'За него, Живота, направил бих всичко..'

Завръщане

И корабите ни ще се завръщат
на същите пристанища. Завинаги.
Това, което вчера беше 'вкъщи'
ще бъде днес и болка, и умиране.

И краят ще ни води към началото -
невинни, странно смели, упорити
и още вярващи във приказките, в бялото,
във вечното, любовно.. Неоткритото.

И винаги по залез ще тъгуваме,
когато видим кораб или чайка.
Не се научихме да се сбогуваме,
навярно отстрани сме страшно жалки..

И нищо, че за мене няма 'вкъщи' -
при тебе няма болка и умиране.
Защото знай, че аз ще се завръщам
на същите пристанища. Завинаги.

всъщност е написано на 15 юли 09, 22:10,
но на 22 авг 09, 20:16 го преработих в този му вид, тъй като първоначалния доста ме дразнеше.
Като цяло не съм променила много неща от това, което беше в началото, но успях да го направя що годе подходящо за четене.

_________________

Красиво е.Винаги ме е учудвало това, как произведенията ти лепнат на езика.

мерси ^^ {}

за малко поспри се и просто мълчи.
дори и шумът е самотен,
когато го гледаме с празни очи,
горящи във сълзи и вопли.
за малко поспри се. до мене седни.
и нищо не казвай. за малко.
изтупай от себе си всички беди -
измислени, истински, жалки..

ти знаеш - не всичко е слънце и лято.
за малко ела да танцуваме валс.
дори тишината е златна, когато
спасява човека от ярост и фалш.

03. септ. 09
21:11

_________________

Но истината е, че всички, всички ние
ужасно се страхуваме от всичко,
което упорито надълбоко крием -
от стари рани, грешки и привички.

От стари болки, сълзи и проклятия,
от мисълта, че щом било е зима,
то винаги сме мислели за лято.
Но - още има време. Още има.

Да бъдем по-добри и по-реални
и да загърбим стари грешки и привички.
Болят, горят във нас предишни рани.
Но щом поискаме да сме различни

и щом поискаме да бъдем други -
тогава има време за промяна. Има.

О, време е душите да пробудим
и да милееем, че е още зима.

24:52
05. септември. 09

[12:01:54 PM] Лю [люляк

] каза: много зле започвам да пиша
[12:01:56 PM] Лю [люляк

] каза: ; (
[12:01:57 PM] Лю [люляк

] каза: ще ревна

_________________

отново есента - спасение

Замлъкнаха щурците. (Откога?)
Навярно песните им вече са изпети.
Навярно есенната самота
убива мисли, рими.. (и куплети.)
Дори и драмите, в които се вживяхме
сега изглеждат някак театрални.
За Бога, колко бяхме плахи!
(лекувахме дори фалшиви рани.)
Щурците щом запеят ни се струва,
че Пепеляшка чака кротко на вратата.
Помни - удавник току тъй не плува -
не се прави на друг, познати сме.
О, знаеме се кой какъв е всъщност
и маските се свалят във 12.
И, слава Богу, пак е есен - ще откъсне
предишни грешки, всичко ще погази.

Но още плача, щом чета поеми.
(дори на веселите. колко странно!)
От мен, щом искаш, есен, всичко вземай.
Не пипай стиховете само.

03.10.09.
17:12

_________________

Брой мнения : 98 Age : 32 Registration date : 28.12.2008

какъв си романтик прекрасен (:

aw aw <33 :(hug):

_________________

на Хезиода (:

но другите пишат някак различно,
като най-прехвалени философи -
какво мразят и какво обичат
изразяват чрез сто претрупани строфи.
и сигурно нещо е грешно във мене
и може би всъщност аз оглупявам
правопропорционално на течащото време.
КЪДЕ Е ПОЕЗИЯТА В ТАЯ ДЪРЖАВА ?!

и май е време хезиод да възкръсне,
(слава богу, вече си имаме хезиода)
преди да е станало прекалено късно -
не ледени философи - по-добре поети на огън.

23. окт. 09г.
15:44

_________________

круша. дърво.
отбрана череша.
разочаровани хора и после
неразбираеми метафори.
скрит смисъл било.
направо невидим е според мен.
и после опит да кажем нещо умно
с прости думички,
а всъщност все същите глупави неща,
казани с несъществуващи словосъчетания.

а поезията трябва да удри, да настръхва,
да прониква в кръвта полека.
а тая горната не диша - направо бъхти
и умира красивото, простото.. умира човекът.

и ако искам да чета
скучна проза -
веднага отварям стефани майер.

а поезията..
истинската поезия
вече е страшно окаляна.

01. ноември. 09
13:06

_________________

Яна, Недялко и Аз
срещу Вас

няма. няма да пиша бели стихове
в опит да бъда като вас остроумна.
великото хайку - яли го плъхове.
поезията даже не е покълнала
у душите ви, драги 'модерни поети'.
самозаблуждавайте се. хич не ми пука.
сухата проза - и в сърцата си я носете,
само на мен не ми я пробутвайте.

