꒰ა ☆ ໒꒱ ‧₊˚
 
ИндексPortalТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 ФЕНТЪЗИ: Отломките.

Go down 
+2
Kleo
ℛi∂∂ℓℯ
6 posters
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
ℛi∂∂ℓℯ
Nemo ⚕☠︎︎
ℛi∂∂ℓℯ


Брой мнения : 8707
Age : 29
Localisation : Love's manna flask
Registration date : 04.01.2008

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyВто 06 Апр 2010, 15:59

Вардентанг е свят, населяван от най - различни същества, от елфи до джуджета (и както е добре известно, тези две раси не се обичат особено много). През третото хилядолетие от слънцестоенето на Дур Руук във Вардентанг идва злия магьосник Балзак. Той бързо набира мощ в кулата си Калада, която се намира на върха на скалата Грана. Той построява зловещ град, населяван от армиите му орки и тролове, като в центъра на града се намира Калада. Целта на магьосника е повече от ясна - да завладее света. Тъй като армията му е безчетна, а силите му са огромни, останалите обитатели на Вардентанг нямат шанс да му се противопоставят. Единствената им надежда се крие в Сребърната сфера. Тя представлява вълшебен предмет, направен от древната богиня на елфите - Еланор - с цел да защитава мира и красотата в света. Ала в началото на властването си, Балзак успява да отнеме сферата и да я строши на четири отломки. Той ги поставя в кулите Дур Голтанг, Дур Амалтанг, Дур Золтанг и Дур Ломин, които са малко отдалечени от града, като го ограждат от четирите му страни.
На събора на народите владетелите на отделните царства/кралства/графства и т.н. решават, че трябва да се опитат да съберат частите на сферата, за да отблъснат Балзак. За целта те избират най - достойните от своята раса и ги изпращат на опасната мисия.
Вражеският град се нарича Горданг.
Кулите се охранявани от орки, тролове, жените - валмири (изоставени от мъжете си полу - демони, полу - хора, силно настървени и жадни за мъст.) и други опасни същества.
Записвайте се.
И, помнете, ПО ЕДИН представител от царство/графство. Ако има други хора от друго царство, например, може. Все едно да изберете и Арагорн (Гондор) и Еомер (Рохан) - хора; Леголас (Мраколес), Келеборн (Лотлориен) - елфи.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Luis_r10


Последната промяна е направена от Sid Vicious на Вто 06 Апр 2010, 18:28; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
https://caledonian-vapour.tumblr.com/
ℛi∂∂ℓℯ
Nemo ⚕☠︎︎
ℛi∂∂ℓℯ


Брой мнения : 8707
Age : 29
Localisation : Love's manna flask
Registration date : 04.01.2008

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyВто 06 Апр 2010, 16:31

Име: Естелар Адамар
Раса: Елф - принца на елфическата гора Естелианд, син на владетелите Ниниел и Халтар. Има и сестра Мириел. Любимата му се нарича Меланор (на изображението заедно с него).
Оръжие: Лък
Персонаж: Интелигентен, умерен и величествен. Естелар е типичен представител на елфите - те са мъдри и любезни същества, които обаче са смели войни, готови безстрашно да защитават красотата на света с изключителните си бойни умения. Изключително точен стрелец. Той е много предан приятел, повдига духа на компанията с изтънчения си елфически хумор. Естелар е ловък и сръчен, а също така и добър стратег.

Изображение:
ФЕНТЪЗИ: Отломките. Eras
увеличено


_________________
Nihil verum est licet omnia.

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Luis_r10


Последната промяна е направена от Sid Vicious на Чет 08 Апр 2010, 00:54; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
https://caledonian-vapour.tumblr.com/
Kleo

Kleo


Брой мнения : 44
Registration date : 06.04.2010

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyВто 06 Апр 2010, 23:05

Кий - изключително красива жена от расата на хората. Жител на Голямото кралство. Преживяла необикновена случка в Изоставената гора. Още като момиче, по време на една безобидна разходка, попада в Хилядолетния кръг, който се появява веднъж на 1000 години в центъра на гората и изгубва съзнание за дълго във мощния водовъртеж от древна енергия. Баща и я намира, но не успява да я събуди 4 месеца. Когато идва в съзнание, тя разбира, че може да управлява живота си чрез своите мечти. Само че понякога просто дарбата безпричинно и изневерявя и тя е безсилна да я контролира, защото не открива никаква закономерност. Тъй като с дарбата си може да промени хода на събитията в положителна насока, и поради факта, че е отличен воин, е една от Избраните.

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Final_Fantasy___Tifa_Lockhart_by_KJS_1
Върнете се в началото Go down
Kleo

Kleo


Брой мнения : 44
Registration date : 06.04.2010

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Още за Кий   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyСря 07 Апр 2010, 10:29

Като всяко момиче Кий, малко след сдобиването с дарбата, се отдава на мечти, в които се вижда като принцеса. Не след дълго в гората я вижда Кралят, който със свитата си е тръгнал да иска за жена на сина си принцесата от Кралството на горските хора. Омаян от красотата на Кий кралят прекъсва похода. След дълги размисли решава, че ще поиска вълшебната Кий от баща и тя ще бъде новата принцеса и съпруга на сина му. Семейството и е поласкано от тази чест, но момичето се ужасява и побягва. Проваля плановете на Краля. В същото време от Кралството на горските хора научават тази история и са изключително засегнати. В годините напред те не забравят позора си и когато започва събирането на Избраните те изпращат своя изключителен герой Стоун, който е прекрасен войн, но ужасен човек. Тайно се надяват той да успее да компрометира Кий, за да бъдат отмъстени за стария си позор.
Предоставям на друг участник в играта да изгради образа на Стоун.
Върнете се в началото Go down
Sweet_Bellic

Sweet_Bellic


Брой мнения : 6
Registration date : 07.04.2010

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyЧет 08 Апр 2010, 00:21

Име: Едвин Криос
Възраст: 34
Оръжие: Добър с редица оръжия, предпочита дълъг меч и арбалет.
Занимание: Наемник, ловец на глави, атентатор, шпионин.
Произход: Тъне в мистерия; предполага се, че е роден в столицата на северните народи Мьонир. На около 20 години се мести на юг, към долината на вечния огън, в един от 12-те града-държави, за което предполагат редицата атентати на висши магистрати и високопоставени личности по това време.
Методичен, хладнокръвен, лесно приспособим, той е заплаха дори за могъщите джуджета и елфи. Може да бъде намерен и винаги готов за действие срещу съответна сума. Предполага се, че има шпионски канали в 12-те града, също простиращи се до самата столица, а може би и из цял Вандертанг. Слухове го свързват и със самият Балзак.
Опасен играч, срещу когото никой не би желал да се изправи.

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Gatsu11xn1
Върнете се в началото Go down
Sweet_Bellic

Sweet_Bellic


Брой мнения : 6
Registration date : 07.04.2010

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyЧет 08 Апр 2010, 00:49

Име: Стоун
Възраст: 40
Оръжие: Умел с много оръжия, няма предпочитания. При обстоятелства би могъл да убие човек с чаша.
Занимание: Професионален войник, шпионин, изнудвач, подбудител
Произход: Типичен представител на горските хора, любимец на кръгът на Избраните. Участвал във Великата война на народите, ветеран. Твърдоглав, не зачита чуждото мнение, като войник е убивал множество цивилни, жени и деца. Опитва да опитоми звяра в себе си, засега неуспешно. Стоун се занимава изключително с дела на Избраните, които го натоварват да злепостави Кий чрез редица ходове. Говори се, че е имал общо с Едвин Криос, но няма надежден свидетел, който да потвърди. Иска главата на Балзак, заради всички незгоди, които магьосника извършил през годините. Смята се, че се интересува от магия, което би обяснило младежкият му външен вид. Предполага се, че търси магии, с които да "излекува" Балзак със собственото му оръжие...

