'За него, Живота, направил бих всичко..'

това ми харесва в стихотворенията ти, че имат много , много свое звучене,
че винаги докосват с нещо.^--^
аз съм ти фен, знаеш, нали?
има желание в тебе и ще ставаш все по-добра.

йей, фенче
цун

ами ами това ми е дъ бигест дрийм, амааа
май искам да стана малко по-добра, пък тогава ще му мисля
и издатели и разните такива

рано ми е още

гуш, мерси много (::

aw, благодаря! {}
и за розите също ;pp

оу, ловър! това това това значи
в с и ч к о.

цун

Leen написа:

<3
о б и ч а м.

и аз, и аз
Много хубаво!

ее не! красиво е. квото и да казвам няма да ми стигат думи. най ми хареса ей това:

Цитат :

че маските се слагат много лесно,
и после в миг.. и бум! и бам!
ти май не си принц, а? .. чудесно.

толкова е... прекрасно
пишеш повече от прекрасно.удивителна си

Цитат :

нататък.. нататък ги знаеш историите.
приказки - предостатъчно сме прочели.
нито аз нито ти сме от тия герои.
съвсем автентични сме.

искам те целия.

gaah <3 <3
и много ми харесаха литературните препратки. :д

и аз си ги обожавам, хихи

благодаря ви мнооооооого милиарди пъти ^^ {}

Пишеш като мама.. (туптящо сърце)

NanaSky написа:

Пишеш като мама.. (туптящо сърце)

ох, леле, не знам как пише майка ти, ама винаги много мило ми става като ме сравнят с нечия майка. <3


благодаря, сид ^^

Джо написа:

ох, леле, не знам как пише майка ти, ама винаги много мило ми става като ме сравнят с нечия майка. <3

Да кажем, че пише великолепно.

може ли да прочета нещо нейно? (wasntme)

Да, разбира се.

Теспих

Усмихната подтичва дъщеря ми
и цялата земя блести в смеха и.
А тежкото небе примигва нямо
и се разделя, за да стори път
за ехото от малките крачета
надиплящо багажа ми, за спомен.
Дали ще ме пропуснат след мечето
без копчено оченце... Но виновно
ще схлипам пред вратите два куплета
и после ще запея по детински,
дори ще потанцуваме с дайрето
на вечността, с духа ми бедуински.
Ако е нужно - маски ще наденем,
ще зазвъним със ангелски звънчета.
Каквото трябва. Само, за последно
да чуя двете мънички крачета.
Бих сторила ковчега си на стълба
за всеки звяр, убиец и измамник,
бих заплатила трижди данък кървав
и мъката на онзи разпнат странник,
бих просила отсрочка за съдбите
на всеки, стъпкал Божието име...
ако пред прага ми сведат очи
и ме оставят в спомен да я имам.

Но правото на спомени за нея
отдавна проиграх с хазартно себе...
И ще ме върнат тук, за да изтлея,
под натиска на спомена за тебе.

Подтекст:
Писала го е на 12ти май, ден преди рожденият ми.
"под натиска на спомена за тебе." - защото е далеч от тук.
Любимо ми е, за това ти давам него =D

о м г.

страхотна е.