да се откажем е непростимо рано,
особено когато сте толкова жалки.
да живеят пиратите, яна!
ще продължаваме да се борим, недялко!

02. ноември. 09
17:21

_________________

топли длани в моите

на яна

китарите на лятото не свирят
и вече на зелено не мирише.
горчи ми страшно много бирата
и все по-рядко рими пиша.
и все по трудно (невъзможно!)
заспивам без реки от мисли -
'какво се случи? можеше ли? може..'
и търся в облаците таен смисъл.
а сутрин - целите са розови
напук на сивите ми сънища.
а в мене - всичко тъжна проза е
и пак на пресекулки дишам.
така ще бъда - цялата премръзнала -
известно време (не завинаги.)
отдавна ще съм ти омръзнала,
а мен тепърва ще ме има истински.

и друг ще види лятото в дъха ми
и зимата - в очите сини.
и пак ще имам розово в съня си...
и топли длани в дланите ще имам.

6 декември 09
22:19

_________________

и чувствата в сърцето ми замръзнаха.
а беше лято.. някъде далече.
във мен гореше силно, до побъркване.
обърках се. изгубих се. изчезнах.
отрекох всичко. тебе. любовта.
и спомените тежки разпродадох.
прикривах всичките си сетива,
стени рушах и нови си създадох.
и книги. боже, колко, колко много
във тоя ден пропих със мъка тежка.
шептях на себе си: 'поезията - огън
дано поправи всичките ми грешки.'

а оттогава - нито ред не съм прочела.
отварям книга - и пространство бяло.
не съм такава. може да съм смела,
и може да изглеждам здрава, цяла,
ала във мене всичко е Декември -
от оня сухия, без сняг, студеният.
душата ми е цялата във плевели -
ненужна, грозна, неопитомена.

така че, моля те, не се намръщвай,
когато странна съм и неочаквана -
косата ми отдавна не е къдрава,
сълзите ми - отдавна са изплакани.

ела да стоплиш зимата в сърцето -
накарай сняг да завали в душата.
сложи ми слънце топло на лицето
и, моля те, бъди попълен вятър.
накарай пак щурците да запеят,
и дюлята във двора да разцъфне.
носи ми в шепи зрънца смелост
и щом говоря тъжно - ме прекъсвай.

така че, моля те, ела по-бързо,
косата ми да къдриш с пръсти.
последното парче от пъзела си.
последно моля те...

не се обръсвай.
(:

защото в тръпнещата ти брада се крие всичко.
и в нея е и моята любов.

19:21
11. декември 09

_________________

това е най-доброто ти нещо досега. най-доброто. страхотно е.
и ме разрева.

накарай пак щурците да запеят,
и дюлята във двора да разцъфне.
носи ми в шепи зрънца смелост
и щом говоря тъжно - ме прекъсвай.

така че, моля те, ела по-бързо,
косата ми да къдриш с пръсти.
последното парче от пъзела си.
последно моля те...

не се обръсвай.

по дяволите!...

това последното към живота, не към стихотворението.

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

Само като го прочетох стихотворението ти и изтръпнах, направо сигур щях и да се разрева ако ня бях толкова студена. Ти си майстор. Не знам друг да пише така като тебе. Просто...си невероятна. Каквото и да кажа ще бъде недостатъчно, не знам как пишеш толкова хубаво, но просто не мога да спра да те чета. Постоянно гледам дали има нещо ново. Ти си твоец и направо онемявам. Браво! Браво е малко за това което можеш. Малко е.

леле леле благодаря много
толкова е хубаво денят ти да започне с такива думи
{} цунки

а, хез, направо нямаш идея колко много значи
гуш

_________________

Брой мнения : 375 Age : 31 Registration date : 06.04.2009

леле последното е.. нямам думи..
трябва да издадеш стихосбирка, честно

камина

не, не вярвам, че всичко е сложно
и че малкото няма значение.
всяка мисъл за теб е възможна,
всеки поглед от теб - позволение
да прекрача наивната граница
между мъдрост и детска наивност,
да награбя планинската раница и..
тръгвай с мене. до скоро виждане.

и не искам звездите да сваляш,
на земята не са нежно-ласкави,
а аз от толкова много бягане -
цялата съм се изподраскала.
невъзможно е в моите длани
да положиш небето, да чакаш
невредимо цялото да остане.
а аз - цялата съм оплакване.

във ръцете ми само снегът
се задържа без да умира.
побързай, преди да заспя -
запали дървата в камината.
и стопли ми дланите с устни,
преди цялата да замръзна.
.. вишната в двора е вкусна,
а люляците бързо омръзват.