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Sc4_pub_3dhr_siegfried
Върнете се в началото Go down
ℛi∂∂ℓℯ
Nemo ⚕☠︎︎
ℛi∂∂ℓℯ


Брой мнения : 8707
Age : 29
Localisation : Love's manna flask
Registration date : 04.01.2008

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyЧет 08 Апр 2010, 01:19

Име: Аевал Наири
Раса: Амазонка
Оръжие: Лък, кама.
За нея: Тя е най - добрият войн от армията на кралство Амазония. Има
множество победи, блестяща слава; носят се какви ли не легенди за
подвизите й. Именно заради тези нейни качества кралицата -
Савал Комири - я избира за пратеник в опасната мисия.
Изключително хладнокръвна и издръжлива. Може да живее при много
трудни условия, да се приспособява към средата, в която се намира.
Горделива е, буйна, лесно избухва. Тя не е особено доверчива,
винаги си има едно наум и внимателно наблюдава действията на
останалите, за да може да забжележи, ако правят нещо подозрително.
Бори се докрай за целите си, никога не се отказва от това, което е
намислила, и не се връща назад.

Изображение:

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Nares

_________________
Nihil verum est licet omnia.

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Luis_r10
Върнете се в началото Go down
https://caledonian-vapour.tumblr.com/
NoName!!!
crack in a mirror
NoName!!!


Брой мнения : 15
Registration date : 07.04.2010

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyЧет 08 Апр 2010, 11:07

Име: Норек Ваелдур
Външен вид: /дойде ми зор да намеря снимка затова ще опиша/Висок и
строен, не особено мускулест, но за сметка на това адски пъргав. Носи
сиво наметало , сива, кръгла шапка /тип мексиканските, ама не съвсем
xD/, която през повечето от времето закрива очите му. Има флейта,
която има и специални приложения.
За него: Идва от западните влажни гори, предполага се черодното му
място е Древния Град на Куураст. Земите там са населявани от
некромансери и вещери, обвързани с тъмни сили, затова и повечето
народи във Вардентанг им нямат особено доверие. Мълчалив е и никога
не можеш да разбереш какво му се върти из главата. Въпреки това умее
да работи в екип и винаги действа разумно.
Оръжие: Под ръкавите му излизат остри ножове и притежава някой
способности характерни за расата му.
Върнете се в началото Go down
Leen
lifelong prisoner of Ka.
Leen


Брой мнения : 361
Registration date : 21.06.2007

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyПет 09 Апр 2010, 00:05

Леле, от колко отдавна не съм писала..

Аря Книйд.
Произходът й се смята за магически, защото през поколение първородното дете получава някакви способности. Поради тази причина жените от рода Книйд се смятат за вещици и живеят в изгнание в древната гора Ейлд. Въпреки лошата слава, която им се носи, хората често търсят помощта им, молят за отвари или просто за съвет, защото смятат, че инстинктът им е по изострен, заради ясновидските дарби, които се проявават в по късните им години.
Аря е прокудена от селото си, когато е на 12, защото успява да потуши малък пожар само с поглед. Родителите й са изплашени от недоволството на селяните и се съгласяват да я пратят да живее във Вещерската гора, при една стара чародейка. От тогава тя живее със старицата (Чийлд) и се учи от нея в замяна на компанията си.
Характерът й е буен. В един момент може да е спокойна, а в следващия да избухне. Обича да стреля с лък.
Дребна е, дори и за жена, с дълга черна коса, която носи вързана на плитка. Очите й са тъмно сини, на моменти изглеждат черни. Има белег като решетка на длатна си - отличителен знак, че е от род на вещици.
Аря е една от избраните, защото магията на рода й се смята за една от най силните и древните, които съществуват. Когато идват пратениците, за да й съобщят, че е Избраница, тя е едва на 17 години.

ФЕНТЪЗИ: Отломките. The_witch__by_m0thyyku


Последната промяна е направена от Leen на Пет 09 Апр 2010, 00:12; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Dark_Damion




Брой мнения : 1
Registration date : 08.04.2010

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyПет 09 Апр 2010, 00:05

Име: Алтир Нимавел
Защо е Избран? - Той е от заможното семейство Нимавел, което е на голям почит в елфическия Дом Аелар; тъй като самият Алтир е много уважаван и доста се е издигнал в очите на останалите елфи, е пратен на опасната мисия като един от Избраните.
История: Родителите му са горска нимфа и елф. Нимфите, известни като съблазнителни създания, обичат да примамват хора и други същества; същото се е случило и при родителите на Алтир. Когато майката ражда момчето, го изоставя в гората.
Един ден, когато елфите от заможното семейство Нимавел се разхождат по тези места, го откриват и решават да го отгледат и възпитат. Още когато Алтир е дете, те го завеждат на врачка. Тя му предсказва, че в него има както Светла страна, така и Тъмна, и че във важен момент, скритата Тъмна страна ще се разкрие... Всъщност това означава, че поради причината, че родителите му са добро и лошо същество, елф и нимфа, той има нещо като раздвоение на личността, и това ще се прояви за пръв път по време на важната задача..
Лик:

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Althiee
Върнете се в началото Go down
Kleo

Kleo


Брой мнения : 44
Registration date : 06.04.2010

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: ДО ТУК   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyПет 09 Апр 2010, 15:16

Резюме: Свят Вардентанг, застрашен от злия Магьосник Балзак, събиращ мощ в кулата си Калада на върха на скалата Грана. Построява и зловешия град Горданг. Скрил е отломките на вълшебната сфера - единственото възможно оръжие срещу него - в 4 кули, намиращи се около града му.
Кули с отломките на вълшебната сфера:
Дур Голтанг, Дур Амалтанг, Дур Золтанг, Дур Ломин.
Охрана:
орки, тролове, жени-валмири /полу-демони, полу-хора/.
Създателка на сферата: богинята на елфите Еланор.
Избраните:
Елфи: Естелар Адамар, Алтир Нимавел,
Хора: Кий, Едвин Криос, Стоун, Норек Ваелдур
Амазонка: Аевал Наири
Полувещица: Аря Книйд


Последната промяна е направена от Kleo на Пет 09 Апр 2010, 15:28; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
Kleo

Kleo


Брой мнения : 44
Registration date : 06.04.2010

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Сърдити   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyПет 09 Апр 2010, 15:22

Дребните създания от света Вардентанг са сърдити, че са пренебрегнати и няма техни представители сред Избраните. Настояват с групата да тръгнат и неопределимите по вид, по-дребни и от джуджета същества Джил и Джелато. Нямам още пълна идея какви да бъдат. ПОМАГАЙТЕ!


http://www.epilogue.net/cgi/database/art/view.pl?id=127121
Върнете се в началото Go down
ℛi∂∂ℓℯ
Nemo ⚕☠︎︎
ℛi∂∂ℓℯ


Брой мнения : 8707
Age : 29
Localisation : Love's manna flask
Registration date : 04.01.2008

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyПет 09 Апр 2010, 18:18

Име: Джил
Раса: Гоблин
История: Избран е за представител, тъй като дребните създания от Вардентанг настояват да участват в мисията.
Характер: Въпреки че е много нисък, се гордее със своята раса и
култура и обича да хвали постиженията на гоблините, джуджетата и
останалите дребни същества. Изпълнен е с енергия; обича да раздава съвети и да съставя планове. Доста е разсъдлив, ала понякога не изслушва чуждите мнения.
Снимка:
http://www.epilogue.net/cgi/database/art/view.pl?id=127121

Име: Джелато
Раса: Гоблин
История: Избран е за представител, тъй като дребните създания от Вардентанг настояват да участват в мисията.
Характер:
Саможив, понякога сприхав; обича да се самоизтъква. Безразсъдно смел и самоуверен, изпълнен с кураж. Не обича да бъде пренебрегван и изключително много се ядосва, ако някой го подцени. Има авантюристичен дух и е доста решителен. Понякога обаче става заядлив и агресивен.
Снимка:
http://www.epilogue.net/cgi/database/art/view.pl?id=127125&genre=2

