'За него, Живота, направил бих всичко..'

Нима в очите ти не съм аз вече бяла?
Нима избягах аз от мислите ти вчера.
От днес не съм предишната.Не бих посмяла
да се завърна пак към теб.Не съм тъй смела,

да имам сила в миналото да се връща.
Каквото станало-било е.Ръка протягам
аз към бъдещето.Сънища прегръщам.
Прекъсвам всеки път към теб.Не страдам.

23.12.07
14:53

_________________

ТО СЕ ВЪРНАА
НАНАНАА
ТУКА ЕЕ
ВДЪХНОВЕНИЙЦЕТО МИИ
(парти)

^^
На Пешко,който чрез смях,най-силното оръжие,ми помогна да си възвърна вдъхновението : )
Но Боги,който се прави,че отрича любовта :Р
И на всички обичащи хора.За да продължават да обичат : )
^^

Отритната.И почти забравена.
Колко жалко.За самите вас.
Отритната.Изоставена.
И все пак не крещи на глас.

И все пак е силна-нали е любов.
Нали заради нея съществувате.
Недейте отритвате нейния зов-
и в съня си ще я сънувате.

Не се опитвайте да избягате.
Колкото и да ви се иска-не може.
Правете се,че в нея не вярвате-
тя пак е попила във вашата кожа.

Правете се,че не подозирате
колко силна и мощна е.
Продължавайте да позирате
и да отричате разкоша й.

Отритвайте я.Все едно живота си губите.
Ако щете-пропийте я с вино.
Пожелавам ви да се влюбите.
Няма нищо по-истинско и невинно.

05.01.08г.
22:43

_________________

Държа в ръце магия

На Петя Дубарова

И уж далече си,а аз те чувствам
до мене близо,протегнала длан.
И плача."Аз и морето" разлиствам
и искам цялата си сила да ти дам.

Да влея аз от мойто синьо в теб.
С ръце-жарава,аз да те докосна.
Сърцето зимно и студено като лед
да стопля с дъх на лятна роза.

Да върна Лунапарка там,в Бургас,
да влея младост в огнените вени.
И цяла бих се дала аз,
да върна твойта огнена смутеност.

Да върна на България душата ти,
че никой друг не ни е липсвал толкоз.
Косата ти да забраня,косата ти
да режат.Ще я пазя зорко.

И плача."Аз и морето" разлиствам.
И искам цялата си сила да ти дам.
"Най-синьото вълшебство" в длани стискам.
Държа в ръце магия-твоя плам.

24.01.08г.
17:12

Доброта в наследство

На Петя Дубарова

Когато вечер всеки спи,когато черен е светът,
цветята свойта яркост са загубили.Аз знам-над мене бдят
очи-добри.Небесно сини.С дъхът солен на морско лято.
Аз знам-момиче с огнени коси до мен стои,когато
от малко обич имам нужда.Протяга свойта топла длан,
гореща като лятно слънце.И вече съм спокойна,знам,
че нейното невинно своеволие,дошло от своето далече
е вече много близо-до сърцето ми.Дели ни само вечер.
Понякога е толкова добра,че своето добро на мен предава.
Тя бялото на своята душа на мен в наследство ми оставя.
И дала сок на моето стъбло,заспива в тази тъмна вечер.
Аз пазя тайната й,че във мен живее.И тъжната раздяла е далече.
Раздяла няма.

25.Ян.08г.
20:52

_________________

Детството- най-хубавото цвете

"Аз тичам като птица волнокрила,
по-бърза от лъчите,ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството най-хубавото цвете."
П.Дубарова

На Ради

Къде останаха ония вечери
в онуй детство-единствено нашето.
Със слънце-златно,мечти-разсъблечени.
Аз знам-спомените са страшни,

когато са за нещо толкова свято.
Усещам-и ти още страдаш
по онуй детство-на слънце богато.
И ти като мен към него протягаш

длан с надежда да те докосне.
И с мъка разбираш,че си е отишло
онова детство-красиво и босо.
А ти се струва,че го чуваш как диша.

Толкова близо и все пак далече.
Не можеш да го догониш,
да се върнеш при ония вечери.
Остават само спомени.

27.Ян.08г.
11:10

Влюбена в Петък

Наранена Събота мълчи до безумие.
Скуката скубе мойте къдрици.
Отдавна ли вече не съм светица?
Луната се гърчи в неистово пълнолуние.

Червеният залез сърдито ме гледа.
Лъчи почти не докосват лицето ми.
Гордият петък открадна сърцето ми.
Кожата ми е като пясък бледа.

Ходи на пръсти..Внимание!
За малко наранената Събота да събудиш.
Ако без да искаш и в Неделя се влюбиш
ще целунеш нейното страдание..

