'За него, Живота, направил бих всичко..'

На Слън <3
и баща ми

Сълзите ми са парещата болка,
която дълго в мене е горяла.
А колко много, Боже, колко
сълзи до днес аз съм проляла.

И как научила съм с точност
солеността на мойте съ'лзи,
които правят цяла вечност
и карат времето да бърза.

А трудно е да можеш зад кулиси
да криеш тежки сълзи от разлъка.
Ако сърцето мое някога взриви се,
да знаете - била е мойта скрита мъка.

15:30
29.07.08г.

Моят изгрев

на Гошо <3

Трудно проумявам - тази вечер
ти ще си отидеш. С залеза.
Ще избягаш някъде.. далече.
И от мъка кой ще ме опази?

Кой ще ми прошепва тихо-тихо,
че денят си има своя изгрев,
че след него болката утихва...
Спри! Недей, не си отивай!

Не, не плача. Аз усещам -
ти си още тук. Докосвам
твойте длани - топли пещи.
И усещам - на ръце ме носиш

и ми казваш: "Не, не страдай!
Ще се върна много скоро.."
Аз ти вярвам. Все ти вярвам
и затуй ти казвам: "Сбогом.."

без да плача, без да страдам.
Птица някъде пропее..
И отново.. Огън. Клада.
Чакам тебе.. Да изгрееш.

08.08.08
22:56

Морска любов

Така солено - като скрита болка,
безкрайно - като мъжки гняв,
ти в мен взриви огньове много
и после ги разби на прах.

-Че как огньове се разбиват?
-Едно сърце така пламти,
че щом ранят го то загива
и става прах. А ти..

а ти бе тайно, мрачно, мое,
единствен пристан на любов,
и моята душа бе твоя,
а твоята - мой искрен зов

за нова пролет. Че тогава
тъй казват - идва любовта.
Жадувах всичко старо да оставя
и с ново да погледна на света.

Напразно търсих пролетна любов
и край морето денонощно тичах.
Помислих - за любов не съм готова..

А всъщност теб, море, обичах..

03-04. август. 08г.

6:48

Мое противоречие

Любов и болка. И омраза,
разцепени на три.
Раздират ме като зараза,
защото болката си ти.

И устрем. Обич и надежда -
объркани във три.
Към миналото не поглеждам,
защото обичта си ти.

Защото ти си днес. И утре.
И чак до края на света.
Дори да си ранен ужасно смъртно,
аз, зная, пак ще те спася.

И изгрев, залез. Отразени
във края златен на морето.
И смях, и сълзи. Разделени
във таен ъгъл на сърцето.

Щом ти си утро, аз съм вечер.
Ти мразиш тайно, аз обичам.
Ах, мое противоречие,
различностите се привличат!

17:55
16.Авг.08г.

Sid Vicious написа:

Стихотворението "Мое противоречие" ми хареса наистина много,
успях да го почувствам. Браво. Пoезията тече в кръвта ти.

Именно.
Просто не знам как го правиш, пишеш много красиво!

ой ой
благодаря много
аз пък не разбирам как го правите - винаги харесвате най-много нещата, които най-много си мразя :D

Бъди моя пътеводна светлина

На Ел, за да продължава да бъде все такава пътеводна светлина към доброто (:

Недей изгасвай тази свещ,
която в тъмното ми свети.
За мене тя е малка пещ,
която сгрява ми сърцето.
Един тунел, безкрайно тъмен
ме плаши скришом във съня ми.
Такъв - висок. И много стръмен,
със страшно много калдъръми.
Какво? Туй казваш, бил животът?
Добре тогава, стой накрая!
Свети ми там. И чакай кротко.
По тоя свещ ще те позная.

30. Авг. 08г.
21:06

на вуйчо, чието незавършено стихотворение завърших (:

Знай, че идвам при теб по невидими друми.
Правя път от поезия и мостОве от думи.
Малко страшно е. Тъмно. И безкрайно далече,
ала мойта поезия в светлина ме облече.

Ти недей се отчайвай и ме чакай накрая.
Все ще дойда при тебе. А кога ли? Не зная..
През мъгли, през пустини и безкрайни валежи
ще пристигна при тебе. ще пристигна, понеже

ти си моята обич - преди мене родена,
дето никога няма да бъде сломена.
Ти си минало, бъдеще - моето време.
Аз съм цялата Тебе. Ти си целият Мене.

Sid Vicious написа:

Човече, не знам как го правиш, но е невероятно.
Просто..нямам думи.
:(bow):

олеле, много благодаря {}

Не знам как го правиш, но винаги ме оставяш без думи. Винаги. Невероятна си. :hearts :

smilexxagain написа:

Не знам как го правиш, но винаги ме оставяш без думи. Винаги. Невероятна си. :hearts :

*блъш* {}

блъшвай се,каубойке,но пишеш страшно хубави неща.
това последното е крайно прекрасно. Х У Г!

Walking in my shoes написа:

блъшвай се,каубойке,но пишеш страшно хубави неща.
това последното е крайно прекрасно. Х У Г!

о, кравичке, мерси {}

разбира се, че си ти {}
толкова се радвам, че съм успяла правилно да разбера и изразя всичко това;
когато пиша нещо, което по някакъв начин ми напомня за даден човек, все едно тънка нишка ни свързва и по особен начин успявам да изразя не само моите, а и неговите мисли
докато го писах не бях сигурна дали ти чувстваш нещата по същия начин и сега съм страшно щастлива, че можеш да намериш себе си в 'тия 14 реда'
обичам те (:

направо.. you made my day
наистина е прекрасно да чуваш такива мнения - дават ти увереност в собствените ти умения и те карат да продължаваш..
мерси {}

не съм писала от цяла вечност и наистина се чувствам като евтим евтимов, когато пише 'цяла пролет стих не съм написал/ сякаш досега не съм живял..' та това стихотворение е ужасно неизпипано, но все пак..

Най-поезийната Коледа

на мама (:

Получих стихове за Коледа-
най-вечният, най-хубавият дар.
Най-искреният, най-свещеният.
Най-ценният за мен подарък.

Отварям страницата и внезапно:
'Когато те измислих, се уплаших!'
И в мен предишни рими се събуждат.
Нектар не се задържа в празна чаша.

И после в мислите ми: Сняг и рими.
И стиховете дават ми онези
неща, които днес не имам..
О, Коледа! Любов. Поезия..

24.12.08
20:05

Вечната надежда

За тебе ще събудя тишина
и ще накарам крясък да заглъхне,
да се разкае вечната вина
във дните наши - страшни и объркани.

Стомана ще разплача в тоя час.
Луната ще накарам да престане
да свети в свойта мощ над нас.
Страхливите дори за теб въстават.

На скитниците ти показваш път.
Слепците ти към правдата повеждаш.
На гладните даряваш свойта гръд.
Жена си ти.

Жената е надежда.

26.12.08г.
14:22

просто вдъхновението идва от най-различни места, да знаете
това го написах, докато гледах мумията

Банално - Любов 2

А как за тебе съм копняла
и в нощите си съм се вричала.
Нима човек не е за туй създаден?
Едничка радост е да знаеш, че обичаш.

Да дишаш, да живееш с тая мисъл
и стихове да пишеш до полуда.
Ах, колко рими за любов са писани,
а любовта все пак е същата. И не по-друга.

Тя-вечната. Изстрадала и силна..
Тя-бедната. Богата на емоции..
Та-малката. Могъщата и дивна..
Началото и края на живота ни.

21:53
03.12.08

rowan написа:

О, неверноятно е. ^

:(hug):