_________________
Nihil verum est licet omnia.

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Luis_r10
Върнете се в началото Go down
https://caledonian-vapour.tumblr.com/
ℛi∂∂ℓℯ
Nemo ⚕☠︎︎
ℛi∂∂ℓℯ


Брой мнения : 8707
Age : 29
Localisation : Love's manna flask
Registration date : 04.01.2008

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyПет 09 Апр 2010, 19:47

НАЧАЛО:


Вардентанг. Какво трябва да си представим, когато чуем името му?
Това е чудноват свят, изпълнен с най - различни мистерии, загадки и енигми; обитаван е от чудновати същества, които с хилядолетия са градили прелюбопитната му история, развивали са въображението си, като са сътворявали величествени дворци и замъци. Например мъдрите и благородни елфи с ангелските си гласове огласяват горите и омайват случайните пътници; или пък хората - през деня трудолюбиво обработват земята, а вечерта се събират в местните кръчми, за да отпочинат от трудния ден с песни и танци. Или пък джуджетата - те отдават целия си живот, за да дълбаят земните недра в търсене на богатствата й. Понякога настъпват и трудни, тревожни времена, в които силите на Злото се опитват да се разпрострат из цялата земя, да я завладеят и да я превземат.
Положението бе такова и през третото хилядолетие от слънцестоенето на Дур Руук. Магьосникът Балзак, известен с могъществото и интелигентността си, твърде много се интересуваше от Тъмната магия. Той прекара толкова много време да разучава нейните тънкости, че накрая тя превзе съзнанието и мислите му, завладя го и го умопомрачи. Балзак стана най – вещият и най – силният в Черните изкуства. Той бе обзет от жажда за власт, искаше да управлява целия Вардентанг. Мечтаеше всички същества да му се преклянат и да треперят от страх пред него. Върху сухата скала Грана, пуста и лишена от живот, той построи непревзеваема кула, която бе толкова висока, че краят й не се виждаше – губеше се във висините, издигаше се зловеща и мрачна, та всяваше ужас в сърцата на всеки, който я видеше. Бе тъй мистериозна и демонична! Балзак се засели в нея и започна да изгражда град, който набираше сили и се разрастваше все повече и повече. Той го огради с високи крепостни стени, създаде безброй много грозни и ужасяващи същества, които нарече орки, привлече при себе си злонамерените тролове и се съюзи с племето на валмирите – те представляваха непочтени полу – жени, полу – демони, изоставени от мъжете си и наистина жадни за мъст. Когато останалите народи съзряха назряващата опасност, решиха да използват срещу него Сферата – магически предмет, създаден от богинята на елфите – Еланор Благочестива – за да брани Вардентанг от злите сили. Ала при решаващото сражение Тъмният магьосник успя да я отнеме и да я строши на четири части. Съответно той издигна четири кули от четирите страни на своя град - Дур Голтанг, Дур Амалтанг, Дур Золтанг и Дур Ломин, като скри отломките вътре и постави охрана, която да ги пази. Много време живя така светът Вардентанг, в страдания и мъки, докато един ден владетелите на елфическата гора Естелианд не решиха, че не могат повече да понасят несправедливостите на Балзак. Бяха длъжни да опазят красотата на Вардентанг. Щяха да се изправят срещу него с обединените сили на отделните народи, а това щеше да се случи посредством свикването на Велик събор.. Ниниел и Халтар го насрочиха за Третият ден от месеца на Птиците и изпратиха пратеници в отделните царства..


Третият ден от месеца на Птиците:

Бе началото на Същинската пролет. Дърветата бяха разцъфнали, като най – различни насекоми прелитаха от цвете на цвете, за да похапнат сладък нектар. Птиците пееха весело, а сърните се излежаваха мързеливо на горските полянки, наслаждавайки се на нежните милувки на слънцето. Феичките се закачаха с елфите, бодро се смееха и свенливо навеждаха глава, ако някой решеше да ги погали. Природата се бе събудила и сега горските създания живееха безгрижно и щастливо..
Ала настроението в Царския Дом на Ниниел и Халтaр не бе тъй безгрижно като природата навън. Напротив, наоколо цареше напрежение, всички бяха притеснени. Днес се свикваше Велик събор, в който владетелите на отделните кралства щяха да се съберат, за да решат какво да сторят срещу набиращия мощ град на Балзак.. Трябваше да действат, ако искаха да запазят добрината и красотата на света. Все още в Естелианд не бе достигнала черната магия на Тъмния владетел, ала ако не предприемеха нещо незабавно, зловещите му армии щяха да изсекат горите, да избият светлите създания и да унищожат всяко стръкче трева и зеленина. Да, и тогава никога повече нямаше да настъпи Същинска пролет. Щеше да цари вечен мрак и страдание над една пуста, безжизнена гробница..
Ниниел бе застанала до един голям прозорец и мислеше. Още очакваха да пристигнат няколко владетели... Мнозина вече бяха тук, гостоприемно посрещнати в Царския Дом. Ниниел усещаше тяхната тревога и униние, граничещи дори с отчаяние.. Всички се държаха, сякаш са много силни и ще се справят, ала в душите им царуваха мрак и тъмнина. Ниниел въздъхна. В този миг в стаята влезе Халтaр и й рече:
- Савал Комири, Бодрот Маландир и останалите пристигнаха. - след което добави натъжено - Единствено представителя на Лут Голейн го няма.. Таяхме надежда, ала ув`и..
Съпругата му поклати глава унило.
- Да вървим. - подкани я Халтар - Време е да обявим началото на Великия Събор.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Luis_r10


Последната промяна е направена от Sid Vicious на Пон 12 Апр 2010, 14:06; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото Go down
https://caledonian-vapour.tumblr.com/
ℛi∂∂ℓℯ
Nemo ⚕☠︎︎
ℛi∂∂ℓℯ


Брой мнения : 8707
Age : 29
Localisation : Love's manna flask
Registration date : 04.01.2008