10:59
02.02.08г.

_________________

Водата от душа
във мене се гуши
като малка котка.

А ваната цяла
от пяната бяла
превръща се в лодка.

11.02.08г.

Отказвам да съм зла

на Теди

Понякога така ме нараняват,
че иде ми на сън да изкрещя.
Кръвта ми цяла се смразява.
Аз помня, че си обещах
на злото с зло да не отвръщам
дори когато ме боли.
Отказах злото да прегръщам,
преглъщах ден след ден сълзи.
Понякога така ме нараняват,
че иде ми на глас да изкрещя.
Кръвта ми цяла се смразява.
А трудно е да си добра..

8:26
15.02.08 г.

На Мими - най-зеленото момиче

Бе тиха вечер.Бе зелено
полето, пълно със щурци.
На мене беше ми студено,
а мойте искрени очи

със цвят зелен като онуй поле
прегръщаха небето цяло.
А мойто малко сърчице
от студ бе толкоз побеляло,

че всъщност не усетих даже
кога зад мен се появи
едно момче. Преди да кажа
и думичка дори

усетих, че във мен се влива
блажена, сладка топлина.
В полето нямаше коприва.
Обзе ме радостна вълна.

Аз още помня онова момче,
което във оная лунна вечер
дойде при мене и със свойта блуза
студените ми рамене облече.

20:42
16.02.08г.

Само моя

на Янч

Аз не давам на никой друг да те докосва
без изричното ми позволение.
Не давам да гали душата ти боса.
Теб - мое вдъхновение,
теб на никого не те отстъпвам.
За себе си само те пазя.
За тебе всяка секунда тръпна.
Не искам, не умея да мразя,
ала честно ти казвам, побърквам се,
когато някой докосне косите ти.
Не ми се иска, но мила, обърквам се.
Не давам да обичат очите ти..

3:33
17.02.08 г.

Да плисне дъжд. И цяла да ме скрие.
Косата ми да стане мокра, мокра..
И моето сърце, което жадно бие
да се стопи от тоя дъжд. А мойта рокля

във танц дъждовен да се слее цяла
с водата свежа от небето. Ах,младост!
А пък луната горе - толкоз бяла
усмихната да гледа мойта радост.

22:15
19.02.08 г.

Неизживяни пролети

На Сузи ♥

Една ароматна шега
издърпа косите ми вързани.
Кога ли се влюбих, кога
във тая пролет забързана..
Кога я целунах със устни
за пролетен дъжд зажаднели.
Кога ли за пръв път вкусих
аромата на сладката пролет. Бели..
Бели са, плахи са надеждите,
обгърнали ме неочаквано. Без присъда.
Изневерявам на зимните си копнежи..
Косата ми дали още е къдрава?..

Неизживяни са пролетите ми..

12:04
26.02.08г.

Една безумно стара приказка
докосна мойте топли длани.
Един въпрос, побъркан от разискване
поиска да избяга. А постлани
с безброй надежди и милувки стари,
души поискаха да скрият себе си.
На миналото мойте мемоари
отказват да умрат.
Ах, живи са..

12:45
08.03.08

В очите ми целуват се студени безразличия.
На плаха кроткост вчера щерка бях,
а днес кръстосват се във мен приличия
Снежинки стрелват ме със шепи смях.

Във мене слънчеви огньове се преплитат,
рисуват някъде поети мойте длани.
А някъде дълбоко в мен са скрити
черти, които други не познават..

_________________

Искам да сънувам цветно

Една дъга прегърна сивото в съня ми,
един кошмар събуди ме със крясък.
Изплаших се до смърт. Гласът ми
изгубил беше силния си блясък.

Безкрайна вечер. Няма ли да свърши?
Във мен бушуват думи и желания.
Кошмарният ми сън прекърши
в живота всички цветни обещания.

Препъна се във себе си денят,
във сиво оцвети косите си.
А горе на небето тайно бдят
звезди, изгубили във мрак душите си.

Как страшно е кошмар да те събуди,
защото сивото в съня е тъй безветрено..
О, моля, някой мрака да прокуди!
Как искам да сънувам цветно..

21. 03. 08 г.

_________________

Ти си толкова крехък,
че ме е страх да те докосна -
да не би да се счупиш.
Ти си толкова силен,
че се боя да те доближа -
да не би да изригнеш като звезда
и нищо, нищо да не остане от теб.
Ти си толкова нежен,
че е немислимо да те докосна -
ще се отрониш като есенен лист.
Ти си толкова груб,
че е невъзможно да те доближа -
острият ти поглед ме боде като игли.
Ти си толкова много
и толкова различни неща.
А аз съм само една
и те обичам като за сто.
Ти..

