С какво мислите, че сте се променили от преди?

Малко се промених на външност, издължих се.
Но това не е важно.
Това, което забелязвам е, че съм станала по-недоверчива..че съм променила някои свои вкусове...че фетишът ми към снимки е нараснал и се е добавил този към чадърите и огроомните плюшки. :Д
И, в сравнение със предии, се сдобих със прекрасни приятели.^^^
П.П.Тези промени са в сравнение със...със мен отпреди три години.

нормално е да съм се променила, човек постоянно преминава през някви такива периоди, които го обръщат на 180градуса (или пък на по-малко)
предполагам началото на моята "промяна" е започнало с влизането в гимназията.
коренно различна среда, нови хора.
сякаш започваш на чисто.
никой не те познава, можеш тепърва да съставяш мнение за себе си у хората, етц.
та, първо се сближаваш с едни, малко или много ги променяш,както и те променят теб.
после кръгът от приятели се стеснява/разширява/отново се променя коренно.
абе, много е заплетено.
общо взето в началото се събрах с момичетата от класа. голяма грешка, никога не съм се понасяла особено с момичета.
или поне с такива - доста по-повърхностни, отколкото изглеждат първоначално, твърде неприятно лигави, етц.
е, някои от тях се оказаха наистина свестни хора, но другите просто..толкова ми паднаха в очите, че чак ги съжалявам.
(звуча тъпо и високомерно, както и да е)
всъщност, срам ме е до няква степен от тоя период, защото те наистина са успели да ми повлияят.
и то лошо, поне от гледна точка на сегашното ми аз.
сигурно заради това в началото на 9ти всички ми казваха "о, колко си се променила/о, каква си станала.."
а толкова мразя някой да ми държи сметка.
най-малкото всеки човек се променя, аз също имам това право.
и си беше наистина голяма промяна; сякаш израснах, колкото и смешно да звучи.
и изобщо не говоря за неща като "промених си музикалния вкус", етц.
въпреки че и това е вярно, но е наистина най-малкото.
държанието, начина на мислене, отношението към хората и към..всичко.
отново са ми повлияли доста хора, естествено, но в случая съм им благодарна.

та, в крайна сметка, след като изписах всичките тея ненужни излияния -
променила съм се наистина коренно; единственото, на което мога да се надявам, е, че е било изцяло в положителен план.
о, и, обичам промените.
не толкова цялостните, но.. изобщо - промените.

=

f

гледам малко по-непритеснително на нещата, по-рано откачах за всяко нещо XD
по-позитивна съм определено, май крещя повече, вече не ме интересува особено кой какво ще си помисли ако му кажа еди-какво си, даже всъщност въобще не ми дреме, някак ми омръзна да се притеснявам за чуждите емоции и чувства


иначе съм си същата
странно

o!
примерно за една година имам чувството, че адски многого съм порастнала. в смисъл, то нормално при положение възрастта ми.
ама сякаш съм по-уверена и си вярвам малко повече и се усмихвам доста повече и почти не се побърквам за дреболии, станала съм мноого по-спокойна и не се лутам в некви яко възвишени душевни страдания и всъщност гледам от позитивната страна на нещата и в крайна сметка стигнах до извода, че съм си такава каквато съм, но и мога да бъда такава каквато искам да съм и това зависи горе-долу само от мен, та съм някъде на средата сега, има още нещо да се работи.
и разказвам повече вицове май.

Преди година - две виждах света в сиво,
сега ми е цветен и красив

станала съм възможно най-позитивният слънчев цветен човек.
преди бях сива и виждах всичко от лошата му страна, а сега просто преливам от щастие.
и дори нещо да ме ядоса, притесни или просто не ми се понрави ми минава за пет минути.
не гледам вече толкова сериозно на всичко. не се вживявам в драми.
животът е това, което е. точка. и той е сега, на момента. а не вчера или утре.
усмихвам се все по-често. и се радвам на малки неща. забелязвам красотата навсякъде и тя ме поддържа.
обичам по-истински. и по дълбоко.

-

Най-важнто - след пет-шест години тормоз и тъпчене от съуеници и даскали най-сетне ума в главата ми дойде, намерих сили, тропнах по масата и се научих да изразявам мнение, и когато нещо не ми харесва или ме дразни, да си го кажа. Оттогава проблем с тормоза в даскало нямам (а що ли?..)
Освен това, както вече споменаха, станах много по-недоверчива.
Най-сетне разбрах, че не всички наоколо са ми приятели и не всеки е толкова добър колкото аз съм.
Научих, че страшно голям процент от мъжкото съсловие в един или друг момент се проявяват като свине.
Но все пак ми стана ясно, че мъжете са по-добър избор за приятели от жените, тия злобни завистливи кучки.
Има и още.

Научих се да се приспособявам към всяка нова компания и да се държа така, както би им допаднало.
Не обичам да слагам маски, обаче точно това правя.
Изказвам се една идея по-умно. Не звуча като някакъв идиот с изопачена представа за думите.
Станах много раздразнителна. Понякога оставам без нерви. И често си го изкарвам на грешните хора.
Общо взето това.

Преди криех чувствата си от хората много, а сега ги крия още повече. Казват, било лошо, но не ми пука.

Мразех хората. Мноо.`
сега мисля, че няма смисъл.
:Д

Научих се да спра да се самосъжалявам пред другите, защото няма никакъв смисъл.
Не са ми психиатри хД
И виждам какво е някой да се самосъжалява пред мен. Отвратително дразнещо е.
И ме изтезават така всеки път, когато си вляза в скайпа.

Ахахаха, и се сещам пред точно 1 година колко бях изтрещяла по Здрач хД
С една приятелка гледахме наши клипове и умрях да си се хиля на идиотщините.
И факта, че вече манията ми мина (а аз не бях усетила) ме кара да се радвам неземно хД
Чувствам се по-умна

Цитат :

Научих се да спра да се самосъжалявам пред другите, защото няма никакъв смисъл.
Не са ми психиатри хД

Да, и аз по едно време почнах да се опитвам да спра със самосъжаленията пред другите. Дано да успявам.
Но винаги карам приятелите ми да споделят проблемите си и вътрешните си терзания (ако им се споделя), защото обичам да им помагам. :Д
Такава станах - не искам да се оплаквам пред другите и винаги ме е много яд, ако под някакъв прилив на чувства почна да им мрънкам.
А преди просто бях отвратииителна в това отношение. Чак ме е срам от себе си и ако почна да си говоря с някой потърпевш на великите ми изтезания, ми става неловко и сконфузено.

И аз обичам да ги изслушвам, обаче имам една скайп приятелка, понякога като почне "Оф, ми аз съм много тъпа, и никой не ме харесва, и съм еди-ква си", напоследък взема много да се повтаря.
А аз не мога да успокоявам. Мога само да прегърна човека до мене и да кажа "Спокойно." И дотам. (В скайпа не мога да гушкам :дд Емотиконката не е достатъчна.)
Просто нямам какво да кажа. И като почнат да ми се обясняват за комплексите си и искат нещо да им кажа, аз нямам какво.