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyПет 09 Апр 2010, 23:52

Двамата тръгнаха към мястото, където щеше да се проведе Великия Събор. Бяха избрали просторна зала, като по средата бяха разположили дълга маса, около която щяха да насядат владетелите. Местата на самите Халтар и Ниниел, които бяха домакини на събитието, щяха да са двете единични места, където обикновено сядат кралете и владетелите като цяло.
Елфите влязоха в стаята и веднага се възцари тишина. Жуженето от разговорите, които гостите водеха помежду си, секна. Всички гледаха с очакване. Халтар и Ниниел заеха местата си. След миг на пълна тишина, елфския крал реши да даде начало на Великия Събор.
- И така, братя и сестри, надявам се, че сте доволни от скромното ни посрещане и че пътуването ви е минало без проблеми. Радвам се, че приехте нашата покана и че решихте да се отзовете на нашия повик - той се усмихна благо и обходи с поглед присъстващите - Всички знаете каква е причината да сте тук. - Халтар млъкна за миг - Повиках ви, защото твърде дълго време оставихме Тъмния магьосник Балзак да набира сили в зловещия си град Горданг. Твърде дълго стояхме безучастни. Време е да направим нещо, за да го спрем! Не бива да допуснем да унищожи красотата и светлината на нашия свят. Не искате това да се случи, нали? Е, затова нека го предотвратим!
Елфът млъкна и изчака реакцията на останалите. Те започнаха да се мръщят и изглежда, всеки се бе вглъбил в мислите си. Ниниел отправи на Халтар притеснен поглед. Той й направи знак да се успокои.
Пръв от владетелите се обади този на Голямото кралство:
- И как по - точно смятате да го направим? Имате ли някакъв план? Какво можем да сторим срещу Балзак Неблагородни?
Халтар се усмихна решително и започна да обяснява:
- Богинята на нашия народ - Еланор - бе създала сфера, за да ни защитава от злите сили..
Ала в същия миг господаря на древния град Куураст го прекъсна злобно:
- И както знаете, Сферата бе унищожена заради вашето нехайство.
Той се подсмихна ехидно. Останалите го изгледаха неодобрително, задето бе прекъснал Халтар. Самият елф отвърна невъзмутимо:
- Сферата бе унищожена във войната; през това време тя не бе у нас, бяхме я дали на Великата жрица на хората с надеждата да спре Балзак; ала той успя да я победи и да счупи сферата.
Владетеля на Куураст промърмори малко смутено:
- Да, но това не променя нищо. Така или иначе е унищожена.
Ниниел реши да поеме нещата в свои ръце.
- Пропускате един съществен факт, стари приятелю. Сферата е счупена, но не и унищожена.
Останалите се спогледаха тревожно. Кралицата на Амазония се включи в разговора:
- Накъде биете?
Ниниел продължи благо:
- Отломките се крият в четирите кули Дуг Голтанг, Дур Амалтанг, Дур Золтанг и Дур Ломин. Нашият план е да изппратим онези, които считаме за най - достойни, да съберат частите на вълшебния предмет. Когато се сдобием с тях, ще можем да възстановим Сферата, следователно и красотата в нашия свят!
Лицето й засия.
- Затова се върнете в кралствата си и изберете онези, които считате, че ще се справят. Онези, които са достойни и готови да поемат по този опасен път!
В този миг владетелката на гората Ейлд се изправи и започна да говори:
- Придворната гадателка Тамара Рунн, естествено, бе предвидила думите на Ниниел и Халтар, затова, преди да дойда, аз знаех за този план. Поради тази причина предварително направих бокал, в който да пуснем имената на нашите Избранници. Той е така омагьосан, че те да не могат да се откажат от мисията! Затова нека сега да ги изберем, а не когато се върнем! Те няма да могат да отхвърлят задачата, защото ще бъдат длъжни!
Халтар и Ниниел се спогледаха с недоволни изражения. Елфът възрази:
- Не искаме това да става против тяхното желание. Ние държим те да го направят по собствена воля!
Магьосницата ги погледна със самодоволно изражение, сякаш искаше да им каже, че нямат друг избор. И се оказа права - всички владетели си шушукаха одобрително, думите на Ниниел и Халтар нямаха значение. Единствено господаря на елфическия Дом Аелар споделяше мнението им, ала дори и с неговата подкрепа, предложението им си оставаше глас в пустиня..
Вещицата продължи с дяволито изражение:
- Обсъдете помежду си! И после напишете върху тези листове имената на избранниците си, като преди да ги пуснете, кажете причините, поради които сте ги посочили! Можете да напишете само едно име и сторите ли го, не ще можете да го замените с друго! Такава е повелята на Магията!
Залата избухна. Всички започнаха да говорят помежду си. Ниниел се изправи и отиде при съпруга си с ядосано изражение. Към тях се присъедини синът им Естелар, който бе наблюдавал тихомълком събитията в съвета.
- Какво ще правим? - попита Ниниел и погледна с очакване Халтар - Кой ще изберем?
Халтар не отвърна. Той заби печално поглед в земята, защото знаеше какво ще последва. Отдавна Естелар им повтаряше, че е решен да отиде на мисията и нищо не можеше да го вразуми. И действително след миг синът им рече настоятелно:
- Колко пъти говорихме за това? Аз ще отида. Знаете, че трябва да бъда аз.
Ниниел обаче категорично отрече.
- Няма да го допусна! Няма да те пусна на тази опасна мисия!
Естелар обаче не я слушаше. Той грабна листа от ръцете й.
- Хей! Върни ми го!
Ниниел и Халтар веднага се опитаха да си го вземат обратно, ала Естелар бе по - бърз от тях. Той надраска името си отгоре. Ниниел погледна ужасено към него и цялата затрепери. Вече бе твърде късно да направи каквото и да било - връщане назад нямаше. Не можеше да изтегли листа обратно. Тя захлупи очи с ръцете си. Естелар започна да я утешава:
- Спокойно, всичко ще бъде наред.
Тя отвърна със задавен глас:
- Няма да бъде наред.
Мина известно време и постепенно гласовете заглъхнаха. Всички вече бяха направили своя избор и гледаха решително към Вещицата. Тя се усмихна доволно и каза:
- Е, готови ли сме? Да започваме тогава! Кой пръв ще пусне своя лист?
Владетелят на Голямото кралство пристъпи напред.
- Избирам Кий, заради уникалната й дарба да контролира съдбата с мечтите си. Смятам, че това ще бъде от полза!
Той пусна листа в бокала, който лумна в червено и след миг доби нормалния си вид.
Вторият господар, който пусна името на своя Избраник, бе този на северните народи Мьонир.
- Избирам Едвин Криос, който е силен воин, методичен, хладнокръвен и лесно приспособим. Ала една от съществените причини е, че има широки връзки из цял Вардентанг, и това ще бъде безценно! Той ще се съгласи.. срещу определена сума, естествено.
Неговите съседи се разсмяха. Следващ на ред бе владетеля на горските хора.
- Избирам Стоун, тъй като е участвал във Великата война на народите, ветеран е. Смятам, че е изключително способен и опитен; той е най – достойният за тази мисия.
Той пусна листа в бокала, и докато се оттегляше, се подсмихна загадъчно. Освен че неговият избранник бе най – значимият от всички и това го караше да се чувства горд, владетелят на горските хора видя удобен случай да си отмъсти за опозоряването на своята дъщеря от краля на Голямото кралство. Преди време те се бяха договорили да се сродят, като съчетаят в брак децата си. Другият владетел предприе поход, за да вземе булката, но по пътя срещна Кий и омаян от хубостта й реши да предложи на нейния баща тя да стане кралска снаха, като съвсем забрави за горската принцеса. Така му бе нанесена огромна обида и сега той щеше да си отмъсти, като накара Стоун да компроментира Кий.
Следващ пристъпи владетелят на Дом Аелар.
- При създалите се обствоятелства, в които трябва да отредим подобна съдба на някой, без той да се е съгласил с нея, бих посочил себе си. Ала не мога да оставя управлението на кралството на произвола на съдбата. Затова избирам Алтир Нимавел, защото е от почитано семейство, а и самият той е известен с храбростта си и бойните си умения. И освен това, - добави той, гледайки Вещицата с укор - Знам, че той със сигурност щеше да се съгласи да отиде на мисията. Така няма да обрека някой на подобна съдба против желанието му.. поне доколкото е възможно.
Бокалът лумна в зелено и елфът се оттегли. След него дойде Ниниел.
- Естелар - рече тя - защото е най - достойният и храбър елф, който може да съществува.
Тя пусна листа в магическия предмет, погледна сина си с обич и тъга, след което се върна обратно.
Владетелката на Амазония посочи Аевал Наири. Като причини изтъкна, че е най - добрият воин от армията на амазонките, че има множество победи и блестяща слава. Владетеля на град Куураст избра Норек Ваелдур.
- Умее да работи в екип и винаги действа разумно. - обясни той и пусна името му в бокала.
Последна бе избраницата на Вещицата. Хитрата жена от древната гора Ейлд се усмихна зловещо и промълви:
- Избирам Аря Книйд, защото магията на рода й се смята за една от най силните и древните, които съществуват!
Бокалът прие последното име, но не избухна, както очакваше магьосницата. Още нещо трябваше да се случи. Тя погледна невярващо предмета и разтревожено се огледа наоколо. От самодоволното й изражение не бе останала и следа. След миг на лицето й се изписа неистов гняв и възмущение. Явно се бе досетила за нещо..
- ХАЛТАР И НИНИЕЛ АДАМАР! МАЙ СТЕ ИЗПУСНАЛИ ДА НАПИШЕТЕ ЕДНА ПОКАНА?
Двамата елфа смутено наведоха глави.
- АХ, ВИЕ, ГОРДЕЛИВИ ДЪЛГОУШКОВЦИ! КОГА ЩЕ ПРЕСТАНЕТЕ ДА СЕ ДЪРЖИТЕ ТОЛКОВА НАДМЕННО! В СВЕЩЕНИЯТ СЪЮЗ СА ВКЛЮЧЕНИ ОЩЕ ЕДНИ СЪЩЕСТВА, И МАГИЯТА НА БОКАЛА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЗАДЕЙСТВА, ДОКАТО НЕ ПРИСЪСТВАТ ТЕХНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ! СЕЩАТЕ СЕ ЗА КОГО ГОВОРЯ, НАЛИ?
В същият миг на вратата се почука. След което вътре влезе един чернокос елф и извести:
- Господарю и господарке, мисля, че имате посетители.
В този миг вътре пристъпиха две дребни начумерени фигури, които стигаха едва до кръста му.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Luis_r10
Върнете се в началото Go down
https://caledonian-vapour.tumblr.com/
NoName!!!
crack in a mirror
NoName!!!