24. 03. 08

_________________

Брой мнения : 9 Registration date : 26.10.2007

Пишеш наистина много добре! Невероятни са!

Онези за Петя Дубарова бяха много, много добри.

мерси! :(hug):

_________________

Мъжко момиче
Думи, изречени в шепот,
тихо прегръщат съня ми.
Толкова женствен е, крехък,
щом се събуди гласът ми.

Толкова нежна съм. Искрена.
Не винаги. Щом се събудя-
къдриците, толкова буйнствени
мъжкото в мене пробуждат.

И после ми казват: "Различна си!"
Простете, но кой не би бил различен,
щом сутрин след сън се обичат
в сърцето му мъж и момиче?

22:47
04.04.08г.

_________________

няколко кратки нещица..

[на Мими]

Какво е във полето малко зрънце
и във градината кокиче,
щом на Земята цяло Слънце
е мойто прелестно момиче.

19.април.08г.
08:51

Една житейска мисъл прозрях.
Увехна във ръцете ми кокиче..
И най-накрая сама разбрах -
ужасно е поет да те обича.

19.април.08г.
08:50

Грях е зима с лятно име да наричаш.
Спри за малко. Още те обичам.
Опомни се накъде вървиш. И виж ме.
Щом до мен си - се усмихвам като вишна.

19.април.08 г.

_________________

Безвремие

на Ради
честит рожден ден : )

Поисках стих за тебе да напиша,
за твоите златни 14 години.
Ала тъй потънала съм в грижи,
че все нямах време, прости ми.

Винаги ли няма да има време?
А как не искам да става така -
да няма място за стих, за поема..
Ужасна, ужасна съдба..

И живота си да изживеем забързани,
да потънем целите в грижи.
Ръцете ни, от тревоги завързани,
да не могат да се докоснат и видят.

Когато всичко се превърне в сън,
светът потъне ли в забрава -
недей тъжи, защото убедена съм -
приятелството винаги остава!

29.04.08 г.

16:30

_________________

А вечно ли ще съм така чувствителна,
на всяка ли тъжна раздяла ще плача.
Всевластно някой проклел е дните ми,
дори в любовта ми гарвани грачат.

05. Май. 08г.
22:33

Раздяла след раздяла аз умирам

На Ия

'Има хора, които никога не се разделят' -
ти ми каза и избърса сълзите ми.
Такава е нашата вечна повеля,
времето властно разделя дните ни.
В един миг си до мен, а после те няма,
а на мен ми иде да пръсна Вселената.
И моята тежка лична драма
превръща се в огън. И мойте колене
прегъват се. Страх ли е? Болка. Не зная.
Очите ми давят се целите в съ'лзи.
В душата ми сякаш настъпва краят.
А ти си отиваш със слънцето. Бързай..

.. по-скоро да свърши..

05. Май. 08г.
22:42

_________________

не съм сигурна дали някои от тия съм ги пускала.
ще трябва някой ден да им измисля продължение, че да станат цели стихотворения. така незавършени не ми харесват.

Една вълна заля ме във съня ми.
Успях клепачи уморени да повдигна.
И много плочки в двора, много калдъмъри
препънаха ме тежко, докато те стигна.

***

Хубаво ни беше. Нека спрем,
преди да се нараним и двамата.
На любовта да не падаме в плен.
Първа да отстъпи дамата.

***

Един щурец и два въпроса.
И цветна рокля Аз крача боса.
Накъдрям чужди мисли и страдания.
Докосвам нежно нечия душа. И браня я.

_________________

Да промениш света

Рисувам с непозната четка мисли,
прехвърчат из ума ми и се гонят.
Стените в тая къща са ми тесни,
вратата здраво е залостена.

Камбанен звън - тревога и надежда,
изригваща в душите безвъзвратно.
Тревожно мислите поглеждаш,
светът за теб е странно непонятен.

В едно се сливат плач и радост,
Луна и Слънце трудно се разделят.
Светът ли губи свойта бяла младост,
или пък хора се променят?

Че всичко взе да става много сложно..
Опитвам злото да изкореня.
Светът по-често взе да ме тревожи.
Нима не мога да го променя? ..

24. Май. 08г.
17:08

_________________

На Яна

Когато Бог те е създал - откраднал е
за твоите очи небесно синьо.
Небето разгневило се, пропаднало
и плакало сълзи от вино.

Косите ти от златно жито
откраднал Господ от земята топла.
Обидила се, че не я попитал,
заплакала във тежки вопли.

За кожата ти - нежно бяла
откраднал Господ морски пясък.
Водата злобно се изсмяла,
обърнала света със тласък.