обещай ми - не яж често вишни,
и не винаги грешките ми прощавай.
забравяй понякога годишнини.
най-много обещай да не обещаваш.
защото.. какво като после
пак ще мога до теб да се сгуша,
щом душата ми още е боса
и коминът във къщи не пуши..

14 декември 09
14:30

отдавна не съм си обичала стихотворение толкова много.

_________________

да беше пътешественик, любими.
в дланта си да държеше времето.
навън да беше страшна зима.
аз в себе си - да носех бремето,
че няма те и няма огън вкъщи -
а аз от студ и мъка да умирам.
очаквам плахо твоето завръщане..
възкръсвам нежно с твоето прибиране.
дори да чакам седмици, години -
по тебе нищо не е пропиляно.
наред е всичко, щом гори камината.
щом ти си казал, то е обещано.
щом тръгнеш, моля те, не се обръщай.
сърцето ми без тебе е сираче.
не ме поглеждай и не ме прегръщай..
и само щом изчезнеш, ще заплача.

да беше пътешественик, любими..
а ти, за жалост, май не си реален.
навярно .. всъщност.. може би те има.
щом още вярвам в тая театралност.

19:28
30 ян. 10

_________________

Камина е прекрасно.^^Само

Цитат :

забравяй понякога годишнини
най-много обещай да не обещаваш

Според мене би било по-добре просто"обещай да не обещаваш", за да се запази ритъмът. и браво.

ами то.. за мен си има личен смисъл, тъй че в тоя случай специално пренебрегвам ритъма ;dd

мерси много Very Happy

цун

_________________

Здравей, Любов. Ти имаш ли си име?
Кажи, била ли си на мъж подвластна?
Любов, обичаш ли да пиеш вино?
Жена ли те направи тъй нещастна?
Любов.. Кажи, къде започва краят?
Началото, кажи, къде завършва?
А мъжки думи лесно ли омайват?
Отричат ли се трудно женски устни?
Любов.. а сълзите горчат ли много?
Болят ли въглените, щом си боса?
Умееш ли, Любов, да бъдеш строга
и можеш ли за миг да омагьосваш?
Любов, ти виждаш ли се в огледало?
А бързо в локви можеш ли да тичаш?
Наистина ли цялата си бяла, бяла
или си всъщност цялата отричане?

Не казвай нищо. Само дишай, дишай..
Бъди щурецът ми в студена зима.
А дотогава само.. ще те пиша, пиша..

И ще се моля всъщност да те имам.

03. февр. 10
22:20

_________________

Цитат :: Любов.. Кажи, къде започва краят?
Началото, кажи, къде завършва?
А мъжки думи лесно ли омайват?
Отричат ли се трудно женски устни?

<3<3
По принцип цялото е страхотно, де.

_________________
Nihil verum est licet omnia.

'За него, Живота, направил бих всичко..' - Page 6 Unname11

много е недоизпипано и набързо, но
имах нужда да го излея

такива дни започват още вечер.
сънувам дни, в които се умира.
и хора, бягащи и тичащи.. далече.
и коленете ми - опарена коприва.
и стар приятел, невидян отдавна,
обръща гръб в съня ми. болка.
и после - нови длани. топли длани.
докосване. лекуване. и толкоз.

в такива дни ми иде да заплача,
дори когато няма за какво реално..
и тялото ми сякаш го коват ковачи.
и от дъжда във локвите съм цяла кална.

и слушам музика ужасно силно.
аз никога така не слушам песни.
в такива дни ми дайте само вино
и гледайте как правя всичко лесно.
как пиша стихове и как крещя и пея
[дори фалшиво.. винаги фалшиво]
как плача на смеха и на сълзите как се смея,
как бързо влюбвам се и как горчиво.

в такива дни не мога да очаквам.
не мога и да бъда търпелива.
и искам да заплача. и да плача, плача..
а сякаш ходя боса по коприва.

такива дни започват още вечер,
когато в сънищата няма театралност -
и Близкият приятел е Далечен,
и дните със смъртта са тъй реални..

отново съм различна. и съм друга.
отново във сърцето ми е зима.
а дланите ги няма, щом съм будна
и никога не ще ги има.

17. февр. 10
19:20

_________________

Брой мнения : 3203 Age : 28 Registration date : 12.10.2009

Прекрасно е.
Как ги пишеш тези стихове?
И сърцето трепва като ги чете човек.
Уникални са по свое му.
Невероятни.
А това сега дето си го постнала...нямам думи.
Изобщо стилистика звучене...невероятно.
Все едно музика пишеш.

ох, това за музиката беше толкова <3333
мерси много {}

ах, а за писането.. ами четеш чужда поезия, пишеш много много твоя, четеш пишеш, четеш пишеш и всичко става с времето. стилистиката, имам в предвид. доизпипва се

_________________

» Кое е най-откаченото нещо, което си направил/а ?
» какво си казал,че никога няма да направиш,но си направил?
» Сенки от живота ми
» Все още влюбена в теб
» За случайностите в живота