Брой мнения : 15
Registration date : 07.04.2010

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyСъб 10 Апр 2010, 20:12

Двете същества навлязоха в залата без поздрав и докато минаваха край владетеля на горските хора, който беше възедър човек, ситуацията направо придоби комичен вид, но очевидно поради изпепеляващите погледи на гоблините всички устояха на смеха надигнал се в гърдите им. Единствено Вещицата като че ли не намираше нищо смешно в това и то най-вероятно заради самодоволството изписано по лицето й. По лицата на гоблините се не четеше просто сутрешно криво настроение, а истинска обида. За залата беше очевидно кой е виновникът и това се познаваше по насочените погледи към домакините. Гоблините спряха по средата на залата, втренчени в Халтар и Ниниел, и зачакаха, сякаш бе очевидно какво се очаква от двамата елфи. Ниниел разкриви физиономията си в нещо смесено между дълбко съжаление и... страх. Халтар като че ли се престраши пръв да заговори макар от изражението му да личеше, че му коства много да се реши.
- Много-съжаляваме! – Започна той, но като че ли думите му секнаха. Изчака да види дали гоблините ще дадът накакъв знак, че слушат, но лицата им не помръднаха , подобно на ренесансови статуи. - Просто вие никога не сте взимали участие по какъвто и да е начин в живота на... високите раси, и не вярвахме,и то не само ние, а и може би всички в тази зала, че наистина сте имали намерение да участвате във войната. – Очевидно това не беше напълно достатъчно да „разбие” сърдитите лица на гоблините. Те овърнаха глави от домакините, видимо недоволни от обяснението и изчакаха. Скоро един от придворните елфи на замъка донесе два стола и наслага по пет копринени възглавничи върху тях. Малките същества, все още не проронили и дума, седнаха на отредените им места и изгледаха преценяващо присъстващите. Щом погледите им попаднага върху бокала Ниниел побърза да обясни:
- Решихме да изпратим няколко човека на мисия да съберат частите на счупена сфера. Всяко кралство избра един от своята раса, написа името му на листче и го пусна в бокала. От вас се очаква да направите същото.
Двата гоблина си подшушнаха нещо, след което вдигнаха глави. Ниниел побърза да добави:
- Ако искате можете да изберете двама! Няма да са ни излишни повече избранници. – Каза тя виновно, но беше очевидно, че причината да искат двама избранници от царството на Гоблините беше, че един гоблин се брои за половин човек.
Двата гоблина като че ли не зразбраха намека и започнаха отнова да си подшушкват . Най- накрая се решиха и се приближиха към бокала. Докато хвърляха листченцата, те явно не сметнаха за необходимо да обясняват мотивите за избора си. Бокалът се запали във син пламък, след което мощна светлина се издигна до върха на залата и я освети във неоново син цвят. Когато прилива на енергията спря, във въздуха се завъртя малък син символ – руна от древен език, вече не съществуващ.
Халтар понечи да закрие събранието, но един от гоблините вдигна пръст да го спре. Очевидно имаше намерение да каже нещо.
- Защо не присъства представител от пясъчното царство на Лут Голейн?
Халтар като че ли се затрудни да отговори на въпроса.
-Ами пратихме им покана, но не получихме отговор. Както и предполагахме, представител не е яви.
- И вие смятате това за нормално?
Беше очевидно, че гоблина умееше да задава неудобни въпроси. Макар ръста си, той определено оставяше впечатление на много властен.
Понеже никой не се посмя да му отговори, не че очакваше отговор, той започна отново.
-Лут Голейн е, така де се каже, опасно близко до Гордганг. Вероятноста града вече да е застигнат от гнева на Балзак е повече от вероятна. Или по-лошия вариант – Лут Голейн да се е присъединил към Мрака. В крайна сметка, Балзак доста време „бездейства”, логично е да е предприел някаква стъпка. Естествено, това са мои предположения, но предвид фактите, вероятноста те да са се изпълнили е доста голяма. Предлагам да изпратим избраните първо в Лут Голейн, за да разучат какво точно се е случило.
Залата мигновенно се изпълни със приказки, всеки се опитваше да каже нещо, но безуспешно.
-ТИШИНА! – Викна Халтар. – Един по един, моля ви!
Владетелят на Голямото царство пръв взе думата:
-Ще бъде напълне безрасъдно да ги пратим толкова близо до Гордганг. Няма да бъдат готови да изправят срещо центъра на злото!
-Лут Голейн има невероятно мощна защита, която дори след като един път бъде разрушена е способна да се възтанови за изключително кратко време. А и жителите там, определено са готови за битка, след първото нападение. – Намеси се вещицата.
- Нима сме сигурни, че там е останало нещо живо?
-Със сигурност е останало нещо живо. – Навлезе в разговора и другият гоблин. – Преди няколко дена успяхме да установим връзка със един от техните велики светли магове. За съжаление магията, с която се свързахме не беше достатъчно силна,сякаш нещо й пречеше. Преди магията да спре съвсем, той ни предаде послание със някакви древни руни, които е видял в предсказанията си. Каза, че ще бъде нужно на избраните за тяхната мисия. Явно е предрекъл мисията и избранниците. Интересно, какво ли друго е предрекъл заедно със това? Вероятно вече е знаел, че нещо лошо ще се случи със Лут Голейн.
- Мога ли да погледна руните?
Царят на Куураст протегна ръка към гоблина. Човечето подаде малък свитък свит на руло. Цяра на Куураст заби очи в пергамента и след няколко неодобрителни сбърчвания на веждите си, заяви:
- Очевидно дори той самият не е могъл да ги разчете. Тези руни са много древни, а вероятно не са и били познати някога на Вардентанг. Но отдолу е написал нещо... – Той се опита да разчете написаното. - ... А..ра...Акара. – Произнесе и вдигна въпросително очи.
Представителката на вещиците внезапно подскочи.
- Акара е вещица.Много могъща при това. Но отдавна не живее по нашите земи. Казват че се мести постоянно, но никой нищо не е чувал за нея от много отдавна. Доколкото знам тя знае почти всички езици появявали се във Вардентанг, дори онези на Мрака. Явно трябва да я намерят за да разберат какво означават руните.
Залата отново се изпълни със приказки. Всичко това усложняваше нещата и това на никой не се харесваше.
- И все пак това не променя факта, че там е опасно. – Кресна Владетеля на Голямото царство, за да надвие глъчката.
- Съзнаваш, че цялата мисия е опасна, нали? В крайна сметка те не отиват в обятията на Гордганг. Лут Голейн и Гордганг са делени от огромно море, пълно със какви ли не създания. Добре знаете, че морския свят никога не заема страна и остава неутрален във множеството битки между Светлината и Мрака. Засега Пустинното царство е безопасно място, така че няма повод за притеснения.
Очевидно всички в залата бяха съгласни, някои даже кимаха с глава.
- Добре – Поде гоблинът. – предайте руните на избранниците и нека това да е бързо. Сега те са единствената ни надежда.
- Добре, разпускам събранието. – Обяви Халтар.
------
Малко го претупах щото бързах, ама не фатално Razz