От Божиите грешки сътворена,
навлекла си гнева на боговете,
че никой друг не бил като сирена -
красив, с забодено в косата цвете.

И ненапразно всички ти завиждат,
че си от злато изтъкана цяла.
но вечно носиш своята поличба
в очите си, застинали до синьо - бяло.

25 Юни

_________________

На Гошо,
на Ангел и Ани

Щом затворя очи, те сънувам,
ала плаши ме странна тревога -
във съня си все тебе целувам,
а очите ти гледат ме строго.

Ти отблъскваш ме тихо и плахо
и прегъват се мойте колене.
Някак странно различни ли бяхме,
или нещо бе грешно във мене?

И си тръгваш. Сълзите са тежки,
а сърцето пробождат кинжали.
После става ми някак си смешно:

Пак сънувам зловещи кошмари.

25 Юни 08 г

_________________

Брой мнения : 6 Age : 66 Registration date : 03.07.2008

Джо написа:: Русалка

Тя всяка вечер на брега стои
и вглежда се в здездите със тъга.
Очите ,пълни със сълзи,
устата бявно тя отваря:

"Ах, колко искам аз да съм щастлива!
Да бъда най-обикновен човек!
Да мога да усетя, че съм жива.
За мъката си да намеря лек.

Ах ,само аз крака да имам,
да мога с тях да стъпвам твърдо.
Уроци от живота аз да взимам,
дори да не живея дълго.

А тез човеци имат всичко:
и слънце, и небе, земя...
Ах, колко много са щастливи!
Защо не осъзнават те това?!"

Зад нея слуша я рибарче.
Във думите й вниква то.
Разбира, че русалката е без другарче.
съзира колко е самотна тя...

И чак тогава той разбира,
"Ах, колко много съм щастлив!"
На живота смисъла намира.
Разбира, че се чувства жив.

Много красиво ,силно и нежно стихотворение.Наситено е със силни чувства и вълнения .Впечатляващо с красотата , ритъма и звученето на стиха .
Достигнато е съвършенство на стиха и логическа цялост и завършеност на творбата от гледна точка на композицията , структурата и изразните средства и форми ( ритмична стъпка ,рими ,епитети , сравнения и др. ) Стихът е лек ,благозвучен е не затруднява четенето … Пожелавам Ви нови творчески успехи и срещи по страниците на форума ...

Hrodopski – 06.07.2008 g.

о, мерси много, въпреки че въобще не си го харесвам това стихотворение :Р

_________________

Ти и морето

Навярно ревнуваш. Морето ми каза,
че щом си до него ти плачеш.
Изтрий си сълзите и виж в свойта пазва –
сърцето ми – малко сираче
e скрито във нея, на топло се гуши.
Недей се страхувай. Аз няма
да бягам. Сърцето ми мъничко слушай
и вгледай се в морската пяна.
Макар че от тебе понякога бягам
и идвам да гледам морето,
недей си мисли, че със тебе аз страдам
или че си искам сърцето.
Пази го. Аз искам на топло да бъде.
Ръцете ти твои са сигурни само.
Не искам сърцето ми ти да пропъдиш.
Ела, докосни ме по топлото рамо.
Недей се измъчай, не искам да плачеш,
не искам в любов да се вричаш.
Сърцето ми – малко, смутено сираче –
задръж го. Аз тебе обичам.

18:37
07.07.08г.

_________________

Когато обичам

На Гошо

Ти каза: "Напразно си писала стихове!
Любов от поезия не ще се роди.
А книжният спомен, прояден от плъхове
не прави чрез пламък любов да гори!"

Нима ти си чувствал, нима си горял,
В поезиен пламък нима си се вричал?
Навярно до днес ти така не разбра,
чрез стихове казвам, когато обичам.

21. Юли. 08г.
23:31

_________________

bionic Брой мнения : 162 Registration date : 26.08.2007

последното е много красиво
някакси лично и мило
харесва ми Smile

Lyra Belacqua написа:: последното е много красиво
някакси лично и мило
харесва ми

да, всъщност е точно такова
лично..
не бих казала, че е много мило..

[5:13:13 PM] D [люляк] каза: знам, че е глупаво
[5:13:24 PM] D [люляк] каза: същото като с георги
[5:13:31 PM] D [люляк] каза: но аз просто го отрязах с едно стихотворение
[5:13:33 PM] D [люляк] каза: не съм ли ужасна?

мерси {}

_________________

» Кое е най-откаченото нещо, което си направил/а ?
» какво си казал,че никога няма да направиш,но си направил?
» Сенки от живота ми
» Все още влюбена в теб
» За случайностите в живота