'За него, Живота, направил бих всичко..'

нека се похваля и тук ^^

http://lilaclovesdandelion.blogspot.com/2010/06/blog-post_13.html

да да да
в училищния вестник, дето всъщност се издава един път годишно : D
редакторката разпитвала из училището за хора, които пишат и някой е казал за мен на друг, който е казал на трети и така ме намери и й пратих мои неща ииии сега са публикували

хеей, бравооо
огромни поздравления. тръпката сигурно е прекрасна... <3

то беше повече пищене и не-можене-да-си-поема-въздух ;dd

Оле, оле, честито, браво ^________________^
Хайде сега и една стихосбирка!

хайде!

Чудесна идея!
Непременно ще трябва да я имам

sun sun

И аз ще си я купя! И ще я препоръчвам

ахаха, това беше велико : D : D
само че не искам да ме изучават в училище, мерси много ;d

ужас : D : D
поетите въобще ама въобще не влагат толкова мисъл, колкото влагат преподавателите в тълкуването

Хееейй, поздрав! Честито да ти е. И ти пожелавам и стихосбирка да издадеш. От все сърце. =)

П.С. Като бях по-малка се чудех как авторите пишат и обмислят как да сложат всички тези неща на куп. А после осъзнах, че то не се обмисля. Чувства се. И само се получава красиво.

ах, благодаря ^^

и да, така е, не се мисли много-много. изливат си се думите. понякога се получава добре, друг път, както по-долното, се получава пълно лайно, но.. думите се изливаха *свива рамене*



аз въобще, въобще не мисля за теб.

сутрин лицето ти не е първото нещо,
което прорязва ума ми.
вечер никога, ама никога не плача,
когато сънувам, че се сбогуваме.

аз въобще, въобще не се сещам за теб.

не виждам тялото ти на фона на залеза,
не виждам себе си, на гърба ти облегната.
не чувам звънкия ти смях, когато
оцапвам бялата си блуза със сладолед.

аз въобще, въобще не тъгувам за теб.

не усещам по пръстите си горещото тръпнене,
както когато плахо докосвах брадата ти,
а ти се усмихваше. не мисля за обещаното, неизпълнено,
или как слушахме боб марли в колата ти.

аз въобще, въобще не те обичам.

не мисля за теб, когато пиша стихове.
не си заклещен в ума ми 24/7.
аз никога, ама никога не ти простих.
не си първият. не си и последен.

аз въобще, въобще не мога да лъжа.

06 юни 10

Аз...аз нямам думи
Съвсем случайно попаднах тук, докато търсех едно стихче на Евтим Евтимов ии ми отиде следобеда
Не знам на колко си, обаче пишеш ужасно завладяващо... и въздействащо..и си намери фен
Съжалявам, че нахълтах така в темата, обаче вече няма как да се отървете от мен

радвам се, че няма лесно да се оттървем от теб ;d
на 17 съм. благодаря много (: {}

Последните ти ги прочетох в блога.
Чудесна си, Не-Пепеляшке (:
А сега... хващай музата отново и ни разтърси, моля

Много хубаво пишеш.Права си като казваш, че не трябва прекалено много да му мислиш, но все пак си личи че си много грамотна в приомите на поезията. Браво! Някои от стихотворенията ти са изключителни. Съвет: Опитай се да поработиш с професионалист, то не че сега много се откриват, но все пак опитай- журналисти, поети...