Сид, поправи си поста там където казваш че всики членове са дошли. Нека един да липсва. =)


Иии, Норек не е човек, за бога, той е вещер, даже по-точно некромансер o.O

А, да, нека близо Лут Голейн, да една от кулите =)
Върнете се в началото Go down
Kleo

Kleo


Брой мнения : 44
Registration date : 06.04.2010

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyПон 12 Апр 2010, 20:20

Високопоставените гости още се суетяха край каретите и конете си в двора на елфския дворец. Подготвяха се за завръщане. В този момент Ниниел изящно пристъпи към тях и със звънък глас им каза:
- Каня Избраните да се съберат в нашия дворец и да започнат трудния си поход оттук. Ще получат всичко, което им трябва. Могат да останат при нас до тогава, докогато е необходимо.
Очите на Вещицата изпуснаха недоловими за простото око игриви пламъчета. Другите закимаха одобрително - в края на краищата гората Естелианд бе най-чистото и най-незасегнато от Тъмни сили място във Вардентанг. В този момент разпръснатите по всички краища на света Избрани усетиха изгаряща болка. Върху лявото им рано , скрита под дрехите, се изографиса същата руна, която владетелите видяха над пламтящия бокал. В главите им прозвуча страховит глас:
- Току - що ти стана един от Избраните, които ще поведат епична битка със злия Балзак. Никой освен теб не трябва да знае накъде тръгваш. Имаш точно един час, за да си събереш оръжията, с които си най-силен и всякакви неща, които са ти нужни. Излез, сякаш отиваш на разходка. Скрий всичко така, че никой да не разбере, че тръгваш на дълъг път. Тръгни без посока. Когато излезеш от пределите на своето кралство, ще ти кажа къде точно трябва да пристигнеш. Твоят владетел е на път към теб, за да ти каже всичко това и да те изпрати в елфската гора Естелианд, за да се срещнеш с другите. Чуй инструкциите му, послушай го, ала не поемай към елфската гора. Аз ще ти съобщя истинското място. Никой освен теб и другите Избрани не трябва да знае къде е срещата, за да бъдете предпазени от предателство. Там ще се разпознаете по белега на лявото си рамо. Ако се появи човек без белег, убийте го незабавно. Той не е един от вас и застрашава мисията ви. Ще ме чуете само още веднъж, за да кажа мястото на срещата. Вие сте точно десетима. Трима от вас, гоблините и един елф, присъстваха на срещата на владетелите, където бяхте избрани, и ще ви предадат важна информация относно събитията по време на съвещанието, и относно мисията. След събирането ви ставате едно цяло и решенията за вашите действия ще можете да взимате само и единствено вие. Да си Избран е и благословия и проклятие. Със силата на благословията и проклятието, спечелете тази съдбовна за всички във Вардентанг война.


Последната промяна е направена от Kleo на Вто 13 Апр 2010, 21:59; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото Go down
Sweet_Bellic

Sweet_Bellic


Брой мнения : 6
Registration date : 07.04.2010

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyВто 13 Апр 2010, 01:35

Беше ветровита утрин над гората Естелианд. Лекият бриз галеше лицето на Криос. „Какво перфектно начало на деня” – помисли си той – „Хм, може би твърде перфектно”. докато пристъпваше внимателно извън горските пътечки. Ефективен начин да не оставя следи, или поне тези, които биха го търсили, щяха да почувстват затруднения.
Едвин Криос се беше запътил към номадските укрепления от другата страна на гората. Там трябваше да се срещне със своя контакт Ванек. „Поредните лесни пари” - мина през ума му, но той махна с ръка, сякаш да прогони мисълта. Истината беше, че нямаше лесна задача, и само аматъори и новобранци биха допуснали да умаловажат мисия и всичко да пропадне. Задачата на Криос беше проста – взима информацията, изпълнява задачата и продължава напред.
Гората не му беше чужда, но заради силното елфско присъствие там човек трябваше да бъде нащрек във всеки един моменг, особено ако е най-търсеният престъпник в 12-те града-държави. Тихи стъпки накараха Криос да наостри уши. Не звучаха като стъпки на сърна, но от друга страна хищник би бил много по-тих. „Човек!” – стрелна се ума на Криос. Той пристъпи тихо напред и с три крачки се покатери на дървото пред себе си – идеалното място за наблюдение. Затаи дъх, и наистина, след минутка по павираната пътечка наблизо започнаха да се чуват приближаващите стъпки на някой или нещо...
Върнете се в началото Go down
Kleo

Kleo


Брой мнения : 44
Registration date : 06.04.2010

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyВто 13 Апр 2010, 20:51

Кий се събуди с неприятното чувство, че е подгизнала. То така си и беше. Утринната роса не просто бе понавлажнила дрехите и, а я бе намокрила до кости.
Кий стана бавно и се протегна. Изпита режеща болка в областта на рамото. А, да, белегът. В какво бе замесена? Тази мисъл трябваше да я плаши, но всъщност и причиняваше приятно вълнение. Последните месеци в живота и бяха КЛИШЕ, ЗА БОГА. Откакто едва не умря, стъпвайки в хилядолетния кръг май всичко стана клише - сополанката си мечтае за бонбони и получава бонбони, момичето метае всички да са влюбени в нея и - хоп - безчет досадници започват да я преследват и да и редят любовни измислици. Редицата захаросани истории е безкрайно дълга, за да се стигне до там, че самия владетел да я поиска за жена на принца. Клише!!! Дали ако хилядолетния кръг я бе дарил с друга дарба животът и щеше да е по-вълнуващ?
Сега имаше чувството, че ще е различно, непредсказуемо, шантаво и ...
Стъпки? Стъпки ли чува? Не звучаха като стъпки на сърна, но от друга страна хищник би бил много по-тих. „Човек!” – стрелна се ума и. Тя пристъпи тихо напред и се скри в храстите – идеалното място за наблюдение. Затаи дъх, и наистина, след минутка по пътечката наблизо започнаха да се чуват приближаващите стъпки на някой или нещо...А гласът в главата и още нищо не казва за посоката и. Да бяга или да се крие? Колко е приятно да не знаеш пред какво си изправен и да не можеш да изпаднеш в КЛИШИРАНИ мечти. Да бяга или да се крие?..
Върнете се в началото Go down
Sweet_Bellic

Sweet_Bellic


Брой мнения : 6
Registration date : 07.04.2010

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyВто 13 Апр 2010, 22:34

Стоун небрежно надигна чашата с кафе, и побърза да изгълта остатъка, след което енергично се изправи от стола и се насочи към вратата. Беше време ! Само преди няколко часа бе получил това неприятно главоболие и тогава се яви гласът, който тържествено му съобщи, че е един ото Избраните. Почеса рамото си, все още щипеше. „Избраните ! Брааво” – извика на ум той и се удостой с иронични аплодисменти. Вече беше пред горската колибка, в която изкара кратката нощ, готов да се изправи пред другите Избрани. Реши да пътува пеша, защото сметна, че може би е добра идея да не привлича особено внимание. Не и в този момент. Мястото на срещата беше само на час път по алеята на елфските принцове. Тази алея всъщност беше просто павирана и добре подържана пътечка, но във времената на древните Елфически принцове, особено от династията Имир, това си беше лукс. „Не знаех за практичната страна на елфите” – помисли си Стоун, крачейки по пътя. Той беше от хората, които се кланят само на себе си и напудрените, захаросани истории на Елфите въобще не му бяха по вкуса. Но въпреки това той имаше задача пред себе си и нещо в него го тласкаше да върви напред. Дали ентусиазъм, магия или силният грог миналата вечер, нещо ставаше с него.
Не мина много време и Стоун вече беше преполовил пътя, когато чу шумолене от дърветата. Той спря, за да се ослуша. Внезапно зад гърба му нещо изсвистя ! Стоун усети пронизваща болка, но старите инстинкти проработиха и с една ръка извади късия си меч, а с другата опипа гърба си. „Кръв !” – ръката му бе обляна с кръв от гърба му. Усети замайване и едва се задържа на крака, но тогава успя да погледне нападателя си. Погледът му се премрежи, но ясно видя типичната варварска броня на номадите. Мъжът се приближи и замахна с меча си, Стоун блокира удара, но номадът пъргаво замахна втори път…
Върнете се в началото Go down
Sweet_Bellic

Sweet_Bellic


Брой мнения : 6
Registration date : 07.04.2010

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyВто 13 Апр 2010, 22:43

Криос скочи от върха на дървото, вече замахвайки с големият си меч и с приземяването си, парира удара на номада, слез което заби лакът в корема му и го удари в лицето с дръжката на меча си и номадът беше повален на земята.
- Добра работа, но аз обикновено я довършвам докрай ! – с последни сили добави Стоун, като се подпираше на меча си.
- С цялото ми уважение, но в това състояние и муха не можещ да довършиш… - подметна Криос.
Стоун се опита да фокусира през премрежения си поглед и да види човека срещу себе си, но не можеше да се държи и всеки момент щеше да рухне.
- Изглежда имаш проблем с номадите ? – Криос не изглеждаше доволен.
- Ъхх, симпатии ли долавям ? – опита се да се шегува Стоун.
- Да речем, че току що пребих свръзката си ! – не се сдържа Криос.
- Оу ! – Стоун вече седеше на земята и със сетни сили промълви – Свръзка ? Току що преби познат и спаси човек, който виждаш за пръв път !
- Вече казах твърде много ! – Отвърна му Криос. „Ванек ! Какво по дяволите търсиш тук !? Хм, ето как лесните мисии се влошават бързо” – си помисли той.
- Ей, не че искам да те прекъсвам, но някои от нас умират ! – Опита да запази дух Стоун. – Радвам се, че побъбрихме, но трябва да вървя… - опита се да се изправи, подпирайки се на меча си, но не се задържа и се строполи на земята.
- Никъде не отиваш преди да изясним някои неща ! – настойчиво отвърна Криос, оглеждайки дрехите на Ванек.
- Е, не съм се разбързал за никъде май. – промърмори Стоун, лежащ вече на земята и притискащ раната си.

………………………………………

Криос огледа Ванек за улики, изправи се и се почеса по рамото. „Какво ли е търсил Ванек чак тук ? Трябваше да се срещнем в селището, нищо повече…няма работа тук, освен ако…”
- Хей, хей ! Какво беше това ?! – изненадано викна Стоун и прекъсна Криос.
- Какво ? – учуди се Криос.
- Защо се почеса ? Случайно жест, че се чудиш какво става !? – продължи да настоява Стоун.
- Не знам как това ти влиза в работата, господинчо ! Ето, сложи тези листа на раната, спират кървенето. – Криос му подаде шепа листа.
- Не, ако не ми влиза в работата може би тогава това ми е белег по рождение ! – Стоун отметна носията си от лявото рамо и белегът на рамото му лъсна. – Ако е просто ей така, едва ли ще има какво да си кажем ! – изрече Стоун.
Нелепата усмивка на лицето на Криос секна. Той отметна бронята на рамото и там лъсна същият, идентичен белег !
- Май пътищата ни не само се засякоха, а дестинацията ни е една и съща а ? – мрачно отбеляза Стоун.
- Какво знаеш по въпроса ? – колебливо попита Криос.
- Предполагам колкото теб…спестени са ми подробностите. – промълни Стоун.
Върнете се в началото Go down
ℛi∂∂ℓℯ
Nemo ⚕☠︎︎
ℛi∂∂ℓℯ


Брой мнения : 8707
Age : 29
Localisation : Love's manna flask
Registration date : 04.01.2008

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyСря 14 Апр 2010, 22:14

Владетелят на северните народи Мьонир вървеше заедно с Предводителя на горските хора. Смятаха да поемат по алеята на елфските принцове, защото бе доста практична и щяха да излязат от пределите на Естелианд сравнително бързо..
- Бях чувал за красотата и мира на този Елфски Дом, ала никога не съм предполагал, че ще е толкова прелестно. - отбеляза Повелителя на Стоун, който по очевидни причини имаше особено отношение към горите.
- Така е - лаконично отвърна владетеля на народите Мьонир. Той явно не изгаряше от особено желание да обсъжда сантименталности като "величието на елфската гора", когато трябваше да мисли за толкова важни неща като предстоящата мисия, загадката с руните, известяването на Криос (което до известна степен бе проблем, имайки предвид, че бе най - издирваният по родните райони. Той не бе споделил тази подробност с останалите в Събора, защото знаеше как ще реагират.. ала той просто бе сигурен в избора си - никой друг не трябваше да се заеме с мисията освен Едвин. Той бе превъзходен воин, а и имаше доста шпионски канали из цял Вардентанг.. нямаше да провали другите Избрани, ако му бе предоставено подобаващото заплащане.) На всичкото отгоре хората в кралството му напоследък създаваха известни проблеми.. Според него бе по - добре да отделят внимание на същественото.
Очевидно владетеля на горските хора се бе досетил какво се върти в главата на спътника му, защото не каза нищо повече. Те повървяха известно време така, всеки потънал в собствените си мисли, докато по едно време Владетелят на народите Мьонир не се закова на мястото си. Повелителя на Стоун също спря и започна нервно да се оглежда наоколо.
- Какво има? Защо спр..
Ала другият крал му направи знак да замлъкне.
- Гласове.. - промълви едва - едва - Бързо! В капините!
Двамата се шмугнаха в храстите. След като заеха скришна позиция, владетелят на северните народи Мьонир напрегна слуха си максимално в опит да долови по - добре кой беше там и какво говореше.. В този миг кралят на горското кралство му каза:
- Опасност в Естелианд? По дяволите, това е най - безопасното място в цял Вардентанг. Вероятно това са елфи.. няма от какво да се боим. Защо се скрихме?
Спътникът му го погледна със студено изражение.
- Знам какво говорят за това място, ала все пак аз не искам да рискувам. А и.. стори ми се, че не са елфски гласове. Бяха твърде груби. - след което добави със съскащ глас - Сега замълчи! Опитвам се да чуя.
Той се заслуша още по - внимателно.. Тембърът на единия му се струваше познат.. Твърде познат... В този миг лицето му се проясни и едва не се сдържа да извика от учудване.
Това бе Криос! Едвин Криос и още някой с него!

п.п - съжалявам, ако има повторения, не съм го редактирала.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Luis_r10
Върнете се в началото Go down
https://caledonian-vapour.tumblr.com/
Kleo

Kleo


Брой мнения : 44
Registration date : 06.04.2010

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyЧет 15 Апр 2010, 22:33

Владетелят на северните народи се изправи рязко и тръгна решително към гласовете.
- Криос, трябва да разговаряме насаме!- извика той в същия момент, в който Едвин насочи дългия си меч към него. Всичко се развиваше с
шеметна бързина. Още недовършил думите си владетелят вече лежеше повален на земята от новия спътник на Криос.
- Остави го! Това е моя....Този се води мой господар. - каза Ед през смях. - Какво, да не идваш да ме прибереш "на топло"? Колко хора водиш този път, стари приятелю?
- Не, Криос, този път идвам да ти предложа пари. Много пари! Освен това не водя никого при теб, но мисля че твоя приятел го чака интересна среща.
Върнете се в началото Go down
ℛi∂∂ℓℯ
Nemo ⚕☠︎︎
ℛi∂∂ℓℯ


Брой мнения : 8707
Age : 29
Localisation : Love's manna flask
Registration date : 04.01.2008

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyСъб 17 Апр 2010, 13:59

Стоун го погледна изпод вежди. Какво искаше да каже с това? Мъжът реши попита новопристигналия, ала после се отказа, избирайки да изчака развоя на събитията - и без това в следващия миг Криос стори първоначалното му намерение вместо него:
- Чака го среща ли?
Владетелят му не не му обърна внимание, просто му нареди да почака за малко, обърна се назад и тръгна към скривалището. Когато стигна до капиновия храст, предводителя на горските хора се поинтересува какво се е случило. Другият крал му отвърна:
- Познай кого срещнах.. Едвин Криос - това е Избранникът ми, ако не си спомняш..
Горският владетел очевидно бе останал доста изненадан. "Ама че странно съвпадение!" - си помисли той и хвърли един поглед към мястото, откъдето бяха чули гласовете. Сякаш прочел мислите му, Владетелят на северните народи Мьонир, сподели неговото мнение:
- Да, наистина е чудна работа.. Ала още повече ще се изненадаш, като разбереш кой е с него! Стоун - твоят Избранник!
Спътникът му се облещи.
- Какво ли прави с него? Въобще как са се озовали тук, и двамата, по същото време като нас? Удивително!
Двамата тръгнаха към поданиците си и придвиждайки се натам, разсъждаваха трескаво за тези невероятни събития. Горският крал предположи, че Вещицата има пръст в тази работа, неподозирайки колко бе прав..
Владетелите се показаха пред Криос и Стоун. Последният изумено погледна своя крал. Очевидно всички бяха доста шокирани от ситуацията.
- Кой е този? - го попита Едвин тихомълком, разчитайки правилно изражението му.
Предводителят на народите Мьонир го чу и му отвърна вместо Стоун:
- Това е неговият владетел. Пада му се такъв, какъвто аз на теб. А сега... да минем по същество. Какво ще кажете?
Не му отговориха нищо, ала той счете мълчанието им за съгласие.
- И така.. - започна той - Ако си спомняте, в Кралствата ви се разчу, че за известно време ще отсъстваме от земите, които управляваме, заради някаква покана от елфическата гора Естелианд. Е, слуховете са вярни. Наистина бяхме поканени там от Ниниел и Халтар Адамар, владетелите на този елфски Дом. Те свикваха Велик Събор, в който да решим какво да правим срещу набиращия власт Балзак..
Криос стисна още по - здраво дръжката на меча си. Това не остана незабелязано от краля му.
- Стигнахме до решението да изпратим там най - достойните от нашите владения. Трябваше да обсъдим това с нашите Избраници, когато се върнем в нашето кралство, ала Вещицата на гората Ейлд бе намислила нещата другояче. Придворната й гадателка предсказала събитията от Великия Събор. След това Вещерката решила да направи бокал, в който да пуснем листчета с имената на онези, които решим, направо по време на съвещанието. После нито един от тях не би могъл да се откаже от мисията, понеже са вкарани в неразрушим Обет.
- И елфите се съгласиха? - изуми се Стоун, неволно прекъсвайки Краля на Криос. Последният се усмихна лукаво и обясни:
- Не, разбира се, че не са съгласиха. Нали се падат благородни и честни, "Светлината в Чистата й форма" - владетелят се изсмя - Но кой да ги слуша? Всички останали бяхме съгласни. Нашите Избраници бяхте тъкмо вие двамата. - след което кралят побърза да добави - Аз, разбира се, ще ти платя колкото е необходимо, Едвин.
- И Стоун ще получи подобаващото възнаграждение - намеси се предвотелят на горските хора.
- Целта ви е да съберете отломките на сферата, която великата богиня на елфите е направила. Онази, която Балзак успя да отнеме и да разруши. Отломките й се крият в кулите Дур Золтанг, Дур Амалтанг, Дур Горданг и Дур Ломин, който опасват зловещия му град от четирите страни. Тогава ще можем да сглобим Сферата наново и да го победим. Вие не сте единствените Избраници, разибра се. Всяко едно от присъстващите кралства трябваше да посочи по един от своите. Единствено Лут Голейн не присъстваха на Събора..

След което той дообясни всичко онова, което бяха предположили за съдбата на Лут Голейн и което бяха обсъждали по време на съвещанието - за руните, за Акара.. Накрая владетелят завърши със следното:
- Трябва да отидете в двореца на Халтар и Ниниел. Там ще се събират Избраниците. Като гледам, сте късметлии. Няма да ви се наложи да пътувате дълго..
В този миг и Стоун, и Криос си спомниха за тайнствения глас. "Не поемайте към елфския дом, а там, където аз ви кажа, за да се предпазите от предателство.." Вероятно бе дело на същата онази Вещица, за която им бе споменал владетеля на народите Мьонир?
- Предлагам да дообсъдим вашето възнаграждение.. Междудругото, нямаме карета, пазачи и други хора с нас. Те ще ни чакат на изхода на Естелианд, точно до пътеката. Решихме, че ако пътуваме дотам сами, без да ги чакаме да дойдат, придвиждането ще стане по - бързо.
За известно време никой не продума. Всеки бе потънал в собствените си мисли, включително и владетелят на горските хора, който трескаво обмисляше как да постави тайната мисия на Стоун, без останалите да разберат...

_________________
Nihil verum est licet omnia.

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Luis_r10
Върнете се в началото Go down
https://caledonian-vapour.tumblr.com/
Kleo

Kleo


Брой мнения : 44
Registration date : 06.04.2010

ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. EmptyСъб 17 Апр 2010, 16:44

Едвин Криос реши да наруши неловкото мълчание, като се обърна доста рязко към своя владетел:
-Може ли да поговорим насаме?
Без да каже нищо Предводителят на народите Мьонир тръгна направо през тревата към гъсталака, видимо недоволен от непочтителния тон на Ед. Криос го настигна с два скока.
-Говори! - Намръщи се още повече владетелят - И не се опитвай да ме изнудваш...
-Точно това исках да обсъдим! - прекъсна го Криос – не искам пари, не и когато става въпрос да скърша врата на Балзак. Чуй ме, никога не изпускам възможността да изкарам някоя прилична пара, но да се изправя срещу този злодей е моя специална мисия, лична мисия, несподелена. Не задавай въпроси, защото няма да получиш никакви отговори, дори измислени. Имаш ли да ми казваш още нещо?
-Впечатлен съм, Криос. Е, щом не искаш пари, идва ми наум да те възнаградя с нещо специално.
-Какво, да не ме ожениш за дъщеря си? Нали знаеш, че вероятността да се върнем е нищожна? – захили се младият мъж – няма да я оставяме млада вдовица.
-Не, Криос, просто искам да ти уредя имунитет пред Големия събор. На практика ще лобирам пред всички владетели да отменят смъртните ти наказания.
В този миг и двамата приеха много сериозни изражения. Гледаха се в очите сякаш се виждаха за пръв път. След минута на пълна неподвижност и тишина, владетелят пристъпи напред и каза:
- Момче, накарай ме да се гордея с теб. Сред нас ти си най-добрия, а има шанс да станеш и най-достойния. Да забравим миналото. Благославям те, сине на Мьонир!
И двамата никога не бяха си и помисляли, че е възможно това, което стана след тези думи. Те пристъпиха един към друг и стиснаха ръце като стари приятели и довереници.
Краят на срещата им идваше. Тръгнаха назад към другите двама потънали в мълчание и размисъл върху странната им среща.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty
ПисанеЗаглавие: Re: ФЕНТЪЗИ: Отломките.   ФЕНТЪЗИ: Отломките. Empty

Върнете се в началото Go down
 
ФЕНТЪЗИ: Отломките.
Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next
 Similar topics
-
» Отломките: Обсъждане.
» Фентъзи.
» "Последната година" - фентъзи роман
» Нов опит за повест/книга, този път - фентъзи

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Лично Творчество :: Вашето творчество :: Ролеви игри-
Идете на: